Пътуването с влак беше дълго, защото прябва да се пресече Балкана преминавайки от Южна в Северна България. Билетът първа класа за пътуване от 5 часа струваше 8.95, по-малко от $5.00 обаче трябваше да правя смяна на влаковете в Дъбово и според разписанието имах само три минути за това. Моят влак закъсня, което не ме учуди много. За щастие втория влак също имаше закъснение, така че успях да го хвана.

Ние пътувахме през много тунели в пълна тъмнина. Някои от тунелите бяха къси, но други много дълги. Един мъж, пътуващ със своята приятелка й казал: "Ако знаех, че тунела е толкова дълъг, щях да се възползвам от това." "О, нима това не беше ти?" - отговорила изненадана, но доволна приятелката му.

Най-накрая пристигнах в Търново и Кирил LZ2JA, инжинер по електроника и директор на Търговската камера ме чакаше.

Най-напред отидохме в село Кътина, на около 12 мили северно от Велико Търново, за да видим Георги LZ2VT, електронен техник с клас "A". Георги има Kenwood TS-830S с отделно VFO-230, втори собственоръчно направен трансивър, три крайни стъпала и трите собствено производство: едното 350W, второто 800W и третото 1 kW. При него нямаше липса на мощности. На своята 32 футова мачта, разположена на 6.5 фута над земята, Георги има дву елементен квадрат за 15 и 20 метра, той също разполага с хоризонтален квадрат за 80 метра. Георги има хубава цветна QSL картичка и неговия е-майл адрес е [email protected].

Аз често бях представян като Американски радиолюбител, роден в Румъния. Понякога чуствах, че някои местни радиолюбители са разочаровани от това, те очакваха да видят истински "Янки империалист", но това това което виждаха беше полу империалист и полу роден на Балканите човек. Във всеки случай, според тях половин империалист е по-добре от цял империалист, така че те бяха твърде любезни с мене.

Следващото посещение беше в Поликраище, където се срещнахме с Румен LZ2DD, барман, лицензиран през 1988 година, с клас "A". Румен има собственоръчно направени 50W трансивър, трансмач и захранващо устройство. За антена използва 4 елемента квадрат за 10-15-20 метра на върха на 80 футова мачта. Той е DX-er, има над 200 страни и работи предимно на телеграф. Той е работил с LU1SM - Карлос Саул Менем, президента на Аржентина. Румен има QSL картички и нищо чудно да е пратил една от тях и на Менем.

Посетихме Кирил LZ2ZK, лицензиран през 1969 година, инжинер по електроника, в момента търгуващ с зърно, пшеница и слънчоглед. Той има FT-575GX и крайно стъпало Kenwood TL-922, още едно вече собственоръчно направено крайно стъпало и антена тунер. Той разполага с 3 елемента Яги за 10-15-20 метра, 4 елемента Яги за 6 метра, Delta Loop за 80 и 160 метра и 13 елементово кръстосано Яги за 2 метра. Кирил работи на CW, RTTY и SSB, използва компютър за водене на дневника но не си пада много по DX. Неговата жена Гина има клас "D". Кирил има много хубави цветни QSL картички, но като се има предвид, че не работи много-много с DX станции, те ще му стигнат за много дълго време. Неговия е-майл адрес е [email protected].

След това Кирил LZ2JA ме заведе във Военната Академия за да разгледаме клубната станция LZ2KMS и се срещнем с някои от нейните оператори. Преди години би било немислимо за Американец дори да се движи близо до военен обект, да не говорим за правенето на снимки вътре в него на усмихнати висши офицери.

Клубната станция разполага с TS-830S, TS-780 и няколко огромни остарели армейски апаратури, подарък от военните. Тук се запознах с отбор от баща и син: Христо LZ4XG, полковник и неговия син Калоян LZ2GKX, сержант. С втори полковник Илия LZ4JO и с трети полковник Иван LZ4IX. Запознах се и с Васил курсант във военното училище и оператор на клубната радиостанция без личен инициал. Жената на Христо LZ4XG е Йорданка LZ4UJ, неговата дъщеря е Гергана LZ4VF. Жената на Илия е Кари LZ2GKV, неговия син е Тодор LZ4ZP, курсант във военното училище, и неговата дъщеря е Диана LZ2GID. Жената на третия полковник Иван LZ4IX е Ганка LZ4UI, учителка, една от дъщерите му е Зорница, сержант в армията, а втората му дъщеря Петя LZ4XJ e ученичка в гимназията. И тримата полковници са преподаватели във Военното училище. LZ2KMS работи в състезания, те са работили с над 200 страни на CW, RTTY и SSB. Те водят компютърен дневник и имат QSL картички. Компютърът го ползват и за обучение и пренировки по скоростна телеграфия. Те разполагат и с работилница за конструкторска работа.

Излизайки от Военното училище срещнахме Мишо LZ2NW, сержант в него и президент на друг радиоклуб LZ2KBA с контестен инициал LZ6T.

Разгледахме личната радиостанция на Илия LZ4JO, разположена на неговия таван. Той има IC-728, собственоръчно направени крайно стъпало 250W, захранване, антена тюнер и електронен ключ. Той има два дипола единия на 40, другия на 80 метра и 4 елементно Яги за 20 метра. Илия е работил над 100 страни само на CW. Той има хубава цветна QSL картичка с неговия инициал и тези на двете му деца.

Посетихме Кирил, пенсиониран радиотехник, лицензиран през 1992 година. Той работи с собственоръчно направен 50 ватов трансивър и 100 ватово крайно стъпало. Антената му е Delta Loop за 40 и 80 метра. Кирил работи само на CW и има QSL картички.

Следващото посещение беше на радиостанцията на другия Кирил LZ2JA, инжинер по електроника, лицензиран през 1969, в момента директор на местната Търговска и Индустриална Камера. Станцията му е разположена на тавана, в отделна стая. Кирил има FT-990, собственоръчно изработени втори трансивър и трансвертер за 2 и 6 метра и разнообразни чаркове от стари военни радиа. Кирил има четири 4 елементни еднообхватни Ягита за 6, 10, 15 и 20 метра, също така и дипол за 40 и 80 метра. Той работи на пакет, RTTY, Amtor и PSK31. Единия от компютрите си ползва за дневник, втория за RTTY. Секретарка на Кирил е Генка LZ2GYK, с клас "D". Може би радиолюбителския лиценз влиза в изискването за тази работа и това не е лоша идея.

Посетихме Nick LZ2JF, радиотехник лицензиран през 1964 година. Всичката негова апаратура е домашно производство: трансивър, 400 W крайно стъпало и многобройни приспособления. Неговите антени са W3DZZ за 10-15-20-40-80 метра, и два дипола за 17 и 30 метра. Той е DX-ер, състезател и ловец за дипломи: притежава 5BDXCC, 5BWAZ и много други престижни награди. Nick работи на CW, RTTY и SSB. На някои от неговите QSL картички са изобразени рози, напомняйки че България е страната на розите.

Последния посетен в Търново, стара столица на България бе Ангел LZ2UG, радиотехник, лицензиран през 1972. Неговата станция е разположена в малка стая, която повече прилича на Вууду храм, отколкото на радиошак, и Ангел може да бъде сбъркан с високопоставен свещенник. Много картини и разнообразни предмети които не се отнасят до радиолюбителството висят навсякъде по стените. Ангел е работил с над 250 страни, само на телеграфия, получил е множество дипломи и обича да прави антени и да експериментира с тях. Има Delta Loop за 80 метра и вертикал за 10-12-15-17-20 метра, руска конструкция. Ангел има хубави QSL картички.

Вечерта Кирил LZ2JA, Кирил LZ2ZK (няма съкращение на Кирил в Българския език), тримата радиолюбители-полковници и техните фамилии и аз самия се срещнахме в малък ресторант, където имахме дълъг и приятен разговор.

След като си свърших работата аз отидох в хотела да се наспя. Трябва да спомена, че единична стая в хотел Янтра е 22 лева за българи и $42.00, около 79 лева за чужденци. Това е може би да си покаже тяхната любов и уважение към твърдата валута.

На сутринта аз станах бързо, Кирил LZ2JA ме чакаше пред хотела за да ме закара на гарата. Тръгнах от хотела без да си взема паспорта, който въз основа на стари но актуални и сега правила, трябваще да бъде оставен там до напускането. На гарата, 16 минути преди тръгването на влака аз си спомних за него. Кирил бързо скочи в колата и потегли за да го вземе от хотела. Влака пристигна, всички пътници се качиха, а аз стоях край него и чаках. В този момент забелязах Кирил да тича към мене с паспорта ми в ръце. Хвърлих чантата си във влака, качих се на стъпалото, и в момента когато Кирил успя да ми подаде паспорта в ръката, влакът тръгна за Русе.

Ако това преживяване не е достатъчно за това пътуване аз имам още едно. На Горна Оряховица, разположена някъде между Велико Търново и Русе, всички пътници слязоха от влака. Аз останах сам. Никой друг ли не пътуваше за Русе? Обзе ме подозрение, събрах си багажа и също слезнах от влака. Открих че част от влака е отделена и насочена за друга посока. Никой не ми беше казал такава възможност. Забързах се към началото на влака, качих се на вагон на който пишеше "Русе". Попитах 6 различни пътника на къде пътуват и се уверих че вече съм на правилното място. Цялото пътуване от около два часа струваше 2.10 лева, около долар и четвърт. Това е много евтино пък и всички преживявания през които преминах бяха безплатни.

Един радиолюбител отива в Африка на DX експедиция. В селото вижда шамана да бие своите там-там барабани. Той пита "Какъв е проблемът?" "Нямаме вода!" "И сега вие молите могъщите духове за дъжд?" "Не! Викам гадния въшлив водопроводчик!"

Друг виц за вода: Един човек никога не се бил къпал с топла вода и сапун преди да се ожени. В деня преди свадбата майка му го пратила на общинска баня за да се изкъпе за специалния случай. След като се върнал, той възкликнал: "Никога не съм вярвал, че толкова много хора се женят утре!"

Следва Русе

^* Не знам добре английски, но ще направя всичко по силите си да преведа този материал. Получил съм писмено съгласие на George, материала да бъде преведен и публикуван в LZ Round Table. Английския оригинал е тук. Ако забележите езикова неточност или грешка в превода - моля съобщете ми на [email protected] Поради много причини, превода на цялата статия ще е завършен след около месец. обратно