ГЛАВА 8


МОЛИТВА
Много хора ми пишат и ме питат "какво е това молитвата". Аз не се явявам експерт по този въпрос. По този въпрос съществуват много хубави книги. Аз знам че мнозина се призвани от Бога в специално служение -ходатайствената молитва. Искм да забележите, че това се явява мое лично призвание. Искам също така да кажа, че Божиите цели за всеки човек са различни. Не съществуват специални правила, как да се молим, освен, че сме длъжни да се молим на Небесният Отец в името на Неговият Син Исус Христос. На нас ние е заповядано да се молим. Ако ние не го правим, ние грешим. Позволете ми да ви разкажа за някои неща. Моят молитвен живот произтича от моите лични, лице в лице отношения с Господ. В книгата "той дойде измъчениете да пусне на свобода", а също и в тази книга аз се опитвам да обясня моите рястящи отношения с Господ. Целият си живот аз посветих на Исус Христос, приемайки Го за Свой Господ и Спасител на моя първи ден от обучението ми в медицинското училище. Следващите три години от обучението ми бяха използвани от Господ, за да ме научи да чувам Неговият глас, говорещ пряко на моя Дух и следователно, да ме доведе до близки отношения с Него. Когато растяха моите отношения с Господ, растеше и моят молитвен живот. Аз развих навика постоянно да разговарям с Господ, в продължение на целия ден. Както отбелязах в предишната глава, всеки човек има свой мисловен живот. Аз реших да преобърна този живот в постояненен разговор с Господ. Тъй като не можеше да правя това през цялото време, много се разстройвах ако не чувах гласа на Господ няколко пъти на ден. "Непрестанно се молете" (1 Солунци 5:17) "молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии," (Ефес 6:18) Аз сама вярвам че такъв тип разговор, разговора със своят разум се явява това, което изпълнява гореприведените цитати от Писанието. Моето "формално" време за молитва бяха ранните утренни часове преди началото на работата и много често вечерта. Много често Господ ме събуждаше през ноща, аз ставах и провеждах час или два в молитва. Това се случваше често и беше скъпоценно време за мен. "Формалните" молитви аз често провеждам на колене или в буквален смисъл на моето лице пред Господ. Но много пъти аз просто се моля седейки на улицата и наблюдавайки изгрева или залеза на слънцето заедно със Господ. Това, което искам да отбележа тук - това е че нашият Бог - това е Бог на голям избор и гъвкавост. Ние можем да се молим по различен начин в различни пози и различни ситуации. Когато става време за моите "формални" молитви, аз се научих просто да правя, това, което казва писанието. "Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно." (Евреи 4:16) Много рядко аз се чуствам че в действителност стоя пред трона Божий. Обикновенно аз стоя чрез вяра, че моят ДУХ се намира там. Писанието казва, че това е достатъчно за мен. Интересен е факта, че Господ много рядко говореше със мене по време на "формалните" молитви. Обикновенно Той правеше това в различни моменти през целият ми ден. Аз не извършвах някакви ритуални молитви. Аз просто разговарях с Господ, така както бих разговаряла с някой друг, само че с най голямо уважение. Много хора ме питат, защо назовавам Господ -Отец практически винаги когато се моля. Това е така понеже аз разговарям с Него постоянно и ми се струва странно да го наричам Небесни Отче през цялото време. Аз не чувствам че проявявам неуважение, наричайки го просто Отец. Аз никого не назовавам с това име на земята или на небесата.. Писанието казва "И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният." (Матея 23:9) Много хора ме питат, как се моля за защита, храна, сметки и т.н. Аз отговарям "Аз въобще не се моля, Аз сключих завет с Бога за тези неща и не считам нужно да губя Неговото и моето лично време за тези неща, които съм му посветила. Моята работа се явява само да ходя в послушание пред Господ, а негово дело да ми осигури необходимото и да ме ръководи. Много често аз се моля за нещо само един път. Господ има прекрасна памет. Когато Той ми влага в сърдцето тежест, да се моля за нещо ежедневно, аз изпълнявам това. Ако не, то аз му казвам за това веднъж и повече не се повтарям. Това е Негово дело да извърши работата в Своето време така както Му е угодно. Аз никога не го умолявам, моля или пазаря, опитвайки се да "накарам" Отец да извърши нещо, струва ми се, че такива методи чупят моите отношения с Него, и аз се оказвам извън Неговата воля. Сатана стои пред трона Божий и ни обвинява практически постоянно. Аз се научих да моля Господ, да ми даде бдителност и разбиране за това, когато сатана обвинява някого или нещо, отнасящо се до моята работа и служение. Господ е верен и Той прави това. Сатана успява само защото, Божиите хора не искат да забранят обвиненията му. Много нощи аз проведох на колене, борейки се с Господ и молейки го за благословение така както е правил Яков. Аз вече описах по горе този принцип в трета глава. В същото време аз също чета Писанията, изливайки всички неща пред Бога. Аз разговарям с Него. Аз не мога да ти кажа, как го правя това, защото аз просто разговарям и слушам. Много пъти особенна тежест се пада на моето сърдце, за да се моля за някой човек или ситуация, много често даже не знам, как за това да се моля. В такива времена аз благодаря на Светия Дух. Аз просто моля Светия Дух да ходатайства за мене и да се моли по най добрия начин за тази ситуация. "Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самия Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания; а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля." (Римл 8:26-27) Това ни довежда до много важна точка. Ние сме винаги длъжни да следваме в молитва Господ: "Отец да бъде твоята воля както на небето така и на земята" Много пъти ние молим Господа да разреши ситуацията съгласно нашето желание, а нашите желания много често са неправилни. Много често това, което ни се струва "добро" съвсем не е добро за Господ. Аз съм уверена, че Господ отговаря на хората на техните постоянни молби и моления, дори когато това нещо, което те просят, не се явява най добро в очите на Господ. В последствие те много губят, особенно това се отнася за случаите на болест и смърт. Колко пъти хората молят и просят Господ да не взима животът на болното дете, тогава когато Господ иска да го вземе обратно (вкъщи) за да премахне огромни страдания на детето в бъдеще. Много пъти Господ иска да вземе Своите слуги обратно, за да ги запази от бъдещото падение и заминаването си от Него. Не трябва да мислим че продължаването на живота - това е най доброто за нас. Винаги сме длъжни да добавим "Отец твоята воля да бъде" Историята на цар Езекия ни дава добър пример. Езекия верно служеше на Господ през целият си живот. Но веднъж се разболя. "В това врема Езекия се разболя до смърт; и пророк Исаия, Амосовият син, дойде при наго та му рече: Така казва Господ, нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш. Тогава царят обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки: Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко." (4 Царе 20:1-3) Господ чу молитвата на Езекия и видя сълзите му, затова Той върна пророка за да му каже: "Чух молитвата ти, видях сълзите ти... Изцелявам те... и прибавям към дните ти петнайсет години..." (4 Царе 20:5,6) Нашата първа реакция на този отговор ще бъде такава "Какъв хубав прекрасен пример на Божията милост и отговор на молитвата на праведен човек! Но беше ли молбата на Езекия угодна пред Бога? Аз мога да кажа че следващите петнасйет години показаха че не е била угодна. Случиха се много неща. Първо Езекия се възгордя и покани дошлите от Вавилонският цар, показвайки им всичките си съкровища. "И Езекия ги изслуша, и показа им цялата къща със скъпоценните си вещи - среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целият си оръжеен склад, и всичко каквото се намираше между съкровищата му; в къщата му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа. Тогава дойде пророк Исаия при цар Езекия та му рече: Какво казаха тия човеци? и от где дойдоха при тебе? И Езекия рече: От далечна земя идат, от Вавилон. Тогава каза: Що видяха в къщата ти? И Езекия отговори: Видяха всичко що има в къщата ми; няма нищо между съкровищата ми, което не им показах. Тогава Исаия рече на Езекия: Слушай Господното слово: Ето, идат дни, когато всичко що е в къщата ти, и каквото бащите ти са събрали до тоя ден, ще се пренесе у Вавилон; няма да остане нищо, казва Господ. И ще отведат от синовете, които излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци+ в палата на вавилонския цар." (4Цар.4:13-18). Но това не е всичко. В продължение на петнасйсет години Езекия роди син на име Манасия. Ето какво направи Манасия до смърта на баща си "..Манасия ги подмами да вършат по-лошо от народите, които Господ погуби пред израилтяните. При това, освен греха, с който направи Юда да съгреши като върши зло пред Господа, Манасия проля и твърде много невинна кръв, докле напълни Ерусалим от единия край до другия..." (4Цар.21:9-16). Като резултат от действията на Манасия Господ докара съд над Израил "Тогава Господ говори чрез слугите Си пророците, казвайки: Понеже Юдовия цар Манасия стори тия мерзости, и извърши повече зло от всичко, което извършиха аморейците, които бяха преди него, и чрез идолите си направи и Юда да съгреши, затова, така казва Господ Израилевият Бог: Ето Аз нанасям такова зло на Ерусалим и на Юда, щото на всеки, който чуе за него, ще му писнат и двете уши." (4 царе 21:10-12) (Последните петнайсет години от животът на Езекия са описани във втората книга на Летописите) Но Езекия не отдаде Господу според стореното нему благоволение, защото сърцето му се надигна; за това гняв падна на него и на Юда и Ерусалим." (2 Летописи 32:25) Възможно е Господ да е искал да вземе Езекия у дома по рано, защото Той може да гледа в бъдещето, и да види злото, което Езекия щеше да извърши. Ние не сме длъжни прекалено да бързаме в молитвата си към Господ за това, което според нас се явява правилно. Ние не сме длъжни да бързаме и да умоляваме Господ да отговори на желанията ни. Ние сме длъжни да се научим винаги да Го търсим и Неговият избор за нас, после да смирим себе си, под Неговото всемогъща ръка и да приемем Неговата воля за нас. Аз много често моля Господ да гледа бъдещето ми и да види, дали има някакъв пункт в моят живот, където ще падна или ще донеса позор на името му. Моята честна молба е, по добре нека ме убие и да ме вземе у дома, отколкото такива неща да се случат в животът ми. Винаги съм се учудвала на предположенията на Божиите хора. Те предполагат че знаят какво се явява най доброто за тях и че те са длъжни да го измолят и изпросят от Господ в тази или онази ситуация. Аз познавах един християнски пастор, чиято жена беше прикована от болест на легло в продължение на много години. Аз откровенно се молих всеки ден, молейки Господ да изцели жена му и да я вдигне от леглото. Веднъж Светия Дух ми каза много ясно "Жено ти не знаеш какво искаш. Не искаш мъдро. Ако изцеля жената на този човек, тя повдигайки се ще унищожи служението му. Престани да молиш за нейното изцеление." От тогава, когато се моля за някого, аз моля Господ да яви Своята воля в неговият или нейният живот. Моят дом е център на моето служение. Много хора идват при мене, живеят със мене. Един от опитите, които имах, когато настъпваха трудности, с някого живеещ в моя дом, най ефективното беше когато паднех на лицето си пред Господ и Го молих да се разбере със мене. Почти винаги Светия Дух ми показваше неща в моят живот, които не Му бяха угодни. Когато излагах проблемите си аз виждах че Господ много бързо се разбираше с този човек, и даже нямаше нужда да разговарям със него за това. Ако някой живее в активен, открит грях, тогава аз съм отговорна за своя дом и съм длъжна да ида и да поговоря с него за това, така че ситуацията да се разреши. Относно другите "сърдечни дела", както аз ги наричам, такива като бунт, злоба и т.н. Господ ме научи да моля Светия Дух да се разбере с този човек, а не да разговарям първо с него аз. Виждате ли, че обикновенно злобата и другите емоции - това са просто защитен механизъм, който се използва от незащитен човек. Светия Дух - това е единствената личност, която познавам и Тя може да обвини всеки в неправилни действия, без да разрушава. Аз вярвам че това, което е написано в Библията "Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове." (1 Петр 4:8) Ако ние в действителност обичаме някого, а те ни дразнят със делата си, ние сме длъжни да паднем на лицето си пред Господ и да Го молим да се разбере със нас, за да изпълним гореприведеният цитат от писанието "Любовта дълготърпи, милосърдна е..не се дразни" (1 Кор 13:4-5) Когато ние в смирение се молим пред Господ, Той ще ее свободен да промени ситуацията във нас и около нас. Господ ме научи на това преди няколко години. Християните много се хващат на това, че е много важно правилно да се молим или говорим. Веднъж аз просто разбрах, че много важно се явява послушанието пред Господ и общението с Него, при това тази уста трябва да остане затворена, а ти си длъжен да позволиш на Светия Дух да извърши работата. Преди няколко години аз свидетелствах за една двойка, която аз ще нарека Синди и Дон (имената са измислени) Те живееха заедно, но не бяха женени. А Дон имаше големи проблеми с алкохолизма. Когато той пиеше, започваха неконтролируеми пристъпи, много често завършващи със опити за самубийство. Нищо от това, което му казвах, не му влезе вътре. Оказа се че той се нуждае от Спасител и освобождение. Аз постих и се молих за Синди и Дон много пъти. Веднъж Синди ми се обади, тя беше в ужасно състояние, казвайки колко много е пил и за желанието му да свърши с живота си отново го е овладяло. Тя ме попита, може ли да го доведе при нас. Аз казах че може. Това беше един от тези редки случаи, когато аз не работех. Ние с Елания просто се наслаждавахме слушахме музика. Синди и Дон дойдоха след няколко минути. Дон веднага почна да вика и да ходи из стаята по много рязък и предизвкателен начин. Господ ми каза, че съм длъжна да остана спокойна и да му позволя да разреши ситуацията. И така аз направих. Синди дойде след няколко минути. Тя каза "Ти какво няма ли да се молиш за него". - Не аз вече попитах Господ за това и Той ми каза, да се успокоя и да Му позволя да разреши ситуацията. Затова сядай и се наслаждавай на музиката. Дон ходеше из стаята около час. След това внезапно седна на стола и ме помоли за кафе. Аз веднга станах, отидох в кухнята и му приготвих кафе. През целият следващ час ние седяхме в тишина. Най накрая Дон ни погледна и извинявайки се каза "Аз знам че живея в грях и че в ействителност се нуждая от Господ. Не можете ли вие момичета да се молите за мене И да Го намеря?" Светия Дух ми показа чрез този случай, колко е важно да Му бъдем послушни, да имаме желание да ходим в тесни отношения с Него. Когато всичко е казано и направено, само Светия Дух може да обвини за грях и в необходимостта да получим спасение. Само Светия Дух знае какво има във всяко сърдце и какво е нужно за конкретната ситуация. От тогава аз все повече и повече имах привилегията да отстъпя назад и да позволя на Светия Дух се заеме с този човек или ситуация. Ако ние се молим и се намираме в близки отношения с Господ, ни ще станем съсъди, чрез които Той ще може да работи даже тогава, когато не си отваряме устата. Аз мисля че това е прекрасно.

Пред. Съдържание След.