Бракът на моите родители беше много крехък. Баща ми беше алкохлик и беше уверен в това ,че се явява Божий дар за жените. Той много лошо се отнсяше към моята майка. Когато майка ми ме раждала, баща ми, който се намирал до нея и казвал, че би искал да ме види мъртва. Той повтарял това, докато майка ми не хвърлила по него ваза. Моето рождение било необичайно, както и много от родилите се деца в този ден, с исключение на това ,че аз се родих уродлива. Аз нямах нос, горна устна, а също и горното небце. Това уродство се нарича "заешка уста", а при мене това беше изразено в най тежка форма. Но за моята майка, такава силна патология на детето нямаше никакво значение - аз за нея бях най красивото дете даже със своята непълноценост. Първият и въпрос бил: "Може ли това да се поправи?" Моята майка беше много бедна. Тя нямаше пари и нямаше възможности да припечели. В това време нямаше програми "велфер", но майка ми не беше от тези, които бързо се предават, заради това ,че нямат пари. Така се случило че в тази клиника работела медсестрата Хелен. Тя била асистент по време на моето рождение. На Хелен и било известно за положението на моята майка, а също омразното отношение към мен от моя баща. Хелен не беше обикновенна медсестра, тя освен това беше силна вещица и член на един от силните, но мало известни култове на поклониците на сатана в нашата страна под названието "Братство". Хелен в това време испълняваше задълженията на човек, който за култа се се запознавала с хората. Нейната връзка с моята майка носил отпечатък за целия мой живот и живот на Ребекка. На следващия ден след моето рождение, Хелен дошла при моята майка с предложение. Тя и обещала финансова подкрепа и медицинска помощ за мене вместо малка услуга - да вземе малко от моята кръв. Майка ми никак не могла да разбере, защо Хелен толкова много била готова да направи, за такава незначителна услуга. Хелен се опитвала да обясни на майка ми, защо го прави, но майка ми така и не разбрала значението на всичко. Но тъй като не и се предоставяла никаква друга възможност, а помоща била крайно необходима и Хелен продължавала да предлага уверявайки я че няма да ми причини никаква вреда, моята майка, най накрая се съгласила на това предложение. Единственото, което не обяснила Хелен на моята майка, било важноста от сделката за Хелен. Неголяма банка с моята кръв била предадена на друга жена по име Грейс. Тя също била от този култ. Грейс била върховна жрица. Продажбата на моята кръв давала на Грейс повече сила, власт и възможности да заеме по висока позиция в култа. Хелен също придобила повече сили чрез тази сделка. Когато тя предала моята кръв на Грейс, онази я изпила по време на церемонията. Благодаря на това, Грейс и сатана придобили контрол над мен а аз от този момент стабах открита за множество демони. По разпореждане на сатана Грейс изпратила в мене множество определени духове, за формират моят живот, моята личност и моето бъдеще. Моята майка не беше християнка и не знаеше, какво ме е направило белязана личност, за която щателно ще следят сатанистите, и аз ще стана една от тях. Ако майка ми би знаела тези последствия, тя никога не би дала своето съгласие. След това, като член на култа аз бях свидетел на множество такива сделки, и винаги моето сърдце се напълняше с печал когато мислех за бъдещето на тези деца. Сега сатана имаше пълна власт над мене. Аз бях малък дом където демоните и духвете растяха и ставаха много силни, властвайк над мене. Когато аз растях аз научавах за способностите си, но също така разбирах че нещо неразбираемо живее в мен, но знех какво е то. След четири години след моето рождение на моята майка и казали, да ме доведе в детска клиника. Там на мене били длъжни да ми напарвят серия операции. Всъщност в продължение на 16 години аз съм преминала през множество пластически операции на лицето, провеждах дълги часове на тераппия при зъболекарите и т.н. Това беше началото на много години болка, самота и презрение. Болка за това че след пластическите операции моето лице изгаряше от огън по време на зарастването. Самота защото аз не бях такава както всички деца. Презрение, защото такава беше реакцията на връстниците ми за моята уродливост. Аз имах малко приятели. Аз станах груба и за да защитя себе си, се няучих да се бия и се биех добре. Заради честите операции аз посещавах малко училището и за да имам постоянни приятели на мене не ми беше сложно. Децата в училище намираха голямо удоволствие в това че ме дразнеха, блъскаха, смееха се над мене докато не излизах от себе си. Ние постоянно се премествахме и затова аз не ходих в едно и също училище 2 години подред. Родителите ми мислеха, че ще бъде по добре, ако аз не се срещам с тези деца втората година. Но отнова и отново аз срещах тези деца. Всяко училище беше такова, както и предишните, реакцията беше навсякъде такава. Година след година нищо не се изменяше. След моето рождение, моята майка се омъжила за втори път. Родителите ми в църква не ходеха, но на мене не ми забраняваха. Те чакаха, кой от тях ще отиде първи, но така и не се решиха. В края на краищата аз се присъединих в църквата към младежката група. Това беше активна група от петдесятната църква. По това време, когато мене ме приеха в тази група, аз добре пеех и свирех на китара и барабан, на мене ми се изпълниха 16 години. Това беше много радостно време за мене, но и много кратко. Когато пораснах, аз открих в себе си необяснима вътрешна сила. Аз не знаех какво е това за сила, какво да правя с нея и откъде е. Някои хора казваха, че това са особенни "дарове", Аз имах леля, която сериозно се занимаваше със магия и спиритизъм. Тя често канеше при себе си деца, и ни показваше окултни игри. Израствайки аз почнах да забелязвам, че имам способноста да контролирам другите и да ги карам да правят това, което ми се иска. Освен това аз притежавах необикновенна физическа сила. Спомням си как едно момиче от страшия клас, лезбийка се опита след урока по физкултура да прилепва към мене. Аз дойдох в такава ярост, че едва не я удавих в тоалетната. Макар че беше много по грамадна от мене, но ако не ни бяха раделили няколко възрастни, аз щях да я убия. Учейки се в страшите класове, също ми се смееха, но най тежко беше да търпя тези подигавки от своите връстници. И ето дошъл момента, когато на търпението му дойде края. Аз се учих в 12 клас, когато се случи следното: Върейки си по коридора, едно момче, лидер на футболния отбор, минавайки покрай мене произнесе "Вижте тази безобразната с заешката уста". Аз помня само как хвърлих книгите си, и се нахвърлих на идиота. Следващото което помня е че пет преподаватели ме разтървават от него. Той беше пребит почти до смърт. Аз му счупих носа, челюстаи още кости на лицето. Във мене бушуваше свръхестествена сила. Това момче тежеше 100 кг а аз бях едва 50. След това сбиване аз не намерих ни една драскотина, даже на ръцете. Тази сила малко ме плашеше, но в същото време и ми харесваше. За мене това беше единствения път, за да имам малко покой. Никой повече не ме закачаше. Сега с ужас се поглеждам назад, но по онова време на мене ми се струваше, че всичко това е струвало удволетворението което идваше във мене. Но както скоро разбрах, целия този покой идваше от лъжата на сатана, и аз до сега съжелявам за това и още дълго ще съжелявам. Аз съм така благодарна, че Исус ме е обичал през цялото време, макар и това да не го разбирах. Аз обичах тази сила, която имах. Не знаех, откъде идва, искаше ми се да зная, как да получа повече. В църковната младежка група аз се запознах с нова приятелка. Нея я наричаха Сенди. Тя се учеше в същото училище както и аз. Както на мене така и тя беше на 17. Сенди беше ученичка в сатаниски култ, и именно тя се явяваше поредното звено, свързващо плановете на сатана с моя живот.