Linux в страната на Десктопите
или
могат ли пингвините да чупят прозорци?

Имаше времена, когато на Linux не се гледаше сериозно и според тежките хора бе по-скоро нещо за развлечение в свободното време. Но дойдоха времена, когато тази операционна система има по-голям дял на сървърния пазар от всички UNIX операционни системи взети заедно. А дали е дошло времето да бъде завладяно и бюрото на потребителя?

По мое мнение има няколко спънки по пътя на Linux към десктопа на потребителите. Първо, това е инсталационната процедура. Трудно може да се твърди, че тя е проста и ясна. Освен това тя обикновено не се състои от няколко кликвания на мишката и изисква повече усилия и познания по настройка на хардуера в сравнение с други операционни системи. Един от изходите е да се продава с новите компютри под формата на преинсталирани дистрибуции. И макар да има не един и два опита даже и в големи търговски вериги като Wallmart, това като че ли не успява да привлече много клиенти вероятно поради слабата реклама на Linux или силната такава на конкурентните продукти. Друг немаловажен факт са големият брой приложения. Това твърдение може да звучи парадоксално за изкушените, но непредубеденият потребител се обърква от толкова много програми (и то при стандартна инсталация), с които например може да редактира един файл. И изборът може да не се окаже толкова лесен, особено при начинаещите. Само за сравнение – при Microsoft Windows ако не се инсталира изрично нещо допълнително, имате на разположение от всичко по едно. Явно такива идеи са водили хората от Linspire (позната преди като Lindows) да изберат кардинално решение и да предложат само по един представител от всеки клас програми. Друг е въпросът дали тяхното решение винаги е правилно и подходящо за всякакъв вид хора. Личното ми мнение е, че е далеч по-подходящо такова решение да се вземе от системния администратор след консултации се с конкретния потребителя, като се базира на неговия опит и навици. В смисъла на горното изборът на пакет за управление на декстопа на компютъра е сага, достойна за перото на Толстой. Освен популярните KDE и GNOME, имитиращи доста успешно Windows метафорите, има цяла плеяда като Xfce, Afterstep и много други. Всички те предлагат понякога уникални удобства, но изборът на конкретен софтуер е по-скоро въпрос на лични предпочитания или възможности на РС-то. Използването на Linux за стандартни “офис” дейности като писане на документи, електронни таблици, работа с електронна поща и Интернет е лесно и просто благодарение на проекти като Mozilla и OpenOffice. С повечето дистрибуции идва изцяло кирилизиран интерфейс и помощни програми за проверка на правописа на български (и още много езици), нещо, което конкурентните операционни системи предлагат, но не безплатно или при по-особени условия. Горното може да помогне много на хората, които не ползват английски език, да се чувстват по-спокойни при работа. Но съществува една голяма група от хора, които много трудно ще бъдат накарани да си сменят операционната система, и това са любителите на игрите. Не че е невъзможно съвременните игри да се играят под Linux, но е далеч от парадигмата point and click and install and play и иска малко повече усилия, четене и писане. Да не говорим, че има великолепна колекция от игри, пренесени на тази платформа от несъществуващата (за съжаление) вече Loki, които още могат да се намерят по магазините или да се поръчат през Интернет. За други се продава модифицирана версия на wine, наречена Cedera, която е специализирана за игри и поддържа впечатляващ списък като World of Warcraft, Sid Meier's Pirates, Need for Speed: Underground, Star Wars: Battlefront, Diablo 2, The Sims 2, Half-Life 2 и още много други.

И докато при домашния тип потребители нещата не са много ясни, при корпоративния тип ситуацията е доста по-различна. Там правилата се определят от ръководството и имплементирането на конкретна операционна система за десктоп е по-скоро административно решение, продиктувано от ред фактори, сред които цялостната цена на притежание, наличието на специфични дейности, изискващи конкретен софтуер, интеграцията на различни системи (при необходимост) в единна корпоративна структура, подчинена на общи правила. Наличието на подходящи инструменти за управление и поддръжка на компютрите на фирмата също може да се окаже решаващ критерий. RedHat, SuSE а отскоро и Mandrake предлагат конкретни дистрибуции, насочени към този сектор. Интересно е, че и трите фирми подхождат по почти еднакъв начин към пазара, предлагайки поорязана версия на Linux за десктоп, комплектована със сървърска версия за управление на клиентските станции. По мои сметки цялостната цена на притежание за срок от три години е по-малка от тази на Microsoft Windows например, въпреки високата цена на сървърския софтуер и необходимостта от системен администратор с по-специфични умения (и съответно по-висока заплата). Така предлаганият продукт е ориентиран към типични офис дейности и е силно рестриктиран откъм допълнителен софтуер, от който корпоративните потребителите просто нямат нужда (като игри например :-). За по-специфични дейности като разработка на софтуер или системно администриране, е налична “пълна” версия, която обаче при RedHat е платена (лично аз смятам, че Fedora не е на мястото си тук), докато другите две фирми я предлагат (без софтуер, лицензиран под нещо, различно от GPL) безплатно. Подобна инфраструктура позволява кръпките автоматично да се разпращат и инсталират по работните станции без човешка намеса. Не че Microsoft не предлага подобна “глезотия”, но личното ми мнение е, че Linux базираното решение е по-просто и елегантно. Освен това отдалеченото администриране изисква далеч по-малко ресурси под формата на честотна лента, графична среда, а и не на последно място по-голяма сигурност заради повсеместното използване на ssh. Поддържането на системите може да се осъществи по много начини, започвайки от фирмените решения като Red Carpet и up2date, преминавайки през класически програмки като apt (благодарности на екипа на Debian), стигайки до модното yum. Кое от тях ще бъде избрано, зависи от личните предпочитания на системния администратор и фирмената политика, но всяко от тях в една или друга степен е достатъчно добро и просто.

Но съществуват и области, в които Linux засега няма големи шансове да стъпи на бюрото ни. Например в областта на графичния дизайн не са достъпни сериозни приложения от мащаба на Adobe Illustrator, CorelDraw или Photoshop. Вярно е, че има великолепна програма за обработка на изображения, наречена Gimp, която макар да е много по-гъвкава от комерсиалния си конкурент, не е особено подходяща за обработка на изображения, предвидени за печат. Освен това търсенето на подходящ плъгин за нея може да се окаже “малка” разходка из десетки и стотици сайтове. И докато за обработка на изображения все пак има софтуер, за създаването на векторни илюстрации има само няколко малки продукта, които са ориентирани по-скоро към любители, но са напълно неподходящи за професионална работа. Освен това поддръжката на цветни профили от страна на Linux е в много начален етап, а това е много важно за пълноценната издателска работа. Малко е и количеството на софтуера за тримерна анимация като май единствения комерсиален продукт Maya. Не че няма и продукти с отворен код като Blender, но ми се струва, че той трябва да извърви доста път, докато стигне до нивото да се конкурира със сериозните продукти на пазара. Липсва и CAD софтуер от среден и висок клас като AutoCAD или Catia, като специално за последния продукт си мисля, че надали е толкова трудно да се пренапише за Linux, имайки предвид че той е ориентиран основно към UNIX работни станции, но явно липсва достатъчно голям пазар за подобно действие. При софтуера за групова работа също се чувства известна липса на разнообразие и макар Evolution да се опитва да запълни дупката, май не успява. Вярно е, че в много случаи съществува web базиран интерфейс, но той е по-скоро допълнение и облекчение при отдалечена работа, отколкото реална алтернатива. Още по-зле е при програмите за обработка на видео, където има само няколко с отворен код и няколко комерсиални, всички те ориентирани към домашните ентусиасти – с две думи нищо сериозно.

Струва ми се, че Linux има да извърви още дълъг път, за да стигне до десктопите и да измести конкурентите от този пазар, но времето е пред него. В последните години развитието е толкова бурно, че всяка прогноза рискува да се окаже смешна само след няколко години. Но си мисля, че няма нищо вечно на тази земя и един монопол ще бъде разрушен.