.::Meteors::.-more

Между сравнително големите твърди тела, каквито са астероидите, и нищожно малките тела, предизвикващи метеори в земната атмосфера, има тела със средни размери. Когато такова тяло при движението си се срещне със Земята, в нейната атмосфера се наблюдава интензивно светещо движещо се тяло с по-големи видими размери. Това явление се нарича болид - то може да се наблюдава и денем. Понякога полетът на големи метеорни тела в атмосферата е придружен със звукови явления, наподобяващи гърмежи. Често тези метеорни тела не изгарят изцяло при полета, а част от тях достига земната повърхност. Такъв къс от метеорно тяло, стигнал до земята, се нарича метеорит. Преди да достигнат Земята големите метеорити най-често се раздробяват и парчетата падат в обширен район. Досега са събрани близо 10 000 метеорита. Само в Антарктида през последните години бяха открити около 5000 метеоритни парчета. По своя състав метеоритите са главно железни и каменни. Желязото в първите е средно 90%, а във вторите - около 25%. На българска територия от XVIII век досега са известни по писмени свидетелства или като конкретни обекти в музейни колекции 6 сигурни падания на метеорити.

Название по населено място	Тегло (g)	Дата на падане	Местоположение
Разград – 2 къса	~22500 ~2400	25 октомври 1740	Неизвестно
Върба, Белоградчишко	~3600	20 май 1874	Будапеща; Париж; Лондон
Гумошник-2, община Троян, Ловешка област	1475 / 810	28 април 190418.20 h	Общо 6 къса с тегло 5669 g; СУ – 2 къса
Гумошник-3 (Дебнево), община Троян, Ловешка област	253 / 236	28 април 190418.20 h	Общо 6 къса с тегло 5669 g; СУ – 2 къса
Силистра	0.15	19 юли 19177 h	СУ
Коньово, община Нова Загора, Сливенска област	1.47	26 май 19312-3 h	СУ
Павел, община Полски Тръмбеш, Великотърновска област – 3 къса	2962 / 2740 / 2487 (1996) 240 / 120.75 6.15	28 февруари 196614 h	Общо 3 къса;СУ – 1 къс

Това е един от най-забележителните метеорни потоци, чийто максимум е в разгара на лятото между 11-13 август и е характерен за периода от 25 юли до 17 август. Числеността на Персеидите в началото и в края на активността е 1-2 метеора на час, но в максимума е сто на час. Персеидите са предпочитани от начинаещи наблюдатели, защото могат да съсредоточат вниманието си само върху този поток и въпреки неопитността си, да постигнат добри резултати. Необходима е целенасочена подготовка, която започва с определяне на радианта на Персеидите. Той е разположен до променливата звезда Алгол в съзвездието Персей. /? = 3h 04min; ? = 58°/ Има връзка между кометата Суифт-Тътъл и този метеорен поток . Италианският астроном Джовани Скиапарели през 1866 г. установява, че орбитата на Персеидите е близка до орбитата на кометата. В китайските анали от 36 години след Христа има сведения за този метеорен поток. Правени са многобройни наблюдения и през VІІІ и ХІ век в Китай, Корея, Япония. Метеорният поток Персеиди е по-интензивен с приближаването на кометата до своя перихелий. През 1980-1984 г. тя не била забелязана и затова се счита за изгубена комета. Въпреки това през около 12 години се наблюдава повишена активност на Персеидите, което се обяснява с влиянието на Юпитер върху централната плътна част на роя. Радианта на потока се премества и това се дължи на движението на Земята около Слънцето. Метеорните потоци представляват реална заплаха за орбиталните спътници. Дори и малките фрагменти са опасни, защото при удара те се изпаряват и образуват облак плазма, който нарушава работата на електрониката.