Tarda fluit pigris, velox operantibus hora. 
Langsam verstreicht die Zeit für die Faulen, schnell für die Beschäftigten.
zur Uhr

HOME

Lebenslauf

Publikationen

Kontakt


Wissen:

einige wiss, Beiträge 
V. Sorge's /
научни публикации 
на В. Зорге

Chemnitzer Imagologie-Forschung


Schule:

5eg-Schülerseiten

DSD_Lehrer


Web:

Google

yahoo-Deutschland

Wikipedia - deutsch
>

Fernweh/Reise:

NEU Fotos: 
festliches Varna

Fotos weltweit

Restaurant/Pension Buschmühle bei Dresden

Borneo Eco Tours

Rotel Tours

Amazon Rainforest Tours Manaus - Brazil

El Dorado Travel - Individualreisen nach Südamerika

За началото на немското консулство във Варна

Първят консул: Емил Райэер

Уве Вайт Зорге

Документите засягащи немското консулство във Варна, които се намират във федералния архив в Берлин, дават, досега непълни, сведения за ранната история на консулството. Колекцията на федералния архив се концентрира  върху документи събирани от основаването на Северогерманския съюз след 1866 г. (виж картата). Поради това досега не са подсигурени прецизни сведения за основаването на пруско или друго немско консулство за по-ранен период; документите от федералния архив предполагат ограничено количество изводи за историята на консулството преди 1869 г., особено данните за биографията на първия известен консул – Емил Райзер.

Относно консулството във Варна съществува датирано от 1 май 1869 г. писмо – подписано от Ото фон Бисмарк, което документира назначаването на федералния консул във Варна. Назначеният на служба Емил Райзер според документа е бил досегашния кралски пруски вицеконсул (фед. арх. R /901/51528, лист 3). Към главните задачи на консула спадат подпомагането на търговията както и грижата за транспорта и корабоплаването.

Един документ, датиран от 14 май 1869 г., се отнася към задълженията в работата на назначения консул: федералният закон за консулската служба от 08.11.1867 г. и прякото подчинение на немското посолство в Константинопол. Освен това Райзер е длъжен съгласно инструкциите да докладва и да информира в докладите си за немски кораби (л 4).

В откъс от регистър от 09.06.1870 г. става ясно, че консулската агенция в Кюстендже (днешна Констанца в Румъния), която в това писмо все още носи името “кралска пруска консулска агенция”, е подчинена на варненското консулство (л 33 - 35).

На 17 август 1869 г. Емил Райзер потвърждава получаването на документа за назначаване и полага служебна клетва (л 9).

В една молба от 18.10.1869 г. за увеличаване на консулския бюджет заради покачващите се разходи, Емил Райзер описва и ситуацията във Варна: пътническото движение се увеличава вследствие на откритата 4 години преди това железопътна линия и Варна е важен пункт на големите транспортни пътища от Лондон, Париж и Виена към Ориента, движението на 4 пощенски влака и 4 пощенски кораба изисква консулската канцелария да бъде отворена постоянно (л 10).

В същото писмо (л 11) се казва, че във Варна освен кралския английски вицеконсул има още трима хонорувани вицеконсули, а също и четирима платени и много добре дотирани вицеконсули; други двама (на Франция и Австрия) предстои да бъдат дотирани по същия начин.

За поведението си в турско-гръцкия конфликт Емил Райзер е предвиден да получи от султана орден Меджидие ІVта степен и с писмо от 06.01.1870 г. той подава молба към МВнР за разрешение да приеме ордена (л 18), което му е разрешено на 07.02.1870 г. (л 19).

Разяснение за биографичните данни на Емил Райзер и неговото семейство има в извадката от гражданския регистър (Matrikel) на консулството във Варна за 1869 г. (л 36), където между другите са назовани:

-         Райзер, Емил, консул, роден 1828 г. в Лар, гражданство Баден

-         Райзер, Мари, родена 1838 г. във Фрайбург

-         3 деца: родени през 1858 г. във Варна, 1859 г. във Фрайбург, 1861 г. във Варна.

Извадката от 1870 г. посочва “увеличаване” на семейство Райзер с дете, което се ражда през 1870 г. (л 50).

Основаването на Германската империя през 1871 г. води също и до нови порядки в консулското дело: с две писма, едното от Кайзера от 21.10.1871 г. и другото от 09.11.1871 г., Емил Райзер се обявява за консул на Германската империя (л 60 - 63); консулският агент в Кюстендже получава статута на вицеконсул на Германската империя и е подчинен директно на императорското посолство в Константинопол (л 62 - 63). Получаването на заповедта за назначаване е потвърдено от Емил Райзер на 21.12.1871 г. (л 67), служебната му клетва като консул на Германската империя е документирана на 17.12.1871 г. (л 69).

В преписка  до МВнР (подателят не се чете, вероятно е императорският посланик в Константинопол), датирана от 17.10.1873 г. в Буюкдере, се коментира молбата на Райзер за освобождаване от поста и желанието му да се премести в Константинопол по лични дела (в полза на работа в банков бизнес) и да освободи седалището във Варна; със същата преписка до МВнР е пратено предложение за удостояване на Райзер с орден.

По-рано Емил Райзер е пратил гореспоменатата молба за освобождаване му от пост на 01.10.1873 г. (л 93) до посланика в Константинопол и уточнява в нея, че прави това, съобразявайки се с бъдъщето на 5-те си деца. В същото време в своето писмо той споменава, че 19 години е живял във Варна и 17 години е служил на негово Височество императора и на своята родина. В същия откъс той съобщава, че неговите усилия да получи концесия за строеж на пристанище са се провалили, в това писмо се споменава и търговската къща “Дурони & Райзер” (л 93). Листите от 95 до 108 съдържат вътрешни преписки от МВнР за освобождаването и удостояването на Емил Райзер с “Kronenorden” 4-та степен от император Вилхелм. Сред тези документи се намира и копие на уведомително писмо от кайзер Вилхелм за удостояването на Емил Райзер с орден, което е изпратено до канцлер фон Бисмарк на 26.11.1873 г. (л 99). На 19.12.1873 г. посланикът от Константинопол потвърждава пред МВнР предаване на ордена, същевременно той съобщава за проблеми при назначаването на нов консул във Варна (л 110). Повдига се въпрос за учредяването на професионално консулство във Варна; на молбата на испанския вицеконсул във Варна, Дурони, да заеме поста на немския консул, е отговорено уклончиво (л 111). В писмо на императорския посланник към МВнР, датирано от 24.01.1874 г. в Пера, самият Дурони е споменат вече като немски императорски консул. Тук се губят следите на Емил Райзер, вероятен първи консул на Кралство Прусия (1856 – 1869 гг.), на Северния немски съюз (1869 – 1871 гг.) и на , Германската империя (1871 – 1873 гг.) в тогавашния турски пристанищен град Варна.

Извори: Федерален архив в D-12205 Берлин. R/901/51528. т. І: Министерство на външните работи на Северогерманския съюз: документи засягащи консулството на съюза във Варна. Том І от април 1869 до юли1876. Европа. Консулства. Турция.

Текст изготвен от д-р Зорге, Уве Вайт (читателски номер на ФА Берлин 23486) и публикуван под адрес www.dr-sorge.com . Превод с помощта на: LG- група на кл. 11д от V ЕГ “Йоан Екзарх”, Варна

Варна, ноември 2004

Карта: от Северогерманския съюз до Германската империя

© V. Sorge, Varna, 2004       dr_sorge@yahoo.com