|
ГЛАВА 2
ЗАВЕТ С БОГА
Имаме си прекрасен Бог, който се наслаждава на завета със Своите хора. Цялата Библия - това е историята на Божия завет с народа му. В предишната глава беше описан само един случай, в който Бог сключи завет с мен и Елания. От самото начало Бог знаеше края. Той знаеше, че Сатана ще изисква моят живот и живота на Елания, затова Той ни заповяда да сключим завет с Него още преди шест месеца. Сатана не знаеше за завета, до онзи ден, когато се появи с молба пред Бога да му се даде нашия живот. Аз мисля ,че ако не бяхме послушали Господа и не бяхме сключили завет с Него, ние щяхме да бъдем убити от сатанистите и принесени в жертва. Каква непостижима мъдрост съдържа в себе си нашият Бог.
Аз бих искала да поговорим за тези важни принципи. Огромно множество християни не се досещат за това, че Бог има голямо желание да сключи с тях завет и затова са невнимателни към Светия Дух, когато Той говори за това. Нека видим, какво казва Божието слово за завета.
Исус Христос, даден ни като дар, е "Новият Завет" на Бог за човека.
"А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата, служител на величието на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек...... но на дело Христос е получил служение толкоз по-превъзходно, колкото и завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен, като законен върху по-превъзходни обещания" (Евреи 8:1-6)
Този "по превъзходен завет" се отнася към обещанията на Бога, които са се изпълнили, когато Исус е платил цената за нашите грехове на кръста, за да ни доведе в позицията на синове и дъщери Божии, а също и сънаследници с Христос във вечният живот."- И така целият Израил ще се спаси, както е писано: – "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;
- И ето завета на Мене към тях: Когато отнема греховете им" (Рим 11:26,27)
Бог сключва с всеки един от нас завет, когато молим Исуса да ни прости греховете и да стане наш Господ и Спасител. Много християни спират на тази точка. Но Бог няма такова желание в сърдцето си. Той има специален план
за всеки един от нас. Само ако ние бихме искали да изпълним Неговата Воля! Много пъти Бог ни е говорил чрез Светия Дух, давайки ни да разберем, че Той желае да сключи с нас завет, така както е направил това с Ной, Авраам, Моисей, Исус Навин а също и с други личности от Писанието.
Заветът със Бога беше много важна част от моя живот, едно от най важните неща осигуряващи ми стабилност в продължение на седем тежки години война със Сатана. Позволете ми да споделя с вас някои от тези завети. Аз се надявам
че вие ще разберете тези важни принципи.
Аз сама се явявам дете на завета. Моите родители са били на 36 години, когато са се оженили. Това е бил първият им брак. По това време и двамата бяха християни. Моят брат се е родил, когато мама беше на 40 години. Лекарят и казал че тя повече не може да има деца. Но тя и моят баща не били зарадвани от такава перспектива. Приблизително след година моята майка и баща паднаха пред Господа на колене и сключили с Него завет. Те Му обещали, че ако се роди дете, те ще го дадат на служба на Господа, че детето няма да им принадлежи, а ще бъде само на Господ, и ще го възпитат като дете на завета.
Моите родители устояха на думата си, А Господ на Своето. От самото раждане
Сатана се опитваше да ме убие. На родителите ми казали че няма да доживея даже до първия си рожден ден. Но Бог устоя на думата си. Аз не помня ни един ден, когато да съм се чувствала добре. Битката за живота ми започна в самото му начало. Сатана постоянно се опитваше да ме унищожи. Много пъти попадах в болницата. Аз не знам как майка ми се отнасяше към това, че нейното дете постоянно боледува. Моите родители просто са вярвали на Господ, вярвали са в това че той ще запази моят живот. И той действително го запази. Аз съм все още жива.
Много спомени от моето детство са свързани с това, че мама ми разказваше за завета ,който тя и моят баща сключили с Господ относно мен. Много пъти тя ме държеше за раменете и гледайки ме право в очите, ми казваше "Дъще моя, ти не ни принадлежиш, ти принадлежиш на Господ. Ти си се родила в този свят с една цел, да служиш на Господа през всичките дни на живота си. Никога не забравяй това!".
От най ранно детство моите родители ме запознаваха с евангелието. Аз помня серизозните разкаяния за греховете си, когато бях едва на 4 години. Светия Дух ясно ми говореше за това, че ми е нужен Спасител. Аз ясно помня как веднъж прекарах цяла вечер в стаята си, обливайки се в сълзи за греховете си, когато веднъж Господ ми показа че той е реален, че Исус Христос е реален, че Той е умрял на кръста, за да измие греховете ни със Своята Кръв.
За мене това беше най радостния и щастлив ден. Господ донесе Своят мир и убеждение в това ,че Исус - е моят Спасител. Това се случи точно преди моят пети рожден ден. Но годините си вървяха. Постепенно идваха проблеми. Религиозната група, в която се намираха моите родители, попадна под демоничен контрол. Представителите на тази група заявиха, че те единствени знаят истината, а който знае истината ще отиде на небето.
Пиянството и разврата погълнаха членовете на тази група. Аз не намирах в себе си покой.
Много часове провеждах в сълзи пред Господа. Аз бях просто отхвърлен човек.
Но Господ пазеше Своя завет и ме защитаваше от греховни отношения с членовете на тази общност.
Контролиращият дух на разума беше толкова силен в тази група, че всеки човек живееше в страх, даже моите родители. По нататък тази секта стана
строго контрулируема. На членовете и внушаваха че могат да изгубят спасението си, ако оставят групата или не се подчинят на ръководителите и.
Но моята майка още в най ранна възраст ме научи на това, че за всичко каквото говоря или върша трябва да се отчитам само пред Господа. Аз сама бях длъжна да изучавам Словото Божие. и сама реших, кое е вярно и кое не, съгласувайки постъпките си със Словото Божие. Майка ми не се и досещаше че ме учи на правилни неща, макар и самата тя цял живот да се намираше в тази група. Когато се оглеждам за изминалите години, аз си спомням, че още в най ранна възраст Бог ми даде дар да различавам духовете. Аз не знаех
за това, защото ни учеха, че даровете в днешното време вече не се дават, и е невъзможно да се получат. Аз помня, че много често когато се връщах от събранията, очите ми бяха напълнени със сълзи. С тежест в сърдцето казвах: "Татко, татко, аз почувствах там зло!" Когато отивахме на събрание, аз физически чувствах болка, но моите родители не разбираха, какво става.
По времето на юношеския ми период ,завета с Бога беше напълно забравен от мен и моите родители, но не и от Бог. Бог пазеше завета!
Когато станах на 26 години, аз зарязах групата, в която израснах, зарязах домът на родителите си и постъпих в медициско училище. Аз живеех в много голям университетски град, и действително, бях много щастлива от предоставената ми възможност. Аз я използвах. Но Бог пазеше завета, който Той беше сключил с моите родители. В началото на моята първа седмица от обучението. Господ ме докосна така властно че аз започнах да се чувствам абсолютно нещастна. Аз разбирах че по отношение на Господ аз се държа неправилно, но не знаех какво да правя. Аз се страхувах да се върна в църквата, защото в групата, в която бях член в продължение на много години, ни учеше, че църквата, в която бяха пасторите, са грешници спрямо Светия Дух, и ако ние искаме да влезем в такава църква, то Господ моментално ще ни
подложи на наказание или ще ни даде на Сатана да ни разкъса. Такова учение беше заблуждение, но аз не бях уверена в това и се ужасявах само от
едничката мисъл да отида на църква. В края на краищата, след две седмици агония
, аз помолих моите съседки по стая да дойдат заедно с мене на църква. Те не се уплашиха да дойдат. Те и двете посещаваха църква, но нито една от двете на беше християнка. Ние отидохме на неголямо служение в нашият студентски град. Аз бях удивена от това че Бог не ме порази. Това даже не се случи даже след разговора с пастора. За първи път в живота си чух ,че можем да имаме отношения с Господ, при които Той Сам ще говори и общува с нас, точно така както Го е правил в Писанието. Но пасторът направи важен акцент
на това, че ние не можем да имаме такива отношения с Него, ако не Му посветим желият си живот.
До този момент аз никога не бях чувала такова учение. За първи път в живота си видях и почувствах огромната Божия любов, намирайки се между група християнски студенти. Аз видях и пастори и други хора, живеещи така близко с Господ. Сърдцето ми плачеше, желаейки такива отношения с Него. Единственото, което ме спираше, - това беше пълното посвещение. Аз видях че много се боя от това, но нямах никакъв изход. В края на семестра аз не издържах. Цялата нощ проведох в сълзи, търкаляйки се по пода, старайки се да взема решение. Когато настъпи утрото, аз взех лист хартия и написах на него всяка област от моя живот: моята кариера, моето семейство, любимия човек, мястото където ще живея и работя, моите бъдещи приятели, моето физическо тяло, моята репутация. Всичко това го посветих на Господа. Подписах листа и поставих отдолу датата. Аз очаквах, че когато направя това, ще ме порази мълния от небесата, или ще падна на лицето си и веднага ще почна да говоря на езици. Та нали това беше което бях чела по книжките. За мой ужас, нищо не се случи. Аз не почувствах никаква разлика. Аз направих огромно посвещение на Господ и очаквах че той ще направи някакво чудо в отговор. Но той не направи това. Аз бях опустошена. Неизвестно как изкарах изпитите и заминах за вкъщи на дуседмична ваканция по случай рождество Христово. И двете седмици аз проведох в стаята си в сълзи и пост. Аз бях напълно разрушена. Аз достигнах такъв момент че бях напълно погълната само от едно желание - да имам лични отношения с Господа. Аз просто не можех да живея без това. Моите родители бяха напълно разочаровани. Те си помислеха че от напрежението в училище аз съм се побъркала. Те просто не можеха да разберат за какво говорех.
В края на краищата, два дена преди прилючването на ваканцията, аз си събрах вещите и се върнах в университетския град. Аз никога няма да забравя онзи ден. Аз отидох при пастора.
Плачеща, и седейки в офиса, му разказах за това как посветих целият си живот на Господ, но в отговор нищо не стана. Господ явно не е говорил с мене. Аз даже не почувствах някаква разлика. Пасторът се засмя.
- Аз съм уверен, че ти мислеше, че ще бъдеш поразена от мълния и веднага ще почнеш да говориш на езици, така ли е?
- Разбира се. Нима не се случва така?
- Не. Бог е Бог. В живота на всеки човек Той работи по различен начин, действа, така както Той иска.. Писанието казва" Изпълвайте се със духа" (Еф 5:18). Ти си се молила Господ да те изпълни със Светия Дух, и си се посветила напълно Нему. Сега ти си длъжна да паднеш на коленете си и със вяра да Му благодариш за това, че Той ще сдържи на Своето обещание, и да Го помолиш , да промени живота ти така, както Той желае. Продължавай да живееш, и ще видиш, как Господ ще промени живота ти.
Аз благодаря на Бога за мъдроста на този пастор. Аз направих всичко така както ме посъветва той. След три седмици аз бях друг човек. Първата промяна, която се случи с мен, се сътоеше в това, че изпитах огромна
жажда да чета и да изучавам Словото Божие. За първи път в своя живот аз прочетох от начало до край Библията. Много бързо Господ ми показа някои области от моя живот, които не Му бяха угодни. Примерно месец, след като направих посвещението, Господ за първи път говори с мене. ( За това, как се чува гласът на Господа, подробно се говори в седмата глава) След това моите отношения с Господ започнаха бързо да растат.
Въпросът относно моите очаквания - различните емоционални взривове, които се съпровождаха с говоренето на езици, достигна до критичната си точка. Сатана започна да атакува областа на даровете на Светия Дух. Много харизматици искат сила без кръста. За съжеление, те се специализират на емоционалния опит. Фундаменталистите също не искат кръста. Затова те казват, че силата не принадлежи в нашите дни. И двете позиции са неправилни. Бог е Бог. Той е длъжен да ни отговаря, а ние не можем да Го контролираме. Той не е длъжен да прави това, което ние считаме за нужно. Даровете на Светия Дух - това са дарове, дадени ни от Светия Дух. Ние не можем да изискваме даровете на Светия Дух или насила да ги използваме в своя живот. Те действат само тогава, когато Бог иска това. Ние сме длъжни да живеем в послушание и вяра в нашият Господ. Част от нашата вяра - това е разбирането и приемането на това, че даровете действат само така, както иска Господ.
Християните губят огромно количество време, опитвайки се да формулират докторини, които могат да обхванат необхватния Бог. Това никога няма да да бъде направено. Колкото по бързо разберем това, толкова по бързо ще се доближим в близки отношения с Господ.
Моят първи завет с Господ беше сключен в момента на моето спасение, Моят втори завет беше сключен тогава, когато аз приех Исус Христос за Свой Спасител. Инициаторът на тези два завета бях аз. Инициативата за всички следващи изхождаше от Бога. Аз вярвам, че Бог иска, инциативата за сключването на първите два завета да вземе на себе си човек. След това инициативата ще се проявява от Бог.
Моите родители сключиха завет с Господа, и той още един път демонстрира своята верност, показвайки чудо. Моята майка забременяла със второ дете.
Третият главен завет, който аз направих с Господа, беше сключен тогава, когато аз приех неговият призив за духовна война. Подробно съм описала това в своята първа книга "Той дойде пленените да пусне на свобода".
Третият Завет с Господ аз сключих пет години след втория завет. По заповед на Гопода, бях длъжна да доведа Елания в своя дом за да я защитя от атаките на сатанистите. След като Господ ни запази, в моя живот имаше неголям период в очакване на главната битка с демоните, намиращи се в Елания. Оглеждайки се назад, съзнавам че преди, да беше започнала битката, аз се нуждаех от още един завет с Господ. Това е същият завет, който Бог беше сключил с Исус Навин преди да пресече Йордан и дойде в Йерихон. Бог държешеше демоническите духове в продължение на две седмици, до момента, в който аз реших да сключа следващият завет. Господ ми проговори много ясно и каза че Той желае да сключи завет сс мене. Пунктовете на този завет бяха следните:
Аз бях длъжна да разбера, че такова посвещение, изисква доста висока цена.
Аз можех да свърша с това, да изгубя кариерата си, семейството, своите приятели, всичко ,което аз считах скъпо за себе си. Аз бях длъжна да страдам и физически и емоционално. Но Бог ми обеща, че Той ще бъде близо до мене в продължение на цялото това време, и че Той ще яви себе си по много дълбок и личен начин, който не би бил възможен по друг такъв, така че множество души да бъдат спасени и откъснати от ръцете на Сатана. Бог също ми откри ,че това посвещение беше Неговото първо желание за моят живот. Макар че ако аз не бях избрала да следвам по този път и да сключа с него завет, Той въпреки това щеше да ме благослови в кариерата, която аз избрах в областа на онкологията. Но без този завет никога нямаше да се приближа до Бога толкова близко, при Него, ако не бях преминала пътя на преследвания и духовна война. Това беше трудно решение. Върху вимането на това решение аз мислих приблизително седмица. Аз пресмятах цената, която трябваше да заплатя. Аз знаех, че когато сключа такъв завет, за мене няма да има възможност за отстъпване. И когато стане много тежко, няма да можех да променя своето решение. Ако аз бих направила това, аз бих изгубила своите отношения с Господ, а това е именно това, което не бих могла да преживея. В крайна сметка, в края на седмицата застанах на колене и сключих завет с Господа, който завинаги измени курса на моят живот.
От това време Господ доволно често идваше към мене и говореше за сключването на други завети. Скоро след окончателното освобождение на Елания. Той ми проговори относно моите "тихи часове". Той ме помоли да сключа завет с Него още веднъж. Той ми каза, че знае, колко време съм длъжна да провеждам заедно с Него, четейки Неговото Слово и молейки се. Той ми каза да махна будилника и да Му позволя да ме събужда. Той ми каза че във всеки момент, когато Той ме събужда, съм длъжна да ставам и да се предавам на молитва, преди да ида и работя с Него. Аз се съгласих да сключа този завет. От тогава аз никога не използвах будилника.
В течение на следващите две години Господ много често ме будеше около два или три часа през ноща. Остатъкът от ноща я провеждах в молитва и четене на Неговото Слово. Той ме научи да ставам мигновенно, откликвайки на неговият призив, по всяко време на ноща. Благодарение на това във много от случаите ние спасихме нашият живот, тъй като много често бяхме
подложени на атаките на сатанистите. Господ винаги на време ме предупреждаваше за опасностите (Аз съм уверена че в началото на този "тренировъчен" период, имаше случаи, когато аз се събуждах но Господ не ме будеше. Въпреки това вървях с вяра и винаги бодърствувах след събуждането. Господ ме готвеше да бъда много по чувствителна към Неговите
повиквания.
Аз не съм единственият човек, който Бог е тренирал по този начин. Позволете ми да ви дам друг пример. Приблизително след една година се разболях. Имах проблеми с белите дробове. Дишането ми беше толкова накъсо, че ми беше нужно да оставам седяща в креслото. В първата нощ, когато ,въпреки това ми се удаде да легна, аз бях напълно изтощена и пропаднах в дълбок сън. Аз спах на дивана в хола, когато Господ ме събуди около два часа през ноща. Той ми заповяда да стана и проверя входната врата. Аз чувах движението на кучето, но не можах да вдигна тялото си, да се подчиня и да стана. Господ разбра това. Това е, което Той прави винаги.
В това време аз се борех с болката, опитвайки се да отлепя тялото си от дивана, Господ събуди моят брат християнин, който беше адвокат. Той му каза на да стане и да ми позвъни. За щастие Бад беше послушен. Въпреки че се чувствал малко глупаво, той ми позвъни. Телефонът беше в стаята на Елания, но тя спеше много здраво и нищо не чула. По принцип Елания нямаше да чуе телефоният звънец, но Господ направи така, че звънът да я събуди.
Бад и казал че се извинява за такова необичайно звънене, но Господ му заповядал да ни събуди и предупреди, че се намираме в опасност.
Елания дойде при мене в стаята. На нея и се удаде напълно да ме събуди, и тя ми разказа за обаждането на Бад. Аз я помолих да провери входната врата, така както Господ ми каза. На някой му се беше отдало да строши ключалката и практически да отвори вратата в този момент, когато към нея се приближаваше Елания. Тя се развика и заповяда на неканените гости да се махат в Името на Исус Христос. Те изчезнаха. Скоро след сключването на завета, който съм описала в първа глава, Елания се разболя тежко и остана в болницата. Веднъж в неделя, когато пътувах към къщи след утринното служение, Господ ми каза че съм длъжна да се срещна лице в лице с един от демоните в служението на Сатана и че той се опитва да ме убие. Аз отговорих че духовно не съм готова за такава конфронтация. Гспод ми каза: Решавай сама какво ти е необходимо за такава конфронтация. Веднага след служението днес вечерта аз ще сключа с завет с тебе и ще ти осигуря необходимите неща". Тази вечер много силно се молих и четях Словото Божие. В края на краищата написах дванайсет неща, необходими за битката, съпровождайки всяко с пасаж от свещенното писание. Аз поисках тези неща, за да стана истински войник на Исус Христос. (2 Тим 2:3) Аз поисках духа "сила любов и целомъдрие" (2Тим 1:7) Аз също така поисках, в псалмите "Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият" (Пс 144:1). Освен това аз поисках от Господа, Той да направи своето ръкводство ясно за мене и да бъда особенно чувствителна към Неговият глас.
Това беше вторият завет, който сключих с Гопода в църквата. Никога няма да забравя онази вечер. След службата, тихо отидох до олтара, да се помоля за себе си, тъй като го нямаше обикновенното повикване. Въпреки това Светият Дух предпупреди пастор Пит, защото той много бързо дойде при мен и ме попита, не се ли нуждая от помощ. В кратце аз му разказах своята ситуация. Моите молби бяха записани в една тетрадка. Аз още не я бях отворила. Аз считах че за пастора не се явява голяма необходимост да знае молбите ми.
Той се съгласи да се помоли с мен и просто да бъде свидетел на завета. Първо се молих аз. После се молеше пастора. Докато се молеше, това беше една от най благословените молитви, които аз бях чувала някога през живота си.
В силата на Светия Дух той прехвърли всяка от тези молби, които бяха записани в тетрадката и помоли Господа да ги изпълни в моят живот.
Както обикновенно, Господ беше верен на Своят Завет, не само че отцелях, изпитвайки конфронтацията с един от най висшите демони, което се случи след няколко седмици, но обещанията, които направи Господ в този завет, все още действаха в моят живот и днес, след много години.
Простото знание, че Бог винаги пази Своето слово, ми даде защита и сила да воювам в ужасната война, с самият Сатана, която продължаваше без прекъсване в продължение на последните 7 години от животът ми.
Един от последните завети, които сключих с Господ, беше направен тогава, когато Той ме призова да се преместя в Калифорния. (Калифорния - това е мястото, където аз никога не бих заминала) Аз нямам свободата, да открия всичките точки на онзи завет, но някои от тях бих искала да осветя. Аз бях длъжна да се преместя в Калифорния и да живея там в пълно послушание на Господ. Аз също така разбирах, че в края на краищата, тука ще трябва да дам животът си за Господ. Той осигуряваше всяка наша нужда (не желания), защитаваше ни (до времето когато беше необходимо да дадем животът си), отваряше ни врати за служение, които Той считаше за необходими, а тези от които нямахме нужда затваряше.
Запомни, Бог никога няма работа с двама души по един и същи начин. Всеки един от нас Му е толкова скъп индивидуално, че Той действа с нас индивидуално. Въпреки това, когато вие сте осведомени за принципа на сключването на завет с Господ, Той ще ви явява своите желания преди сключването на специални завети. Проблемът се състои в следното. Почти всички хора искат да сключат завет с Господа, съобразявайки се със своите желания, не с Божиите! Те искат здраве, преуспяване, комфорт, удволетворение на плътските си желания. Много добре за това говори Яков: "Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си." (Яков 4:3)
Ето двата завета, които всеки християнин е длъжен да сключи с Господ. Словото Божие ни повелява да направим това. Първият завет - това е завета на спасението. Вторият -завета на пълното подчинение на Исус. Ни един човек не може да достигне дълбоки отношения с Господ без сключването на тези два завета. След това инициативата за заветите обикновенно ще изхожда от Господ. Бъди внимателен относно това, да се намираш по ръководството на Светия Дух. Търси Господа със цялото си сърдце, и Той ще бъде намерен от тебе. Той ще дойде при тебе. Той ще се наслади на завета сключен със тебе.
|