. |
|
|
|
|
|
Он пришёл отпустить измученных
на свободу
|
Р. Браун
|
||
Глава 3
РАЗКАЗА НА ЕЛАНИЯ
Сенди стана моя единствена приятелка. Аз отидох в църква не за това, за да слушам Бога, а просто да се запозная с младежите. Ние заедно със Сенди работехме над младежките програми, в училище също бяхме заедно, заедно се готвехме за уроците и заедно се разхождахме.
Сенди беше красива. Тя беше по богата от мене, добре се обличаше и общо казано имаше популярност. Но в приятелството си с мене това въобще не я смущаваше. На мене ми се струваше, че Сенди ми е приятелка просто от жалост, но тогава аз не знаех
че е сатанистка от "братството". Малко след случая с футболиста Сенди ми каза ,че аз притежавам особенна сила, която я няма у другите и че тя знае как аз мога да получа повече такава сила.
Чуй ме каза тя. Аз знам че си сама. Но аз знам какво може да ти помогне. Към църквата в която ходим, ти си безразлична, а на Бога ти не си нужна. Ако не Му беше за тебе все тая, ти такава нямаше да се родиш. Тя ми предложи да замина в "младежки лагер" с групата, към която принадлежала тя и нейното семейство. Тя я наричаше "църковен лагер". Той се намираше в неголямо градче недалеко от града. Всички това се случи лятото. Училището вече беше свършило и тъй като аз така или иначе нямах какво да правя се съгласих. На родителите си казах че заминавам в "църковен лагер", а тях и особенно не ги вълнуваше какво правя. Аз малко се страхувах но така или иначе сиках да замина, тъй като мислех че най накрая съм намерила истинска приятелка а може би това отговор на моята самота и решение на въпроса за странната сила във мен. Сенди ми каза за лагера 4 дена преди заминаването. Тя ми го описа като прекрасно място, където ще ме приемат, където от мен се нуждаят и чакат, където имат нужда от моята сила и където ще мога да я усъвършенствам. Аз ще мога да стана велика, знаменита или богата, общо казано аз ще мога да получа това, което само поискам. Когато тя говореше за това аз чувствах как се повдигаше и ме укрепваше отвътре тази сила. Единственото, което Сенди не направи, беше че не спомена думата "култ" и не е говорила истината за него. Тук съм длъжна да прекъсна и малко да разкажа за този култ.
Тази група, която нарича себе си "братство", се състои от хора, намиращи се под пряк контрол на сатана и покланящи му се. Това е бързо растящ и опасен култ. Той има два основни центра в САЩ. Единия - на западното крайбрежие, в района на Лос Анджелис и Сан Франциско, втория в централната част, където живеех аз. Те са разделени на местни групи или неголями общини. Тези общини са от около 5-10 човека до няколко хиляди. Този култ, за който пише Хел Линзей в книгата "Сатана жив и действащ на планетата Земя" и Майк Варненс "Продавачът на сатана" се явява и разклонение от групата действаща в Англия, за която е писал Дорин Ирвин в книгата "Свободен от магията". Този култ е много секретен, няма никакви досиета на членовете на групата. Даже договорите които се подписват с сатана с кръвта на членовете встъпващи в култа, се изгарят след от върховните жрици и жреци ( за това нискостоящите представители на култа не знаят). Тези сатанисти са напълнинли всички слоеве на обществото - от бедни до богати. Те имат добро образование, работят и в полицията и в правителството и в бизнеса, има и мъже и жени, които са даже в редовете на християнските слушатели. Много от тях посещават местни църкви и се явяват примерни граждани, участват в политиката на страната. Всичко това се прави под прикритие. Те живеят двойствен живот, прелъстявайки обкръщаващите ги.
"14 И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел; 15 тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им. " /1 Кор 11:14,15/
На своите събрания те се знаят по кодове и не използват имена, затова срещайки се на улицата, не знаят имената един на друг. Сатана и демоните често ги дисциплинирват. Два пъти в годината се практикуват човешки жертвоприношения и всеки месец жертвоприношение на животни. Като човешки жертви се принасят в основно незаконородени младенци на членовете на култа, които са били наблюдавани и са раждани в средата на "братството", затова майка им никога не са виждали в клиниката. Ражданетот на детето не се регистрира и естествено, смърта също. Другите жертви се отвличат, или от членовете на култа, които се наказват, или от доброволци, желаещи да свършат със себе си. Много от членовете на култа са хладнокръвни, много питни убийци.
Всяка община се ръководи от върховен жрец и жрица. Тези хора достигат това положение угаждайки на сатана с разни поклонения и със придобиването на по голя сила по пътя на магията. Сред членовете на групата има постоянна борба за позиция.
В "братсвото" има елитно общество на вещици, които наричат себе си "Сестри на светлината" или "Просветлените". В САЩ има няколко окултни групи наричащи себе си "Просветлени", но много от тях не се явяват част на браството.
Съществува също една група под името "Просветените", състояща се от хора, дошли от Англия. Това са много силни и опасни хора и те имат пряко отношение към "браството". Членовете на тази група участват в жертвоприношение на хора доволно често. "Сестрите на светлината" за първи път дошлив СаЩ от Европа в края на 18 век.
В Европа те са се появили в тъмното минало ,но въобще техните корени отиват доволно дълбоко започвайки от Египет и Вавилон. В това време вещиците са били достатъчно силнни, способни даже да направят 3 от 10 язви във египетските времена на Моисей (Изход 7 глава). Тези вещици са много силни и днес. Те са способни да докрват болести и убиват, без да се допират до жертвата, даже на растояние хиляди мили. Всичко това се прави с помоща на демони. Те мислят че контролират демони, когато всъщност всичко е наобратно - сатана и демоните ги използват.
Невероятни зверства се извършват в средата на този култ от хора, които демоните контролират отвътре. Тези хора губят всякакво проявление на любов, състрадание и т.н. и се превръщат в страшни същества, неприличащи изобщо на човек. Нещо от казаното ще бъде описано в тази книга по надолу. Бързият ръст на "братството" се явява знамение на това, че ние живеем в последно време и в непосредтсвено изпълняване на библейските пророчества. Аз дойдох в този култ веднага. На мене ми беше много радостно, когато заедно със Сенди пристигнахме в лагера. В такова състояние много изпускаш заради това че виждаш и чуваш. Първо нас ни заведоха в помещение, където ние бяхме длъжни да живеем и по нататък да почувстваме, че ние сме желани.
Този лагер беше голям и имаше много помещения: музеи, библиотеки, домове, в които се намираха ясновидещи, хипнотизатори, хироманти, гадатели на карти, експерти по Буду и т.н. Някои от тези хора живееха там по цяла година. Това беше място, където представители на култа се срещаха с новаците. Ние посетихме няколко класове в които ни учеха как да развиваме и използваме сила, която имаме. Сенди ме доведе на първото събрание "Сестри на светлината". Не сле дълго аз разбрах че те са следили много внимателно моето детсво, от онзи момент когато Хелен продала кръвта ми на Грейс.
Сенди ме заведе в една голяма сатанинска църква. Ние дойдохме 2 часа преди началото на служението. Слънцето залязваше, защото цялата църква беше тъмна, само в центъра на църквата на платформата горяха в кръг 13 свещи. Те хвърляха колебателни сенки на 13 фигури, седящи на пода срещу всяка свещ.
Идвайки по близо аз разгледах че това бяха жени, облечени в еднакви бели раса с качулки на главата. Те седяха на добре отполиран под, държейки гърба прав и скръстили ръцете на гърдите. Всяка от тях напълно беше сконцентрирвала своя поглед в пламъка на свеща. Свещите примерно 60 см високи и 10 см в диаметър. Те бяха направени от черен восък и всяка стоеше дълъг, тесен лист хартия исписан с малки букви. Тези не носеха никакви украшения, даже на дрехите отсъстваха някакви орнаменти. Те седяха в абсолютна бездвижност, беспирно мърморейки със тънък глас
молитва към сатана. Там се чувстваше такава сила, която едновременно ме отвличаше и ме плашеше. Докато седях и гледах на тази 2 часова церемония, почувствах кака могъществена и необяснима сила се движеше вътре във мене.
На следващата вечер аз забелязах че мене неудържимо ме теглеше да видя още един път тази церемония. Чрез Сенди разбрах, че това са били "сестрите на света". Всички останали членове на култовете ги наричали "майки", и само някои от тях знели че тези жени се явяват елитна група. "Сестрите" никога не са разказвали кои са те, а на мъжете им беше забранено да влизат в тази група. Заедно с това, именно те се и явяваха главната движеща сила на този култ. Тази тайна строго се охранявала даже в самия култ. Те не търпели слабост ни в един от своите членове, всеки слаб веднага се унищожавал. Младите жени сред тях били само няколко.
На втората вечер след церемонията, към мене дойде една от тези жени. Тя каза че са забелязали моя интерес, че им е известно за силата, която се намира във мен и че те биха искали аз да се присъединя към тяхната подготвителна програма. Тя беше много любезна и проста в общуването със мене и каза, че тяхната група ще ме научи не само да увелича но и да разширя своята сила и никой освен тях няма да направи това по добре. Аз глътнах примамката заедно със въдицата. Първо на мене ми казаха за привилегиите, които мога да имам. Умело използвайки своята сила аз мога да имам всичко, което пожелая. Те бяха първите, които ми казаха че тази сила е от сатана, а не от БОга, и че само сатана е истинския бог. Мене ме научиха да медитирам и да се моля. Казаха ми че ако аз поискам нещо, аз трябва само да запаля свещ и да подложа под нея хартия с молбите. Но аз не съм длъжна да бъда егоистка. Защото в прошението си трябва да има не само моето име но и нечие друго. При това не е важно за възвишение или падение на този човек аз ще се моля, само в списъка с моето да има нечие име.
Към края на моето пребиваване в лагера, аз неочаквано открих, че всичкото добродушие е само маска, а моето участие във всичко това, вече не игра, при това не доброволна. КОгато се срещнах със Сенди за да поговоря за заминаване, тя каза ,че "сестрите на светлината" ми предлагат и още на някои особенно "одарени" специална програма, но преди заминаването върховния жрец и жрица искат да поговорят със мене и ме очакват във църквата. Аз и още няколко човека се отправихме на там.
Щом влязохме, край вратите веднага застана въоръжена охрана, а на нас ни заповядаха да дойдем и да застанем пред неголяма група в центъра на църквата. Към нас се обърна върховния жрец и каза, че ние сме избрани, за да станем членове на "братството". Това означава, че утре на вечерното събрание ние сме длъжни да подпишем със своята кръв договори със сатана. КОгато се поинтересувах, какви са условията на договора, на мене ми казаха, че е нужно да отдам тялото душата и духа на "нашия велик отец сатана", за да получа от него взамяна множество "благословения". На нас ни казаха също, че в случай на наше несъгласие те ще приложат някакви "усилия" за да променим мнението си. КОгато аз отговорих ,че няма да подпиша този договор при никакви обстоятелства, върховната жрица ме прекъсна и ми каза ,че нямам избор. Аз я погледнах право в очите и извиках - Отивай в Ада! Ти си Кучка! Вие всички сте смахнати! Аз никога няма да направя това! Веднага зад гърба ми изникна един от охраната, грамаден въоръжен с автомат, хвана ме за китките на ръцете прегъна ги назад и с такава сила ги дръпна нагоре, че на мене ми се стори че като че ли ги е счупил. Той ми каза че аз съм длъжна да застана срещу жрицата на колене и да моля за прощение за своето своеволие, иначе той ще ме бие докато не се покоря. В ярост аз извиках - Можеш да почваш аз не се покланям на жена!
Той със всичка сила ме удари с юмрук. След това аз нищо не помня, докато не се събудих на дървен под в аболютно пуста стая размер, половин на половин метър. Във вратата беше напарвено неголямо прозорче за гледане, отиващо в коридора. Беше абсолютно тъмно. Аз останах в тази стая седмици, които ми се сториха вечност. Да спа не се позволяваше. Пък и се вклюваше репродуктор, през който на мене постоянно ми се казваше, че всичката чест, слава, поклонение -само на сатана, че аз съм длъжна да моля него за прошка, че той е само един - бог на вселената, че моето семейство го наблюдават и че ако аз не се съглася с правилата и не подпиша договора, во всички мои роднини ще бъдат измъчвани и убити. През цялоото това време аз не получвах храна, нито вода.
На следващата вечер охранителите ме отведоха в друга стая, където две жени ot "сестрите на света" ми помогнаха да взема ванна, навлякоха ме, направо върху голото тяло, бяла до пода бяла сатенена мантия с качулка и дълги свободни ръкави, опасана с бяла връвчица. Орнаменти на мантията нямаше. Обличайки ме ми казаха, аз да се смиря и престана да се съпротивлявам, тъй като своята съдба аз няма да избегна, а предавайки се на "своя отец сатаната", аз ще получа чудесни "благословения".
За да не виждам къде отиваме, мене ме закараха на служение в покрит автомобил, тъй като събранието беше не в лагера а на друго място. Излизайки от колата, аз обърнах внимание, че сградата е без прозорци и се намира в гората. То изглеждаше като складово помещение на някаква ферма. Вътре на дървения под лежеше свежа слама. Зданието се осветяваше от множество свещи, закрепени на стените. Свещите горяха по 3 в група, черна, червена и бяла. Там се намираха 200 или 300 човека, седящи на дървени пейки с лице към центъра на залата, където беше поставена дървена платформа, около която стояха полуметрови стълбове с факели. На средата на платформата се издигаше олтар от сив камък. Той стоеше на поствка с колелца ( за да се прибира лесно). Олтара беше целия в тъмни следи от кръвта на жертвите, както на животни така и на хора, постоянно принасяни на тях.
Във мене се бореха от една страна, умората и страхът, а от друга - радоста, когато на необикновената сила, която аз чувствах в тази стая, отговаряше движението на силата вътре в мен. Стаята се изпълваше с благовонен мирис на тамян. МИсля че в тамяна беше добавен наркотик, тъй като на мене ми се завъртя главата. Цареше пълна тишина, само фигурите в мантии с качулки непрекъснато наблюдаваха пустата сцена. Когато на платформата безшумно стъпиха върховния жрец и жрица в ръцете на присъстващите по някакъв невидим сигнал зазвъняха малки камбанки.
Жреците бяха облечени в еднакви мантии от черен сатен, със същя кроеж какъвто беше при мен, но с червена ивица по края на мантията, ръкавите и около качулката препасани с златиста връвчица. Както и всички останали краката им бяха боси. В ръцете на двамата имаше по скиптър метър дължина. Скиптъра на върховната жрица беше златен. На неговия горен край беше прикрепен обърнат кръст, към който по скиптъра пълзи змия. Скиптъра на върховния жрец беше такъв от сребро. Скиптърите се носеха балгоговейно в сгънати ръце. Тяхното присъствие донесе такава сила, каквата аз по рано не бях изпитвала.
Вътре и отвън около сградата имаше много добре въоръжена охрана. Аз изведнъж разбрах че за първи път се намирам на истинско събрание на култ. До този момент всичко беше игра, представление.
След встъпителните речи, двама от охраната ме изведоха напарво пред олтара. Мене и още няколко човека ни предствиха на присъстващите като новите членове, "жадуващи" да встъпят в култа. Върховния жрец веднага сконцентрира цялото си внимание към мен. Той каза: - Братя и сестри на сатана, ние ви представяме това момиче, тя се казва Коредж (това е моето ново име) Ние вие представяме тъй като тя само писка да стане една от нас. Сега ние казваме на нашия господ и бог, господаря на цялата вселена и унищожител на сатана: " Това дете сестра Коредж, ние ти я даваме на тебе прави от нея каквото пожелаеш. "Ние сме ти я обещали, тъй като ти си ни дал това право". На мене ми дадоха нож за да си подрежа пръста, но аз отказах.
Тогава един от охраната ме удари със камшик по гърба, така че аз се свих т болка. Въпреки болката, аз упорито се отказвах да се подчиня. С движение на ръката върховната жрица спря охраната, за да престане да ме бие и с леден глас каза, че има по ефективни методи да ми покажат грешката.
Аз с изумление гледах как той и жреца седнаха на различните страни на пентаграмата (петоъгълна звезда), нарисувана на пода посред сцената. В центъра на кръга, в която беше поставена пентагрмата, във всеки от петте ъгала стояха черни свещи. Със едно замахване на ръката жрицата запали веднага всички свещи, без да се докосва до тях и почна да произнася заклинания, към нея се присъедини жреца а по сигнал на звънците и всички седящи в залата. Изведнъж зашипя, почна да се пълни с дим и с мъждукаща светлина. В стаята рязко замириса на горяща сяра. В центъра на кръга, обкръжен от езиците на пламъка се появиха във физически облик огромен демон, около 3 метра височина. Хилейки се и клатейки се от страна в страна той гледаше право на мене. Върховната жрица (Грейс) се обърна към мене и каза, че ако не се подчиня и не подпиша договора, ще ме дадат на демона и той ще ме мъчи дотогава, докато не ме убие. Това беше достатъчно! И макар че изпитвах такъв страх какъвто никога още ня бях преживявала на мене в същото време нетърпимо ми се искаше да прритежавам същата сила, каквато притежаваше Грейс. Аз реших да стана такава силна, както и тя, за да взема реванш над тези хора, кооито ме мъчеха. Когато подадох знак, че съм съгласна да подпиша договора към мене дойдоха 2 жени и ми навлякоха върху бялата мантия черна. Тя беше точно същия кроеж и дизайн както и бялата, но ушита от памук и означаваше че аз повече не съм новачка. Вземайки предложения ми нож и дълбоко порявайки си пръста, аз намокрих перото в своята кръв и подписах договора в който се говореше, че аз отдавам своята плът душа и дух на сатана.
Щом подписах договора в същия момент моето тяло, буквално като от електрически ток беше потресено от главата до петите. Това беше така мощно, че аз не се удържах и паднах на пода. Едвам идвайки в себе си с голям труд се опитах да стана на караката си ,виждайки че Грейс, произнася заклинания, извиква друг демон. Той дойде към мене и каза че ще живее вътре във мен. В този миг меимоверна топлина прониза цялото ми тяло. Отново се почувства мирис на сяра и аз изгубвайки съзнание, се намирах без в бесъзнание до момнта когато грубо ме тикнаха в колата за да отида в лагера. Аз бях изтощена до краен предел. Заради недостатък на сън, от побоите, от недостатък на храна и вода и силно ми се въртеше главата, затова аз не съзнвах съвсем ясно важноста на случилото се с мен.
За да зарастнат раните от побоите и кръвосъсиреците, аз трявабше още седмица да остана в лагера. Връщайки се в къщи и усещайки себе си като най силния човек на земята, аз знаех че притежавам сила, която превъзхожда силата на много, много хора. На мене ми се струваше че никой и нищо няма да ме унищожи.
Но как силно се лъжех!
|
|||
|