“Наблюдение на метеорите”
Всеки е виждал вечерно време падането на метеорно тяло – проблясване на бързодвижеща се светла точка, много рядко придружена със слаб пукот ( това се случва, когато метеорът е сравнително близко). Много рядко това явление е по-силно. Падането на по-голямо тяло с маса от порядъка на килограми предизвиква силно светене, което можем да наблюдаваме дори и през деня. Такова явление се нарича болид и обикновено е свързано с падане на част от неизпарилата се част от тялото върху земята. Такова тяло се нарича метеорит. За да наблюдаваме даден метеор са важни следните неща: моментът,в който е забелязан; точките на появяването и изчезването; продължителността на полета му; звездната му величина; цветът на метеора; очертаност; положение на максимлен блясък върху пътя му; ъгловата ширина и продължителността на видимостта на следата на метеора. Тези данни се определят трудно от неопитен наблюдател, затова ако наблюдаваме случайно болид, трябва колкото е възможно по-точно да определим изброените неща и освен това да направим рисунка на болида така, както сме го видели. При това е добре да опишем и звуковите явления, породени от болида.
Най-лесно можем да изпълним следните две задачи:
1.Определяне отношението на броя на вечерните и сутрешните метеори. Наблюдаваме всяка вечер и сутрин по един час симетрично разположените относно 12h 30m в посока към Полярната звезда метеори. Записваме поотделно броя им от вечерните и сутрешните наблюдения. Най-добре е тези наблюдения да се проведат от края на месец юли до края на месец октомври ( особено през м. август ), когато падат сравнително най-много метеори през годината. Наблюденията да се провеждат в продължение на месец-два през ясните и безлунни нощни периоди. От получените резултати от наблюдението може да се определи средното часово число на метеорите, т. е. броят метеори, забелязани за един час средно за целия период на наблюдението. За целта сумираме броя на всички наблюдавани метеори и получения резултат разделяме на броя на часовете, през които е наблюдавано. Ако това се направи отделно за вечерните и за сутрешните наблюдения ще получим съответно средното вечерно и средното сутрешно часово число, а отношението на тези две числа ще ни покаже средно кога – вечер или сутрин – падат повече метеори и колко пъти единият брой превъзхожда другия. Трябва да отбележим, че от малък брой наблюдения резултатите ще бъдат много погрешни. Затова желателно е да се образува група от няколко човека, които да наблюдават едновременно една и съща област. За целта е удобно да се изготви рамка, ограничаваща област с ъглов диаметър 50° - 60° около зенита. Наблюдателите, лежейки с глава под центъра на рамката, да съобщават на един ученик, устно данните за видения от тях метеор.Всеки метеор се номерира по списъка на записващия ученик и така при такова групово наблюдение по- малък брой метеори ще преминат незабелязано.
2.Приблизително определяне на радианта на метеорен поток Обикновено метеорите са резултат от проникването в земната атмосфера на групи тела, движещи се по близки орбити около Слънцето. В периода, в който такава група прониква в атмосферата, казваме, че действа метеорен поток. Тъй като орбитите на метеорните тела са близки,то през периода на действието на метеорния поток метеорите, които принадлежат към него, изхождат видимо от една точка на небето, наречена радиант на метеорния поток. Обикновено метеорния поток носи наименованието си от мястото на радианта сред звездите в съзвездията. Например: Ориониди - радиант в съзвездието Орион, гама – Аквариди – радиантът е много близо до звездата ? от Водолей ,Персеиди – радиант в съзвездието Персей и пр. Приблизително радианта ще определим така. При наблюдението за определяне на съотношението между броя на вечерните и сутрешните метеори, определяме мястото на появяване и изчезване на метеорите сред звездите, колкото можем по-точно, като веднага отбелязваме тези точки върху неподвижна звездна карта. При това осветлението на картата трябва да бъде слабо, за да можем да продължим наблюдението на следващите метеори, и нанасянето да бъде бързо, за да не изпуснем някой метеор. Така нанесените точки на появяване и изчезване ги свързваме със стрелки в посока на движението на метеора и продължаваме стрелките в обратна посока така, че да се получат пресечните точки на продълженията между всяка двойка метеори, нанесени на картата. Ако от наблюдения, проведени в една вечер най-малко три от продълженията, или ако използваме наблюденията от две вечери, най-малко пет от продълженията на метеорите се пресичат много близко ( в кръгче с ъглови размери 2°-3°),то това е един критерий, съгласно който радиантът се счита за реален. Можем от картата да му определим приблизително ректасцензията и деклинацията. Описаният начин за определяне на радианта е само за ориентировъчно откриване и определяне на местоположението на метеорен радиант, но той е достатъчен за да получи наблюдателят една начална представа за това. Ако през време на наблюдението видим метеор, който лети точно срещу нас- такъв метеор се нарича “стационарен” и се наблюдава като точка, която бързо увеличава блясъка си и изгасва, - то мястото, на което е забелязан този метеор, е място на радиант. След определянето на радианта записваме датата,на която сме го открили, и на следващата година трябва да направим отново такива наблюдения с цел да го открием отново. Метеорите, които не принадлежат на познат метеорен поток, се наричат “случайни “ или още “спорадични “.
