|
|
боцкОМИР: Литературен Пантеон на
Бирата или Приключенията на Голямото
Жълто Ели
|
|||||
|
Имало едно време
едно Голямо Жълто Ели... Всъщност, както е с повечето истини, залегнали в
основата на голяма част от митовете и легендите, реалността била малко
изкривена... Голямото Жълто Ели не било нито чак толкова Голямо, нито чак
толкова Жълто, да не говорим пък, че и самото време не било чак толкова
отдавна, но както знаете, драги читатели, в Поезията винаги трябва да има
Драма, а Драмата винаги се нуждае от обем и определна степен на жълтевина!
Ако продължим да дълбаем в историческите анали дори ще установим, че Голямото
Жълто Ели даже не пиело кой знае колко много бира (обикновено не повече от 4 наведнъж
– това със 7-те си е чисто преувеличение), пък и рядко висяло под душа повече
от час-два (а естествено, и дума да не може да става за прегръщане на печки),
|
||||||
|
но тези прости ежедневни факти някак си са
се изплъзнали от историята, така че в съвременната литература е останал само
образът на Голямото Жълто Ели, което пие бира на конвейр, докато си кисне
краката в леген с гореща вода и държи в скута си електрическа печка. Някои скептично
настроени критици, които пият само тоник, дори са склонни да приемат, че
Голямото Жълто Ели дори никога не е съществувало и е само плод на болната
психика на Поета: пародиен израз на неговата снеголюбива натура,
олицетворение на подсъзнателния му ужас от отоплителни тела и въжделение на
дръзките му бирени фантазии... Но тук твърдите
исторически факти отново дават отпор на скептицизма - Голямото Жълто Ели го е
имало, има го и сега! И кой знае – може би наистина в този момент седи до
някой радиатор, отпива по глътка бира и с известна доза доброжелателна
насмешка чете за фантастичните си приключения.... |
||||||
|
|
|
|
|
||
|
|
|||||
|
|
|
||||
|
|
|||||
