![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() |
EAT ENOUGH TO LIVE AND NOT LIVE TO EAT!!!
|
Начало l Какво е да си Вегетарианец l 365 Причини да бъдете Вегетарианец l Витамини l Минерали l Белтъчини l Мазнини l Въглехидрати l Холестерол l Захарта l Солта l Кофеинът l Калории l Спорт l Диети l Хранителните Добавки l Разни l От къде какво е l My Links
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Знаехте ли тези факти?
Научните проучвания показват, че вегетарианците страдат по-рядко от сърдечно-съдови и ракови заболявания, от затлъстяване, високо кръвно налягане, диабет, остеопороза, имат по-добра физическа издръжливост и по-голяма продължителност на живота.
Какво е да си Вегетарианец?
Вегетарианците се класифицират на:
Вегани Изключват всякакви животински продукти (това включва - месо, риба, яйца, сирене, кашкавал, мляко и всякакви млечни продукти). Много Вегани дори не консумират и мед.
Лакто Вегетарианци Не консумират никакво месо, включително и риба. Освен растителни продукти приемат мляко и млечни продукти, но не консумират яйца.
Лакто-ово Вегетарианци Не консумират никакво месо, включително и риба. Освен растителни продукти приемат мляко и млечни продукти и яйца. Повечето хора предпочитат да са Лакто-ово вегетарианци.
Вегетарианската диета, която е богата на плодове, зеленчуци, зърнени храни и ядки лесно и в голяма степен успешно посреща потребностите от общи белтъчини, въглехидрати, мазнини и повечето витамини и минерали.
Основните критични аспекти, специално при веганите е осигуряването на пълноценни белтъчини и витамин В12.
Ние се нуждаем от много малко витамин В12 , само 2-3 мкг дневно. Но той се съдържа само в продуктите от животински произход. Има известен синтез на този витамин в червата, но той не става в участък, където витаминът се всмуква. В соевите продукти има известно количество витамин В12, обаче 90% от него са неактивни форми на витамина. Затова веганите е най-добре да взимат допълнително витамин В12 под формата на добавка към храната. Този витамин се натрупва в черния дроб на човека като запаси, които много бавно се изчерпват и това не налага ежедневния му прием.
Богати на витамин С зеленчуци са червените и зелените чушки, зеленият грах, карфиолът, брюкселското зеле и обикновеното бяло или червено зеле, копривата, киселецът, магданозът, зеленият лук и чесън, старият чесън, репичките и ряпата, картофите, хрянът, цвеклото, а от плодовете – шипки, портокали, лимони, грейпфрут, киви, червено и черно френско грозде, пъпешите, ягоди, ябълки, дренки, кестени.
Достатъчният прием на калций при лакто-ово-вегетарианската диета не е проблем, тъй като млякото и млечните продукти са основните източници на добре усвояем калций. При веганите също може да се постигне достатъчен прием на този минерал, тъй като по-малкото му съдържание в диетата, води до по-доброто му усвояване, а по-ниският прием на белтък, който е характерен за този вид хранене намалява екскрецията (изхвърлянето) на калция. Добри източници на калций са следните растителни продукти: бобови храни, ядки, пълнозърнест хляб, листовите зеленчуци – киселец, коприва, спанак, сушени плодове.
Защо хората са Вегетарианци?
Защо хората, които ядат месо, боледуват по-често и живеят по-малко?
Отравяне Точно преди и по време на смъртната агония на убиваното животно в него настъпват дълбоки биохимични промени. По цялото тяло се разпространяват вторични токсични продукти, предизвикващи отравяне на целия труп. Известно е, че емоциите предизвикват големи биохимични промени в организма, и по-специално хормонални промени в кръвта. Така както в нашите тела настъпва стрес в моменти на интензивно изживяване на страх или ужас, по същият начин при животните, в не по-малка степен, отколкото при хората, при опасни ситуации се извършват съществени биохимични промени. Хормоналното ниво в кръвта, и по-специално това на адреналина, рязко се променя, когато виждат смъртта на други животни около тях или като страдат за загубената си свобода и живота си. Голямо количество от тези хормони в кръвообращението на животните по време на стрес, се запазва в месото.
Ракови заболявания Защо хората, ядящи месо, заболяват по-често от рак? Една от причините би могла да бъде, че: животинското месо, само няколко дни след смъртта на животното, придобива неприятен, нездрав сиво-зеленикав цвят. Хранителната промишленост се опитва да маскира това оцветяване, добавяйки нитрати, нитрити и други консерванти. Чрез тях месото изглежда по-апетитно, с приятен червеникав цвят, но през последните години научните изследвания многократно потвърждават, че редица от тези консерванти имат определено канцерогенно действие (предизвикват ракови заболявания).
И още нещо, английски и американски учени са установили съществени различия в чревната бактериална флора на вегетарианци и на хора, хранещи се с месо. При последните тези бактерии си взаимодействат с храносмилателните сокове и образуват химични вещества, за които е доказано, че предразполагат към рак. Това обяснява защо рака на червата е така често срещано заболяване в райони като Северна Америка и Западна Европа например, където се консумира много месо, и е относително рядко в страни като Индия, където вегетарианството е широко разпространено.
Химикали в храната Храненето с месо често е наричано 'хранене с последната брънка на хранителната верига'. В природата всички приемат храна под някаква форма: растенията се хранят със слънчева светлина, въздух и вода, едни животни се хранят с растения, други животни или пък хората ядат животни. Днес по цял свят обработваемите площи се третират с отровни химически торове и пестициди. Тези отровни вещества се натрупват в телата на животните, хранещи се с растения. Например, полетата се пръскат с химикала ДДТ с цел унищожаване на насекоми и други растителни вредители. Той е много силно токсичен и според редица изследвания може да бъде причина за развитие на рак, стерилитет и сериозни чернодробни заболявания. ДДТ и други подобни на него пестициди се натрупват в мастната тькан на животните или рибите и веднъж складирани там, е доста трудно да бъдат химически разложени. Така с храната, приета от животното, се натрупват пестициди в тъканите му. В последствие, консумирайки месото му, хората, приемат в организма си цялата концентрация на тези отровни химически вещества, акумулирани през целия живот на животното. Фактически, ние хората, сме в края на хранителната верига и като крайни консуматори се оказваме и крайни приемници на най-високите концентрации на отровните пестициди. В месото се съдържат 13 пъти повече ДДТ, отколкото в зеленчуците, плодовете или тревите.
Това всъщност не е единстевената опастност за отравяне. С цел ускоряване на растежа, угояване, подобряване цвета на месото, животните, които се отглеждат за месо, се третират с редица други химикали. За да се произвежда повече месо, съответно по-голяма печалба, животните се инжектират с хормони, ускоряващи растежа, дават им се вещества, стимулиращи апетита, успокоителни медикаменти и химически хранителни смеси.
Болести при животните Друга опасност, грозяща тези, които ядат месо, са честите заболявания при животните, които не могат лесно да бьдат установени или просто са подминавани от месопроизводителите или инспекторите. Тъй като фермерите се превръщат в заводи за месо, животните рядко виждат дневна слънчева светлина, животът им преминава в ограничена, потискаща и жестока среда, чиято кулминация е брутална смърт.
Може да ви прозвучи следното като анекдот: За вечеря дама си поръчва плато от зеленчуци вместо традиционните месни ястия. До нея седял непознат господин, който също си поръчал вегетариански блюда. Двамата се спогледали и господинът попитал дамата: 'Извинете, Вие вегетарианка ли сте?' - 'Да', отговорила тя, 'А, Вие?' - 'Не, аз съм инспектор по месото.'
Болести на сърцето Може би най-силният и необорим аргумент в полза на безмесната диета е толкова добре изучена и неоспорима връзка между консумацията на месо и сърдечните заболявания. Болестите на сърцето са доста често срещани в общества, където се консумира много месо, като: САЩ, Канада, Западна Европа, Австралия и др. Те обаче са почти непознати там, където тя е слаба.
Защо месото е толкова вредно за сърдечно-съдовата система? Мазнините от животинското месо, както и холестеролът не се усвояват напълно от човешкия организъм и започват да се отлагат по стените на кръвоносните съдове. Така, с течение на времето, процесът на непрекъснато натрупване, посредством тапициране отвътре, стеснява все повече кръвоносните съдове, което води до протичане на все по-малко кръв през тях. Това опасно за организма състояние се нарича атеросклероза. Сърцето неимоверно се натоварва и трябва да работи все по-усилено, за да изтласква кръвта през стеснените и буквално задръстени кръвоносни съдове. Резултатът е високо кръвно налягане, мозъчен инсулт или сърдечен инфаркт.
Но дали ще си набавям достатъчно необходимите хранителни вещества, ако не ям месо? Вегетарианският начин на хранене може да осигури всички необходими за организма вещества.
Протеините Протеините (или Белтъчините) участват в изграждането на повечето от тъканите на тялото и следователно са жизнено-необходими за растежа и възстановяването на организма.
Но прекалено много протеини са вредни за здравето Масови рекламни кампании се опитват да ни убедят, че яденето на месо е основата за доброто здраве. Съвсем погрешна концепция. В действителност се нуждаем от значително по-малко протеини, отколкото предполагаме. Излишъкът, който организмът ни не успява да усвои, се превръща във въглехидрати и складира под формата на мазнини.
Добри и 'лоши' протеини Още една широко разпространена заблуда е, че протеините в зеленчуците са с по-ниско качество от тези на месото. В действителност някои вегетариански храни, например невероятно богатата на протеини соя, съдържа два пъти повече количество протеини от месото. Много видове ядки, семена и зърнени храни съдържат до 30% протеини.
Въглехидратите Ако протеините са градивните структури на организма, то въглехидратите са горивото за организма, онова което ни осигурява топлина и енергия, така необходими за ежедневните ни функции. При вегетарианския начин на хранене източници на въглехидрати са зърнените и бобови храни, захарите и плодовете, картофите и други.
Общоприет факт е, че се нуждаем от много по-малко въглехидрати, отколкото всъщност приемаме и един от основните здравни проблеми в редица страни е, че хората приемат твърде много 'празни калории' (въглехидрати, които са висококалорични, но бедни на витамини, минерални соли и белтъчини), значително повече бял хляб или бял ориз и прекалено голямо количество сладкиши.
Захарта - 'бялата отрова' Има няколко различни вида захар:
Глюкоза Глюкозата е основен енергиен източник на организма, мозъкът ни разчита специално на нея. Тя се получава от въглехидратите, които приемаме с храната - простите захари (монозахариди), намиращи се в естествено състояние в плодовете, зеленчуците и млечните продукти, и от скорбялата в зърнените, бобовите храни и зеленчуците. И без да добавяме захароза (бяла захар) в храната си, организмът ни е в състояние да произведе необходимата ни глюкоза.
Захароза Захароза е най-разпространената форма на рафинираната захар, наричана още бяла захар или трапезна захар.
Кафявата захар е същу захароза, но със светлокафяво, карамелено оцветяване или смесена с малко меласа.
Захарите, консумирани в естествения си вид (от плодовете или зърнените храни), се разграждат и преминават бавно и постепенно в кръвообращението така, че организмът лесно може да ги усвои. Рафинираните захари бързо покачват нивото на кръвната захар. Това внезапно покачване се последва от също толкова рязко спадане, което оставя чувство на умора, раздразнителност и потиснатост. Често със спадането на енергийния 'подем', в отговор се получава стремеж за набавяне на захар отново, за да се отстрани чувството на енергиен спад. Свръхконсумацията на захар може да предизвика прекалено силно желание, подобно на физиологичната зависимост от наркотици. Хората, които се опитват да спрат яденето на захар и захарни изделия, обикновено намират това за много трудно, почти като истинско пристрастяване. Тези, които искат да избегнат приемането на бяла захар, могат да я заменят с пчелен мед, кленов сироп или ечемичен малц, а също да консумират повече пресни плодове и прясно изцедени плодови сокове вместо захарни изделия.
Мазнини Мазнините складират енергия в различни части на тялото, за да бъде използвана за по-дълъг период от време. Освен това те предпазват тялото от студа и наранявания. За вегетарианците основен източник на мазнини са растителните масла (слънчогледово, соево, сусамено, фъстъчено, царевично и др.), млякото, маслото и сиренето, ядките, сусамени и други семена. Тези естествени растителни масла съдържат определени, изключително важни мазнини, които не могат да се получат от месна храна. Също така те не образуват вредния за организма холестерол, който, както вече подчертахме, уврежда кръвоносните съдове и причинява сериозни сърдечно-съдови заболявания.
Минерали Те са незаменими елементи в почти всички химически реакции и са необходими за формиране на костите, мускулите, нервите и кръвта. Изключително необходими са за процесите на предаване на нервните импулси при храносмилането.
Желязо - желязото е изключително важен минерал, който осигурява в кръвта транспорта на кислород към клетките. Желязо лесно може да се набави от: зелените листни зеленчуци, соята, бобовите растения, сушени плодове и пълнозърнест хляб. Желязото е водоразтворимо и ако се изхвърли водата, в която са варени зеленчуците, то ще се загуби.
Калций - Калцият участва в изграждането на костите и зъбите, както и в процесите на кръвосъсирването. Най-добрият източник на калций е млякото - добре известно натурално средство против безсъние е чаша топло мляко преди лягане.
Йод - Йодът е особено необходим за функционирането на една от най-важните жлези в организма - щитовидната, която регулира метаболизма и растежа на тялото.
Особено богати на йод са морските водорасли, добри източници са: спанак, ряпа, мляко, червени репички, нерафинирана морска сол и йодирана рафинирана сол.
Натрий и калий - Натрият и калият са особено необходими за поддържане на алкално-киселинното равновесие и водния баланс на организма. По-голямото съдържание на натрий (от солта) намалява количеството на калий в организма, така че калиевият дефицит най-често се дължи на прекомерно приемане на сол.
Фосфор - Фосфорът е необходим за осъществяване на енергийният метаболизъм. Той се открива в достатъчни количества в: млечните продукти, бирената мая, пшеничните и оризовите трици, бобовите храни, ядките и семената.
Магнезий - Нуждите от магнезий са пропорционални на калциевите нужди. Магнезиевата недостатъчност се счита за причина за увеличаване на предразположението към сърдечно-съдови заболявания. Добри източници на магнезий са: ядките, соята, пълнозърнестите храни и листните зеленчуци.
|
For education only, consult a healthcare practitioner for any health problems.
![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() |
contact me ׀ references ׀
Copyright © Salzitsa Blagoeva '06