Инфлация и Кредит – Анализ и Прогнози

Част 4 – Кредит и Инфлация

Красимир Петров, Ph. D. (Ohio State University)

 

ИНФЛАЦИОННА РОЛЯ НА КРЕДИТА

Ние до момента на няколко пъти загатнахме за кредита в предните части на нашия анализ. Сега ще разгледаме по-подробно този важен аспект на икономиката и ролята на кредита в инфлационния процес.

Преди всичко обръщаме внимание на това, че ние говорим тука единствено за банков кредит. Има много класификации на кредита. Може би най-популярните кредити са търговските кредити, когато едно предприятие реализира продукция на разсрочено разплащане. Други популярни кредити са потребителските и жилищните. За нашия анализ е необходимо и достатъчно да се съсредоточим върху банковия кредит, тоест върху кредит отпуснат от финансова институция.

Първото основното свойство на банковия кредит е, че той увеличава паричното предлагане. Ако потребител А има депозит 1000 лева в банката, а банката от своя страна даде кредит на потребител Б за 500 лева, тогава паричното предлагане се увеличава от 1000 лева на 1500 лева, тъй като в дадения момент преди кредита А и Б разполагат с платежни средства на обща стойност 1000 лева, а в момента след кредита – 1500 лева. Тоест, банковия кредит увеличава паричното предлагане и води до инфлация. Важно е също да отбележим, че не е необходимо да се печатат пари за да се генерира инфлация. Достатъчно е банковия кредит да расте. Няма значение и това дали кредита се дава за производство, за потребление, за инвестиции, за жилища или за спекулации; в крайна сметка кредита е винаги инфлационен.

Второто основно свойство на банковия кредит е че той покачва най-много цените във тези сектори на икономиката, в който той влиза първоначално. Например, ако мнозинството от кредитите в икономиката са жилищни, тогава може да се очаква че жилищните цени ще растат най-бързо в икономиката. Ако след жилищния кредит най-много кредит влиза във фондовата борса, то тогава там също цените ще растат стремително. При условие че паричното предлагане расте с около 20% годишно в България, тогава цените на всички непосредствено-кредитирани сектори ще нарастват с темпове над 20%, а останалите сектори – с темпове под 20%.

Банковия кредит вече ни дава възможност да разберем и смисъла на първия етап от инфлационния процес, когато например паричното предлагане нараства с 20%, а потребителските стоки нарастват примерно само с 5%. Причината е че в самото начало на инфлационния процес, отпуснатите банкови заеми се използват за закупуване на активи като производствени предприятия, рудници и мини, жилища, акции и облигации, а не за потребителски стоки като хляб и сирене. В такъв случай, цените на активите в кредитираните сектори растат над 20%. Например, за изминалата 2004 година, цените на жилищата в България са пораснали усреднено с 35-40%, а фондовата борса с около 40%, докато паричното предлагане се е увеличило едва с 20%. Това ни дава възможност да заключим че кредита финансира основно жилища и акции. Разбира се той финансира и много други сектори като строителство и производство, но това е съвсем отделна тема. За нас е важно да разбираме в кои сектори влиза първоначално банковия кредит.

 

КРЕДИТ И СПЕКУЛАЦИЯ

Банковия кредит се разделя условно на производствен (инвестиционен) кредит и спекулативен кредит. Производствения кредит може да расте приблизително с темпа на икономиката. Това е така защото производствените инвестиции в икономиката не могат да надхвърлят брутните спестявания в икономиката. От тук следва, че темпа на нарастване на инвестициите не може да надвишава темпа на нарастване на спестяванията в икономиката в дългосрочен аспект. От своя страна, спестяванията в икономиката не могат да растат значително по-бързо от самата икономика. В крайна сметка, инвестициите и инвестиционния кредит в икономиката растат приблизително с темпа на растеж самата икономика. Останалия кредит е спекулативен. Тоест, ако икономиката расте с около 5%, а кредита расте с около 50%, то производствения кредит расте с около 5%, а останалите 45% от кредита подклаждат спекула, която в България понастоящем е свързана предимно с жилища и акции на фондовата борса.

Така достигаме и до третото основно свойство на бързо-растящия кредит—по природа той е спекулативен. Едно грубо правило е че производствените инвестициите не могат да нарастват краткосрочно от удвоеното темпо на растеж на икономиката. Това ще рече, че ако икономиката расте с 5% годишно, то инвестициите които могат да се завършат впоследствие без да бъдат преждевременно зарязани едва ли могат да надхвърлят 10%. От тук следва, че инвестиционния кредит не може надхвърли 10%, а кредит който расте над 10% (двойния темп на растеж на икономиката) се нарича бързо-растящ кредит и по природа той е чисто спекулативен. Подчертаваме, че в случая 10% е едно доста стабилно и надеждно приближение основано на множество анализи въз основа на данни от десетилетия. Читателите на Коледния брой на в-к “Капитал” ще си спомнят добре, че в статията “Хроника на Една Предизвестена Спекулация” (стр. 48-49) дефинирахме спекулативен растеж на цените на жилища именно по този начин и демонстрирахме убедително че пазара с жилища в България е спекулативен. Сега вече изяснихме и произхода на тази дефиниция.

 

КРЕДИТ И БИЗНЕС ЦИКЛИ

Накрая достигаме и до най-важното свойство на банковия (спекулативен) кредит—пораждане на бизнес цикъла. Това ще рече, че докато кредита расте, той поражда икономически бум, а когато кредита намалява, води до икономическа криза. Понеже кредита по природа е инфлационен, а инфлацията преминава през своите етапи, абсолютно невъзможно е да се поддържа икономически бум посредством вечно нарастване на кредита, тъй като с течение на годините инфлацията ще премине от “ниска” във “висока”, а упорството да се поддържа вечно икономическия бум ще доведе в крайна сметка до хиперинфлация и гибел на валутата. По тези причини, рано или късно, кредитната експанзия винаги и всякога приключва и това неизбежно води първоначално до стагнация на икономиката, а впоследствие и до рецесия и евентуално до сурова и болезнена депресия. Колкото по-дълго е продължавал кредитния растеж и колкото по стремителен е бил, толкова по-дълга и болезнена е последващата рецесия или депресия. Последващата рецесия или депресия приключва едва тогава, когато банковата система се прочисти от спекулативния кредит. Ние с удоволствие бихме разгледали в бъдеще темата за бизнес циклите с приложение за нашите условия.

Прочистването от спекулативни кредити става по два начина: чрез изплащане и чрез банкрути. Изплащането води до рязко намаляване на потреблението и на търсенето, а оттам и на производството и заетостта, тоест до мъчителна безработица. Банкрутите водят до тежки загуби както от страна на богати, така и на бедни. Банкрутите водят до затварящи банки и неудовлетворени спестители загубващи последните си спестявания. Прочистването на спекулативните кредити води в крайна сметка до катастрофален срив в цените на спекулативните активи. Понякога те падат бързо и стремително, както става през Великата Депресия (1929-1932), когато цените на жилищата падат 10-кратно и загубват 90% от стойността си в продължение на 4 години. Понякога цените падат бавно и продължително, какъвто понастоящем е случая с Япония, където фондовата борса и цените жилищата падат вече 14 години, а жилищата са загубили около 65% от стойността си през тези 14 години.

Така обосновахме и необходимостта от (административно) ограничаване на банковия кредит преди да е станало прекалено късно. Именно тази тема ще разработим в подробности в последната част на тази серия.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключение можем да обобщим че природата на банковия кредит е инфлационна, а на бързо-растящия кредит—спекулативна. Цените в кредитираните сектори растат значително по-бързо от общите цени в икономиката и придобиват спекулативен характер. Спекулативната природа на секторите води от своя страна до свръх-инвестиции и до лоши и нерентабилни инвестиции и поражда икономическия бум, който неизбежно завършва с крах. При тези обстоятелства, една разумна държавна политика ще наложи ограничаване на банковия кредит.