ЗИМНА ЛИРИКА
Топи се снегът по полето!
Разхлопва на Ели сърцето!
Покривката вече я няма!!!
Превръща се в киша голяма!!!!!
* * *
Мокър сняг покривка
прави!
Елито не и се нрави!
Че се Зимата завръща!
И в кревата тя се тръшка!
Тъжно вестника разлиства!
И с вода се топла плисва!
А прогнозата е бяла!
И седи с усмивка вяла!
Включва печка зачервена!
И си ляга тя засмена!
* * *
ЗИМА Е!
Ели
мръзне на кревата!
Вълци вият из гората!
Сняг засипва ВСИЧКО ЖИВО!
Ели пее си щастливо!
Печката си тя прегръща!
Спомени в съня се връщат!
* * *
Зимна песничка!
Ти-хо
се си-и-пе по-ред-ният сняг!
Ели-то мръ-ъз-не на спир-ка-та пак!
Аб-то-бу-ус ня-а-ма, ня-ма се-га!
Е-ли със у-ужас гле-да сне-га!:)))
* * *
В хубавото сНЕЖНО време,
Ели-то
блажено дреме!
Бели
мечки зъби тракат!
И
замръзва пак живакът!
Хълмовете
- в преспи бели!
Чуди
и диви се Ели! -
-
на природата могъща!
И
радиатора прегръща!
* * *
Сняг се сипе в планината!
Ели клати си краката!
И в леглото се обръща!
Лошо-о-о! - Зимата се връща!!!
Още си е зимно време!
Баба Меца пак ще дреме!
И Снегът в краката хрупка!
Хайде! - Зима е до дупка!!!
Посвещава се на последния ден на отиващата
си Зима, която отново не беше истинска:'(
* * *
Сняг затрупва горе
планините!
Мръзнат пак на Ели -то ушите!
В равнината Пролетта напира!
И отново Зимата умира!
Ала горе преспите остават!
И на Ели те душата сгряват!
Ели бързо печката излкючва!
Вдига я и бързо я заклкючва!
На прозорец мрежа тя поставя!
Че оси нахлуват в тази стая!
* * *
Априлски сняг:)))))
Всред планински преспи бели,
мръзнат бузите на Ели!
Във студа тя зъби трака,
пролетта със трепет чака!
Тя обаче не пристига,
студ и вятър ни застига!
Лед и сняг земя сковават,
и душата те ни сгряват!
* * *
Ранна пролет
Студ и леден вятър духа!
Наш'та Ели клепоуха!
Със стенания и вопли!
Чака време да се стопли!
Във кревата кротко зъзне!
Печката и ще се пръсне!
Тя е жежка и червена!
Елито пък е смутена!
Че земята сняг покрива!
Няма даже и коприва!
* * *
Тихо
вали отново снегът!
Ели-то бяга по мокрия път!
Мисли си тя че е топло сега!
Ала със ужас гледа снега!
Но за беда минава кола!
Ели окъпа цяла с вода!
И страховито тя се провиква!
И в автобуса се бързо
натиква!
Вкъщи отива бързо сега!
Печката ще я сгрее едва!
* * *
Посред преспи бели,
мръзне Жълто Ели!
Сняг се сипе здраво!
Ели-то е право!
На снега прикляква!
Чак и се доплаква!
Вечер се прибира,
В своята квартира!
Чака я отсреща,
печката гореща!
* * *
Пак се вън заоблачава!
Сняг
и дъжд ще превалява!
Ели
-то пък пак се мръщи!
И
прибира се във къщи!
Пуска
там машина адска!
И с
ръце в корито пляска!
* * *
Сняг се сипе право от небето!
Гали
той на Ели-то сърцето!
Скоро
идва новата година!
Дотогава
мно-ого сняг ще има!
* * *
Снегът в гората клати клони!
А
Ели в къщи сълзи рони!
Мечтае
тя в тоз момент важен,
Да
се завърне сезонът влажен!
Навред
мухи, ОСИ, комари,
Да
освежат спомените стари!
И
печката доволна тя прeгръща,
А
стаята във сауна превръща!
* * *
Посред преспи бели,
мръзне
Жълто Ели!
Сняг
се сипе здраво!
Ели-то
е право!
На
снега прикляква!
Чак
и се доплаква!
Вечер
се прибира,
В
своята квартира!
Чака
я отсреща,
печката
гореща!