Вселената
изобилства от страховити, причудливи и мистериозни явления,
които човечеството с по-голям или по-малък успех се опитва да разгадае и
обясни през цялото свое съществуване. Много от тях, изглеждали
непосилни за изясняване преди един или два века, сега са намерили своя
достоен отговор и градейки кулата на познанието, върху която учените все
повече разширяват нашата представа за заобикалящите ни условия, те
неминуемо са се превърнали в част от базата данни за анализа на
най-вълнуващото, разрушително и изключително по рода си явление -
ЧЕРНИТЕ ДУПКИ.
които човечеството с по-голям или по-малък успех се опитва да разгадае и
обясни през цялото свое съществуване. Много от тях, изглеждали
непосилни за изясняване преди един или два века, сега са намерили своя
достоен отговор и градейки кулата на познанието, върху която учените все
повече разширяват нашата представа за заобикалящите ни условия, те
неминуемо са се превърнали в част от базата данни за анализа на
най-вълнуващото, разрушително и изключително по рода си явление -
ЧЕРНИТЕ ДУПКИ.
Астрономи от университета в Саутхемптън, Великобритания откриха поразителна
връзка между огромните черни дупки, разположени в центъра на далечните
галактики и техните сравнително малки родственици, обитаващи звездните
системи на нашата галактика, Млечният път. Оказва се, че независимо
от размерите си черните дупки изпълняват едни и същи мелодии. Смята
се че в центъра на повечето от галактиките, включително и на Млечния
път, има масивни черни дупки, които са по тежки от Слънцето милиони
и милиарди пъти. Междузвездният газ, разположен в централните части
на такава галактика, се устремява към черната дупка. Галактиките, в
които протича това явление, се наричат активни. Тъй като газът се приближава
към черната дупка с по-голяма скорост, все повече енергия от него ще
се отделя под формата на светлина и друго електромагнитно излъчване.
Рентгеновото лъчение възниква в непосредсредствена близост до черната
дупка, където температурата на газа е максимална.То е непостоянно, защото
потокът от газ устремен към черната дупка също не е еднакъв. Поради
това, интензивността на рентгеновото излъчване може бавно да се изменя
в рамките на часове или години. Именно това изменение д-р Атли сравнява
с музика. В продължение на 6 години астрономите изследват вариациите
в рентгеновото лъчение на няколко активни галактики. Те решават да сравняват
бавните рентгенови изменения с много по бързите. Така се оказва, че
музиката на малките черни дупки звучи точно по същия начин, но милиони
пъти по-бързо в сравнение с тази на гиганските черни дупки. По този
начин масата на неизвестна черна дупка може да се оцени по периодичността
на нейната рентгенова мелодия.
 |
