(от Екип на сп. ‘По-здрави’ – сп. ‘По-здрави’, бр.Октомври/Ноември 2003)

За него – разделното хранене – всички сме чували.  Най-вече предъвкани истини, които от уста на уста се видоизменят в полуистини, предложения и откровени слухове: пържолата не върви с картофи, обядът трябва да завършва без десерт, домати с хляб – абсурд!  А има и такива, които твърдо вярват, че разделното хранене, това е: първо салатата, после супата, накрая основното ядене.

Ясно е едно – това е най-хвалената в последните години система за хранене, която хем е полезна, хем дава резултат.  С нея се отслабва сравнително бързо, с много и завинаги.  Стига да знаете основните правила на принципа ‘Разделяй и владей’ на масата.

Възкръсналите правила

Разделното хранене не е откритие на новия век.  Още древният лечител Парацелс твърдял, че смесването на храни, които се преработват с различна бързина, води до загниване на продуктите и натрупване на токсини в организма.  Векове след това американецът Хърбърт Шелдън обаче си направил труда да развие и конкретизира старите истини.  Така се появяват една от най-модните диетични религии, която притежава допълнителното предимство да е и здравословна.  И макар мнозина да смятат, че разделно хранене означава пържолата да се яде без картофи, основните правила, които трябва да усвоите, далеч не са толкова прости.

АБСОЛЮТНО НЕСЪВМЕСТИМИ според известният диетолог са животинските белтъчини.

Пример: месо с млечни продукти.  Преработването им се извършва за различно време (но относително дълго и при двата вида) и от различни хранителни сокове.

СИЛНО НЕСЪВМЕСТИМИ и стъпало по-долу по степен на вредност са комбинациите между белтъчини и бавни въглехидрати (храните, които съдържат скорбяла – хляб, макарони, зърнени култури, някои зеленчуци).

Пример: месо с макарони или месо с хляб.

‘Природата не произвежда сандвичи’, аргументира се тук Шелдън.

Началните стадии на преработване на белтъчини и бавни въглехидрати протичат в различни среди: белтъчините – в кисела среда, въглехидратите – в алкална.  Ако принудите организма да ги преработва едновременно, настава голяма неразбория – стомахът страда, а черният дроб се претоварва, тъй като трябва да забърза обороти, за да обезврежда образуващите се токсини.

Както споменахме вече, освен хляба и макароните към бавните въглехидрати се отнасят всички производни на зърнените храни (в това число и оризът), а също и картофите.  В този смисъл класическото съчетание месо с картофи е неблагоприятно, но по-приемливо от месо с хляб, с макарони, със спагети и т.н.

Правилото за несъвместимост важи за останалите белтъчини от животински произход.

НЕ СЕ СЪЧЕТАВАТ кашкавал, извара, мляко, сирене и яйца с хляб.

И това все още не е всичко.  Защото идва ред на захарите (бързите въглехидрати), под които разбираме не само рафинираните кристалчета, бонбоните и сладкишите, а и всички плодове и сокове.

Те НЕ БИВА ДА СЕ СЪВМЕСТЯВАТ както с белтъчини, така и с бавни въглехидрати.

Пример:  извара с конфитюр, подсладена каша, мекици със сладко и всякакви приумици, които включват сладко и солено едновременно.

Работата е в това, че всички захари възпрепятстват секрецията на стомашния сок.  Ако стомахът е празен, плодовете, соковете и всичко сладко преминава бързо през него и отива направо в червата, където се усвоява.  Но ако стомахът е пълен, сладката храна се застоява в него.  Преработването и се забавя, откъдето следват две неприятни неща – гнилостни процеси и неправилно усвояване (въглехидратите преминават в мазнини).  Затова авторът на системата на разделното хранене съветва плодовете и соковете да се приемат преди, а не по време на хранене или след него.  А най-добре е да се отделят в отделно хранене.

МОЖЕ ДА ЯДЕТЕ: