(Феодорина Ляскова)

Най-разпространените болести днес са предизвикани от неправилно хранене.  Редица научни изследвания се концентрират върху калориите и биохимията на храната, свързани с грубите градивни елементи на нашето тяло и физиологичните процеси.  Животът обаче не се изчерпва само с калории и химия.

Професор д-р Абхой Кумар Гхош, член на Академията на науките в Ню Йорк, открива връзка между ума и емоционалното състояние на човека и начина му на хранене.  Той обяснява защо боледуваме, кога се чувстваме потиснати, отчаяни или пък щастливи и вдъхновени.  Всичко това се крие в храната, която приемаме.  Когато се храним със свежи, живи храни, клетките с лекота черпят от тях необходимите им вещества, за да функционират пълноценно.  Когато внасяме в организма термично обработени или престояли храни, клетките страдат и линеят.

След като изследва дълги години клетката, индийският учен доказва, че тя е съставена освен от материя и от по-фини елементи – енергийни обвивки, вибриращи и определящи основната и функция.  Оказва се, че всяка клетка е една ‘вселена’, управлявана от свой разум и закони.  А от това как се храним, зависи нейният живот.

Всеки човек има индивидуални потребности и затова към храната трябва да се подхожда внимателно – ако едно меню е добро за един, то може да се окаже неподходящо за друг.  Една храна ни прави лениви, мързеливи и глупави, друга ни дарява с жизненост, енергичност и гъвкав ум.

В книгата си ‘Храненето на 21-ви век’ ученият подхожда нетрадиционно към храненето и видовете храни – не само от физическа, но и от духовна гледна точка, като интегрира идеите на науката, йога и аюрведа.  ‘Храненето е свещено действие, което внася в човека живот, мир и хармония’, казва той.

Какво да ядем?

Необработената топлинно храна е изключително полезна за здравето, защото нейните витамини и ензими не са унищожени.  Плодовете и много от зеленчуците се консумират сурови,  сушените плодове, ядките и семената също могат да се приемат без топлинна обработка.  Пшеницата, соята, люцерната, фъстъците е добре да се ядат покълнали.  Препоръчва се оризът, хлябът, зеленчуците да се варят на пара или да се изпичат с малко сол и олио.  Готвенето прави храната по-лесна за смилане и по-приятна на вкус.  Хранителните качества на някои храни като соя, нахут, леща се увеличават при готвене.  В някои случаи пък топлинната обработка унищожава вещества, които затрудняват храносмилането на протеините.  За предпочитане е продуктите да се варят на пара, във вода, под налягане или да се пекат във фурна.  Печенето на скара не се препоръчва.  Пърженето е най-лошият вариант.  Добре е да се готви на умерена температура, възможно най-кратко и съдът да е затворен с плътно прилепващ капак.  Храната трябва да се яде веднага след приготвяне и не бива да престоява.

За предпочитане е да се готви в пръстени, емайлирани и медни съдове (добре калайдисани).

Колко да ядем?

Ако поемаме по-големи количества храна, отколкото са ни необходими, излишъкът се складира в тялото като токсична материя.  Умерено хранене е това, при което стомахът е запълнен с две части храна, една част вода и една – вздух, който помага за храносмилането.

Кога да ядем?

През деня (до залез слънце) е добре да има едно, най-много две основни хранения, останалите да са леки.  Приемането на храна в определени часове има редица преимущества.  Ако хапвате между основните хранения, затормозявате храносмилателната система.  Не яжте, когато организмът ви не го изисква.

Как да ядем?

Д-р Коевска, от 15 г. се занимавате със здравословно хранене, как тълкувате древната поговорка ‘Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си’?

Начинът на хранене определя не само физическото ни състояние, но и състоянието на духа, емоциите, мисловната дейност.  Когато видя пълен човек, дори и той да твърди, че се чувства добре, знам, че у него са заложени много болести.  Същото мога да кажа и за вечно намръщените, избухливи, сърдити и агресивни хора.

Възможно ли е да балансираме характера си с подходяща храна?

Избухливите и лесно възбудими хора е добре да консумират по мека храна и да избягват печено на грил, пържено, остри подправки, алкохол, кафе, които възбуждат.  Те дразнят нервната система и оттам идва тяхната психическа нагласа.  Когато човек познава себе си и слабите си места, може да ги балансира с храната и да се чувства добре.

А за флегматиците и по-отпуснатите каква храна препоръчвате?

Те могат да си позволят по-пикантни ястия, подправки, силни, стимулиращи напитки.

Каква е връзката между болестите и храната?

С неправилните навици и хранене залагаме и болестите в организма си.  Забелязвам как в едно семейство здравните проблеми се повтарят и това се дължи на грешки в храненето, които се предават от поколение на поколение.

Обяснете коя е ‘жива’ и коя ‘мъртва’ храна?

Мъртвата е обработената храна – независимо как – термично, консервирана, пастьоризирана, с ароматизатори, стабилизатори, съдържаща изкуствени съставки.  Жива е свежата, сурова храна, плодове и зеленчуци, отгледани при естествени условия, без изкуствени торове и химикали, покълнали семена, ядки, зърнени храни.

Вкусът на храната има ли значение?

Неслучайно понякога ни се яде нещо точно определено.  Добре е да се вслушваме в организма си, но не бива да прекаляваме.  Не бива да пренебрегваме и останалите 6 вкуса – солено, сладко, кисело, горчиво, люто, стипчиво.

Грешките които допускаме най-често...