. |
|
|
|
|
|
Он пришёл отпустить измученных
на свободу
|
Р. Браун
|
||
Глава 9
РАЗКАЗА НА ЕЛАНИЯ Първия преломен момент настъпи в моя живот примерно след около година, след като станах жена на сатана. Моите мечти и сънища, в които аз видях себе си наистина любима от сатана, бяха безжалостно разбити. Незадълго до това аз извърших няколко постъпки неугодни на сатана, но такива незначителни, че даже не обърнах на тях внимание. И ето когато се намирах вкъщи една, неочаквано се явиха 4 големи демона в физическа манифестация. Те бяха абсолютно еднакви: високи около 2 метра и покрити с черни пластини, като Ри- Чан. Те имаха враждебни лица, дълги зъби и още дълги нокти, остри като стоманени брадви. Без всякакви предупреждения ме атакуваха - рязаха кожата, биеха, хвърляха един към друг, като гумена топка. Аз виках, плачех, умолявах, да не ми причиняват болка, молех за обяснения, защо постъпват така с мен, но в отговор нямаше и дума, само ръмжене и ужасен смях. Мани-Чан и Ри-Чан, моите телохранители просто си стояха встрани, без да се движат и даже не се опитваха да ми помогнат или да ми обяснат какво става. След около половин час моите мъчители изчезнаха така както се появиха. Аз останах да лежа на пода без сили, свивайки се от болка. Целия гръб беше изрязан, а тялото покрито със синини от главата до краката. Навсякъде се търкаляше разхвърлена мебел, квартирата беше опръскана с кръв. В този момент когато аз лежах на пода, охкайки и пъшкайки и опитвайки се да дойда в съзнание. През откритата врата влезе сатана. Неговия вид беше такъв както винаги. Той стоеше и мълчаливо гледаше към мене, след това заметна глава и се разсмя с истерически смях. Хълцайки аз го попитах, какви са тези демони които така жестоко ме пребиха, но той нищо не отговори, само каза, че това е възпитание и добави, че демоните са поработили доста добре, след това се обърна и изчезна. Този случай ми помогна да разбера ,че сатана е лъжец и ме ненавижда. Това много дълбоко ме нарани в самото ми сърдце. Аз станах, подредих квартирата и както можех, се оправих. Аз съм медицинска сестра, затова имах възможност да използвам своите знания, за да оживея. Обръщайки се за помощ към някого аз не можех, така и не можех да си обясня, какво се случи със мене. Никой даже не дойде при мене, за да разбере, какво се е случило със мене. Аз не бях никому нужна. КОгато раните зарастнаха, от тях не остана даже следа, тъй като сатана следеше за това да не остават никакви улики, от които аз бих могла да се възползвам в бъдещето. Именно тогава във мене не остана и сянка съмнение, че сатана ме ненавижда и през цялото време лъжеше, когато говореше за любов. Още аз разбрах че демоните ме използват още и за свои нужди, а когато аз правих нещо не така, те заедно с Мани Чан донасяха за мене. Аз често покривах техните грешки защитавайки ги от наказание на сатана, но те ме предаваха винаги! Тогава аз и реших, по възможност да изляза от култа, но това беше още задълго до момента, когато Бог ми показа такъв път. Аз се чувствах абсолютно отровена. Демоните бяха навсякъде: и вътре и отвън мене. В това време аз мислех, че те могат да четат моите мисли, затова и за разкарване даже се старех да не мисля, а още повече да говоря, иначе щяха да ме чуят и веднага да донесат на сатана. Аз и не знаех към кого да се обърна за помощ, не знаех също има ли в света такава сила, която е способна да победи сатана и неговите демони. На мене нищо не ми оставаше, освен да създавам видимо силно желание да остана в култа, макар и знаех, че сатана и демоните вече палнират моето унищожение. Ако те бяха разбрали, за какво мисля, то без да се замислят веднага биха ме убили, при това мъчително. След 2 години след това, една жена скоято работех, нея я наричаха Есфир, почна да ме кани в църква, но аз постоянно се отказвах, тъй като имах достатъчно проблеми и без това. Веднъж при мене отново се яви сатана. Той се държеше много любезно, прехърна ме, каза ми че накокой силно го е оскърбил, а тъй като той ми е мъж, то само аз мога да му помогна да взема реванш. На него му беше вече, `e Естир ме кани със себе си и каза, аз да отида в тази църква и да я унищожа, тъй като хората там казват не само за това, че сатана живее и съществува, но и че е зъл и лъжлив и хората са длъжни да се сражават срещу него. Аз съм длъжна да встъпя в тази църква,а след това да внеса разделение и да я унищожа. Той искаше, да изпозлвам 8 пункта план на разрушение на църквата, който ние изучавахме като слуги на сатана. Този план на разрушение на християнските църкви действаше и действа доволно успешно (тези 8 пункта ще бъдат описани по детайлно в 17 глава). Аз се опитах да вляза там 2 пъти. Първия път не се получи, даже да изляза от колата - толкова мощна беше силата Божия,никога още такова не съм преживявала. Втория път - с мъка дойдох до врата, но даже не можех да се хвана за дръжката: отново силата и присъсътвието Божие бяха прекалено силни. Демоните вътре в менесъщо чувстваха и се отказваха да влизат. Но Естир продължаваше да настоява и да умолява, и аз се реших да опитам още веднъж. Естир знаеше, че аз не мога да устоя пред нейните молби. Най накрая аз дойдох и седнах на последния ред. ВИждайки че съм дошла, Естир се опитваше да ме покани напред, но аз не можех да се помръдна от мястото, затова тя сама седна до мене. Нищо каза тя, - Бог и тук, и отзад е същия както и отпред. Аз разбира се не бях радостана от такова заявление. Младежа, който проповядваше в този вечер, скоро ще стане пастор на тази църква. По време на проповедите, аз и демоните можехме да правим само едно да мълчим, да седим и да слушаме. В края на служението този проповедник дойде право до мене с Естир и се опита да ме уговори да се покая и да дам животът си на Исус. Аз грубо му отвърнах , че не се нуждая в това и не искам неговия Исус. Той просто ми се усмихна и каза: - Мисля,че вие не ще бъдате против, ако аз се помоля за вас.
За мой ужас, той сложи ръка на рамото ми и почна гръмко да се моли. Аз и въобще да търпя не можех, когато! някой се докосва до мене и особенно неприятно беше неговото докосване. Аз се опитах да се измъкна, но той даже не обърна на това внимание и продължаваше да се моли. Веднага след молитвата, аз колкото се може по бързо, излязох от църквата. Но нещо въпреки всичко се докосна до мене. По пътя за вкъщи аз мислено казах на Бога, че ако той съществува, то нека направи този млад човек пастор. На следващата неделя църквата го избра за пастор. Това беше година до моето спасение. За тази година стана още един случай, който също стана ключев и ми даде възможност още веднъж да се убедя, че сатана е лъжец и освен неговата сила има още и друга сила, и че отговора на всичко е Исус.
За да унищожим този лекар, сатана заповяда да намерят най добрите магьосници на страната. Него не го вълнува, по какъв наичн ще напарвим това, но лекаря трябва да бъде убит, при това бързо. Само 2 години след това, аз разбрах ,че този лекар беше Ребекка, която и прие на себе си тази масирана магическа атака насочена за унищожението и. Аз с ужас си спомням за това, какво можеше да стане ако ние имахме успех. Слава Богу, нямахме! Аз се обадих на Хелен, главната вещица в тази клиника, предадох и заповед на сатана и казах, че тя е длъжна да организира всичко останало. Няколко месеца аз за това почти не си спомнях, само понякога магьосничах на тази лекарка, но демоните се връщаха и ми казваха, че не могат да пробият до нея. Те бяха недоволни, пък и тези усложнения бяха за нищо. Аз много размишлявах над това, но да поразисквам затова с някого не се решавах, тъй като по рано такова със мене не се беше случвало, а да призная, че имам проблем - означаваше, че моята сила пада. За мене това означаваше възможност за фатални последици. След около 3 седмици до момента, когато дойдох при Исус, на мене ми позволи Хелен. Тя ми съобщи, че доктора, Ребекка която 4 месеца преди това са я откарали умираща от клиниката, днес се е върнала на своето работно място. При това не прсото се върнала , а се върнала напълно изцелена. Аз бях в шок. Как е могло това да се случи? Аз видях, че на нас ни противостои сила, много по голяма, каквато аз някога съм виждала и си спомних за тези нагели в Калифорния, които защитиха семсйтвото. Навярно, тази лекарка беше одържима от същата сила и тази сила е Исус Христос. В този ден при мене се яви сатана, той беше разярен мрачен. Когато ме попита, защо сме загубили, аз му отговорих: - нима не знаеш?
През цялото време аз регулярно посещавах събрания. Мина съвсем малко време и аз разбрах, че да унищожа тази църква не ми е под сила. Тези хора знаеха всички мои уловки, но продължаваха да ме обичат и да се молят за мене. И аз просто се влюбих в тях. Те бяха искрени и толкова обичаха Бога, че съвършено не обръщаха внимание на това, каква съм, откъде идвам, как се обличам как и какво говоря. Единственото, което ги занимаваше - моята душа и продължаваха да се молят и да се молят за мене.
|
|||
|