Вселената
изобилства от страховити, причудливи и мистериозни явления,
които човечеството с по-голям или по-малък успех се опитва да разгадае и
обясни през цялото свое съществуване. Много от тях, изглеждали
непосилни за изясняване преди един или два века, сега са намерили своя
достоен отговор и градейки кулата на познанието, върху която учените все
повече разширяват нашата представа за заобикалящите ни условия, те
неминуемо са се превърнали в част от базата данни за анализа на
най-вълнуващото, разрушително и изключително по рода си явление -
ЧЕРНИТЕ ДУПКИ.
които човечеството с по-голям или по-малък успех се опитва да разгадае и
обясни през цялото свое съществуване. Много от тях, изглеждали
непосилни за изясняване преди един или два века, сега са намерили своя
достоен отговор и градейки кулата на познанието, върху която учените все
повече разширяват нашата представа за заобикалящите ни условия, те
неминуемо са се превърнали в част от базата данни за анализа на
най-вълнуващото, разрушително и изключително по рода си явление -
ЧЕРНИТЕ ДУПКИ.
Наскоро астрономи показаха най-дълбоките изображения от новия космически
телескоп на NASA Спицер и обявиха откритието на множество свръхмасивни
черни дупки.
Те едва се виждат дори и на други толкова дълбоки снимки, направени от телескопи работещи на други дължини на вълната. Седем от откритите със Спицер обекти може би са част от дългоиздирваното население на липсващите свръхмасивни черни дупки, които са захранвали ярките ядра на най-ранните активни галактики. С откриването им завършва пълното преброяване на всички рентгенови източници, които са били забелязани на един от най-дълбоките вселенски обзори, правен досега.
На 18-ти февруари европейски и американски учени съобщиха, че с помоща на орбитални телескопи са наблюдавали как свръхмасивна черна дупка откъсва парче от звезда и го поглъща. Телескопите Chandra на NASA и XMM-Newton на ESA засякоха мощно рентгеново излъчане в центъра на галактиката, предизвикано от нагряването на газа до няколко милиона градуса. Газът се е освободил, когато под действието на привличането на черната дупка звездата се е разтегнала и е загубила парче в размер на 1% от масата си. Смята се, че черната дупка в центъра на галактиката RXG 1242-11 е 100 милиона пъти по-масивна от слънцето, а звездата е сравнима с нея по размерите си. Енергията, освободена при поглъщането на звездното парче от звездната дупка е сравнима със зараждането на свръхнова. Това са новите фундаментални доказателства на теорията за еволюцията на черните дупки и тяхното влияние върху околните звезди и техния газ т.е. на поглъщането на огромни маси вещество от тези космически чудовища . По-голямата част от звездното вещество е уловена от черна дупка – именно то е предизвикало засеченото ярко рентгеново избухване. В рентгеновия диапазон явлението е наблюдавано от орбиталните обсерватории Chandra и XMM-Newton, а за сравнение са използвани архивните данни от спътника ROSAT . Освен това са проведени оптични наблюдения от обсерваторията на Ла Сила на Европейската южна обсерватория в Чили.
 |
Те едва се виждат дори и на други толкова дълбоки снимки, направени от телескопи работещи на други дължини на вълната. Седем от откритите със Спицер обекти може би са част от дългоиздирваното население на липсващите свръхмасивни черни дупки, които са захранвали ярките ядра на най-ранните активни галактики. С откриването им завършва пълното преброяване на всички рентгенови източници, които са били забелязани на един от най-дълбоките вселенски обзори, правен досега.
На 18-ти февруари европейски и американски учени съобщиха, че с помоща на орбитални телескопи са наблюдавали как свръхмасивна черна дупка откъсва парче от звезда и го поглъща. Телескопите Chandra на NASA и XMM-Newton на ESA засякоха мощно рентгеново излъчане в центъра на галактиката, предизвикано от нагряването на газа до няколко милиона градуса. Газът се е освободил, когато под действието на привличането на черната дупка звездата се е разтегнала и е загубила парче в размер на 1% от масата си. Смята се, че черната дупка в центъра на галактиката RXG 1242-11 е 100 милиона пъти по-масивна от слънцето, а звездата е сравнима с нея по размерите си. Енергията, освободена при поглъщането на звездното парче от звездната дупка е сравнима със зараждането на свръхнова. Това са новите фундаментални доказателства на теорията за еволюцията на черните дупки и тяхното влияние върху околните звезди и техния газ т.е. на поглъщането на огромни маси вещество от тези космически чудовища . По-голямата част от звездното вещество е уловена от черна дупка – именно то е предизвикало засеченото ярко рентгеново избухване. В рентгеновия диапазон явлението е наблюдавано от орбиталните обсерватории Chandra и XMM-Newton, а за сравнение са използвани архивните данни от спътника ROSAT . Освен това са проведени оптични наблюдения от обсерваторията на Ла Сила на Европейската южна обсерватория в Чили.
