Арх. Румпелмайер, който през 1879-83 конструира забележителното по своята красота и представителност Западно крило и реконструира предишния турски конак в дворец за княз Александър Батенберг, през 1847-48 г е учил в Политехническото училище в Мюнхен (днешния Технически университет), а през 1849-53 учи и завършва мюнхенската Академия за изящни изкуства, специалност архитектура, при проф. Лудвиг Ланг.

Североизточното крило на Двореца е достроено през 1894-95 за нуждите на семейството на цар Фердинанд Сакскобурготски по проект на арх. Фридрих Грюнангер, ученик на известния архитект професор Фридрих фон Шмит. Забележително по своята пластичност, красота на формите, достолепие и спокойствие, то умело се вписва в цялостната архитектура на Двореца.

   Широката мраморна стълба, двураменна в горната си част, масивните врати с инкрустирани със седеф корони и инициали на княза, водят към приемния салон, залата на знамената, апартамента на владетеля и личния му кабинет, оформени в старогермански ренесанс. В западната пристройка са разположени голямата бална зала и зимната градина. В източната са апартаментите на царското семейство. Гипсовите орнаменти по стените и таваните са в стил рококо, изпълнени по образец на Версайските дворци във Франция. Около Двореца неголям, но добре поддържан парк и красива ограда, създават допълнителен уют. Красотата и богатата архитектура и великолепие на Двореца символизират новосъздадената българска държава.
  Последните десетилетия поради липсата на достатъчно средства и внимание от страна на държавата, красивта сграда е оставена на разрухата на времето. Протекли тавани, напукани стени, излющени мазилки, изгнили прозорци предизвикват недоумение в очите на гостите на столицата и болка, безразличие или презрение у съгражданите ни. За отбелязване е, че още през 1982 г, НИПК прави изключително подробен план за реставрация, но почти 20 год сградата е оставена на произвола на съдбата , като се влагат незначителни средства от бюджета за нейното поддържане и изчакване на по-добри времена.
  Затова, когато през 1998 г господин Ханс Хейнрих фон Србик - президент на фондация Месершмит и проф. Майтингер - член на управителния съвет, посетиха за първи път България и София и видяха състоянието на Двореца с неговата историческа, художествена и архитектурна стойност, веднага откликнаха и предложиха парична и материална помощ с уникалните минерални бои от фирмата Keim farben за аварийно-спасителни и реставрационни дейности по сградата.
   Поради редица причини от организационно, административно и бюрократично естество, едва през лятото на 2001, с активото съдействие на току-що избраното ново българско правителство и лично на проф. Абрашев като министър на културата, започна първия етап от проекта - реставрация на Североизточното крило, с дарените от Фондация Месершмит 160 хиляди ДМ. След конкурс дейността по реставрацията бе възложена на фирма ЕКСА, която в изключително кратки срокове - от м. август до ноември 2001 приключи първият етап на реставрационно-консеравационните дейности.
 

На 23 ноември 2001 бе организирано тържество с поставяне на паметна табела с името на Фондация Месершмит в присъствието на министъра на културата проф. Абрашев, посланичката на Федерална Република Германия в България г-жа Урсула Зайлер-Албринг, президента на Фондацията господин Ханс Хейнрих фон Србик, проф. Отто Майтингер, г-н Петер Нери - президент на Keim farben, сем. Веселинка и Фредерик Кох, редица народни представители, много журналисти и гости. Събитието беше широко отразено както в пресата, така и от радиото и телевизията.

 В името на българо-баварското приятелство и сътрудничество през юни 2002 Фондация Месершмит реши да направи ново дарение от 100 хиляди евро за продължаване реставрацията на Двореца. Проектът трябва да бъде завършен от фирма ЕКСА до юни 2003г.