Какво ново?

Начало l Какво е да си Вегетарианец l 365 Причини да бъдете Вегетарианец l

Витамини l Минерали l Белтъчини l Мазнини l Въглехидрати l Холестерол l Захарта l Солта l Кофеинът l

Калории l Спорт l Диети l Хранителните Добавки l Разни l От къде какво е l My Links

Холестеролът - Подценяваната опасност

(От сп. ‘АПТЕКА’ – Март/Април 2006)

‘За съжаление, нивото на холестерола ви е високо’, - ако въз основа на кръвния анализ лекарят ви е поставил такава диагноза, това със сигурност означава, че трябва да предприемете мерки за снижаването му, тъй като продължителните високи холестеролови нива увеличават значително риска от съдови отлагания, нарушаващи кръвоснабдяването. Възможните последици са различни видове сърдечносъдови заболявания до сърдечен инфаркт. Защо обаче повишеният холестерол води до инфаркт или инсулт? Може ли да се направи нещо срещу това? Ето какво е мнението на експертите, основано на най-новите факти и терапевтични успехи.

Какви са рисковите фактори?

Повишеният холестерол в кръвта е сериозен рисков фактор за сърдечносъдовите заболявания, от които годишно умират към 30 000 българи. Независимо от това, че повечето хора теоретично са запознати с холестероловата опасност, много малко от тях предприемат някакви мерки. Статистиката показва, че само 3% от хората до 35 години и едва 20% от по-възрастните знаят стойностите на холестерола си. Интересът към тях не е достатъчно голям дори при хората с налични сърдечносъдови оплаквания. Информираността по отношение на това, какво повлиява холестероловите нива, също е далече от масовата. А като рискови фактори за високите му стойности се определят повсеместно срещаните наднормено тегло, богато на мазнини и холестерол хранене, недостатъчен прием на баластни вещества и стрес, както и някои други съпътстващи заболявания като диабетът, наследствено обусловено нарушение в обмяната на мазнините, хипофункцията на щитовидната жлеза, бъбречната недостатъчност и чернодробните болести. Тези, при които е налице дори един от изброените фактори, трябва да се обърне към домашния си лекар с молба за проверка на холестероловите му нива. Ако изследванията покажат високи стойности, лекарят при всички положения ще ви посъветва да промените стила си на живот и да се придържате към бедно на мазнини хранене.

Колко голям е рискът?

Защо повишеният холестерол е толкова опасен? Защото излишните количества се отлагат под формата на плаки в кръвоносните съдове, включително и в периферните сърдечни съдове. Резултатът е, че те се стесняват, а сърдечният мускул получава все по-малко кислород. В съдовите отлагания освен това започват да протичат възпалителни процеси, които могат да имат фатален изход.

Какво може да се случи?

След време върху плаката се натрупват кръвни клетки, които я покриват. Задвижва се една животозастрашаваща верижна реакция: отлаганията могат да се откъснат като тромб и да запушат периферните сърдечни съдове. Така човек с високи нива на холестерола може в продължение на години да няма оплаквания и изненадващо да получи инфаркт или да почине за секунди от внезапна сърдечна смърт.

Кога обаче холестеролът става действително опасен? Ако надвиши 200 мг/дл трябва задължително да се направят подробни изследвания, за да се разграничат стойностите на т.нар. лош LDL- и добър HDL- холестерол в общата холестеролова картина.

Какви са другите рискове?

От кога точно повишените нива стават критични, не може да се определи еднозначно, тъй като рисковите фактори за сърцето се сумират. Не по-малко важни показатели са например: повишеното кръвно налягане, тютюнопушенето, диабетът и високите нива на една друга субстанция, открита едва преди няколко години – хомоцистеина.

Как се движат граничните стойности?

Ако повърхностният слой на плаката е увреден от никотина или химоцистеина, а съдовете са подложени на високо кръвно налягане, там могат още по-лесно да се отлагат други мазнини. Те могат да проникнат в съдовата стена и да я увредят. В терапевтичния си план лекарят трябва следователно да държи сметка за комплексния риск и да установи съобразно с него холестероловите гранични стойности, които са индивидуални: ако например изследваният пациент няма нито един рисков фактор, не пуши и е с нормално кръвно налягане, неговият LDL- холестерол може да достигне до 160 мг/дл. При наличието на един или два рискови фактора, тази най-висока допустима стойност е около 130 мг/дл. Ако при някой рисковите фактори са повече, току-що е прекарал сърдечен инфаркт или страда от ангина пекторис, граничните му стойности спадат до максимум 100 мг/дл.

С какво все пак трябва да се храни човек?

За да се постигне спадане на холестероловите нива, като начало трябва да настъпи преустройство на хранителния ви режим. Животинските мазнини, като месото, маслото или майонезата трябва да бъдат зачертани от хранителния ви план. Идеално би било да се придържате към средиземноморската кухня, богата на зехтин вместо на животински мазнини и много зеленчуци и плодове. Водоразтворимите баластни вещества като производните на плантагото от фамилията на живовлека (от аптеката) също намаляват рисковите. Ядките трябва да заемат една значителна част от храненето ви при повишен холестерол. Поради високото съдържание на мазнини тези концентрирани пакети на полезни хранителни вещества дълго време получаваха незаслужено негативна оценка. Вече е известно, че ядките съдържат ненаситени, т.е. т.нар. добри мазнини. ‘Те стабилизират ритъм и свързват лошия LDL-холестерол’, - обяснява проф. Варнер Рихтер, ръководител на института по обмяна на мазнините в Мюнхен. Да наситите храненето си с ядки има много възможности – от закуската до вечерята. В средиземноморските страни, например, е обичайна практика да се сервират фъстъци или други ядки като мезе към аператива. Но те биха могли също така да се добавят към мюслите, плодовите, а дори и зеленчуковите салати. Би ви било само от полза да развихрите кулинарните си фантазии в тази посока.

Как помагат медикаментите?

Само преустройването на режима на хранене не е достатъчно за ефективно и дългосрочно снижаване на холестероловите нива. Спортът и движението също трябва да излязат на преден план. Препоръчителни са спортовете за издръжливост като плуването, колоезденето или спортно ходене. Независимо към какъв спорт сте се насочили, идеалният вариант би бил да го практикувате редовно по 30 минути на ден поне 3 пъти на седмица. В много случаи обаче промяната в стила на живот и хранене не може да помогне достатъчно. Тогава се налага медикаментозно лечение. Изследванията показват, че при подходяща медикаментозна терапия високите нива на холестерола могат да бъдат снижени и да се намали рискът от животозастрашаващите сърдечносъдови нарушения.

Съществуват ли нови методи?

Т.нар. статини позволяват при много пациенти успешно да се достигнат желаните стойности. Статините задържат синтезирането на холестерол от черния дроб. Статините се предписват обаче само в случаите, когато е жизнено необходимо бързото снижаване на холестероловите нива, т.е. когато те се движат около граничните стойности. Фактът, че холестеролът се набавя в организма от два източника – от производството му в черния дроб и от постъпилата отвън храна в червата, дава възможност за развитието на нов терапевтичен принцип, т.нар. ‘двойно спиране’. Така в един медикамент се включват активни съставки, които повлияват и двата източника – например, активната съставка симфастин задържа образуването му в черния дроб, а ецетимибът препятства резорбирането му от червата. Това позволява много по-бързото и ефективно снижаване на холестероловите нива при критични случаи.

Има ли и други терапии?

Най-вече при пациентите с генетично обусловени проблеми с холестерола се налага едно постоянно лечение, продължаващо през целия им живот. Изследванията убедително доказват, че статините значително снижават риска от сърдечносъдовите усложнения като сърдечен инфаркт и инсулт, а посредством новия двоен принцип опасността от нежелани странични действия драстично спада. При разумен начин на хранене и при провеждането и под лекарски контрол комбинацията от тези терапевтични методи може да бъде изключително успешна.

Какво се прави обаче, ако медикаментите не помагат или не са достатъчно ефикасни, а стойностите на холестерола достигат 400-500 мг/дл? Тогава се прилага подобно на хемодиализата филтриране на кръвта (LDL-фереза). За щастие, подобна медикаментозна резистентност е по-скоро рядкост и засяга отделни изключения.

Холестеролът представлява една мастноподобна субстанция, която приемаме с храната, съдържаща мазнини от животински произход (месни и млечни продукти) – средно от 300 до 800 мг на ден. Около 1 грам холестерол се произвежда и от собствения ни организъм – преди всичко в черния дроб. От тази мастна субстанция се нуждаят всички органи в тялото ни: тя е жизненонеобходим градивен материал – между другото при обмяната на мазнините, образуването на клетъчните стени или при производството на хормони (напр. половите) и жлъчните киселини (важни за храносмилането). За транспортирането му през кръвоносните съдове холестеролът е пакетиран в т.нар. липопротеинови частици.

LDL (‘low density lipoprotein’, т.е. липопротеин с ниска плътност) представляват холестероловите доставчици, които го пренасят в клетките. Ако количеството на LDL-холестерола в кръвта е твърде голямо, неизползваната част – подобно на залежалото масло в хладилника – по някое време гранясва и става опасно: то се отлага върху тънките съдови стени и по този начин довежда до склерозирането им (атеросклероза).
HDL (‘high density lipoprotein’, т.е. липопротеин с висока плътност) на практика защитава кръвоносните съдове, като основната му задача е да връща излишния холестерол, натрупан по съдовите стени, обратно в черния дроб, където бива обезвреждан.
При богато на мазнини хранене в организма ни постъпват и т.нар. триглицериди- мастни киселини, които между другото обезпечават с гориво сърцето, мускулатурата и мастните тъкани. Те биват придвижвани от червата към черния дроб, където се съхраняват или пък отделят в кръвта като VLDL-частици (‘very low density lipoprotein’, т.е. липопротеин с много ниска плътност). В организма VLDL могат да се преобразуват в LDL-частици. Колкото повече триглецириди има в кръвта следователно, толкова повече са на разположение холестероловите доставчици. Общата холестеролова картина (сборът на HDL + LDL) се измерва в мг/дл (милиграми на децилитър). Ако той е повишен, трябва да се изследва от кой вид холестерол има в повече в кръвта на пациента.
Едва преди няколко години беше открито, че съществува и една друга особено опасна форма на LDL, т.нар. Lp(a) (липопротеин [a]) – LDL-частици, които се свързват с определена белтъчина, чието разтваряне се препятства от съсирването на кръвта. Ето защо при повишено ниво на холестерола трябва винаги да се установява също и частта на Lp(a).

При сойности до максимум 300 мг/дл можете да се опитате да свалите холестероловите си нива без медикаментозна терапия. С правилно хранене и целенасочено движение е възможно да намалите стойностите им до 30%! Предлагаме ви ефективна 10-точкова програма, при провеждането и обаче е важно непрекъснато да следите с изследвания нивата на LDL- и HDL-холестерола си.

Яжте повече баластни вещества. Варивата (фасулът, лещата, грахът), зеленчуците, плодовете и суровите подправки съдържат много баластни вещества и фибрини, които намаляват холестероловите нива, подправките биха могли също да заместят маслото върху хляба.
Месото и рибата. Те съдържат много мазнини и са един от главните причинители на високите холестеролови нива. Изключете напълно от менюто си рибата и месото, или ги сведете до минимум.
Задушаване вместо пържене и печене. Най-добре е да задушавате във фолио или в тенджера за печене под капак във фурната или микровълновата печка, вместо да пържите на котлона или запичате до кафява коричка. Прегорялата мазнина освен всичко друго съдържа и множество вредни токсини, които обременяват не само храносмилането, но и черния дроб.
Пълнозърнести продукти. По-добре се откажете от пържените или печените картофи като гарнитура и наблегнете на варения ориз, жито, ръж или просо. Пълнозърнестите житни култури регулират обмяната на веществата и намаляват мастните стойности в кръвта.
Забележителната соя. В невероятното азиатско бобче са скрити освен снижаващи холестерола протеини и растителни хормони (фитоестрогени).
Артишоково лечение. 6 грама артишоков екстракт на ден (под формата на прах или капсули от аптеката) могат да снижат нивото на вредния LDL-холестерол до 20%. Съдържащата се в растението активна съставка спира определен ензим, който участва в образуването на холестерола в черния дроб.
Живовлек. Азиатският живовлек се състои до 71% от баластни вещества. Само 7 грама от него имат действието на 100 грама фуражна детелина. 1 ч. л. от сухата билка трябва да се разбърка в чаша вода и да се изпие преди ядене – намалява общия холестерол с 10%.
Дъвчете ядки. Слънчогледовите семки и ядките съдържат фитостерини, съставки на растителни мазнини, които противодействат на холестерол от храната.
Пийте червено вино. Резвератролът (съдържа се и в бирата) намалява нивото на LDL- и увеличава това на HDL- холестеролът в кръвта. Една-две чаши на ден са добра естествена защита на сърцето и съдовете срещу склерозиране.
Движение. Редовното практикуване на спорт за издръжливост като плуване, колоездене, спортно ходене или джогинг стимулира образуването на полезния HDL- холестерол. Важно е спортната активност да бъде поне 3 пъти седмично по 30 минути.

Страда ли някой от вашето семейство от съдово заболяване? .................................3 точки
Има ли повече от един болен в близкото ви роднинско обкръжение?.........................2 точки
Има ли някой, преживял инсулт под 40-годишна възраст във вашето семейство? ......2 точки
Не практикувате ли някакъв спорт?......................................................................2 точки
Пушите ли?........................................................................................................3 точки
Страдате ли от високо кръвно налягане?...............................................................2 точки
Страдате ли от диабет?..................................... .................................................3 точки

Съберете получените резултати.

При ортицателен отговор отчетете нула точки.

Резултати: Събрали сте повече от 5 точки? Тогава със сигурност трябва да си направите обща холестеролова картина, както и да изследвате съотношението LDL / HDL при домашния си лекар. При повишени стойности можете да обсъдите с него възможностите за снижаването им посредством медикаментозна терапия. При всички случаи, за да редуцирате риска от сърдечносъдови заболявания, трябва да преустроите хранителните си навици: наблегнете на обезмаслените млечни продукти и растителните масла и избягвайте животинските мазнини и полуфабрикатите. Опитайте се да отделяте дневно по 30 минути за движение: спортно ходене, туризъм, плуване, колоездене.