Следващия ден аз тръгнах от Пловдив за Стара Загора. Пътуването продължи малко над два часа с влак и струваше 2.70 лева или около $1.50. В Стара Загора ме чакаха Del*1 LZ1DEC, Иво LZ3RN и Коста LZ1DJ.

Най-напред гостувахме на Коста, радиотехник на предавателна радиостанция, лицензиран през 1971. Коста гордо показа неговия повиквателен знак, изписан на задното стъкло на автомобила му. Коста работи с 100 W IC-728, собственоръчно изработено захранващо устройство и дипол за 10-15-40 метра. Той работи на CW, RTTY и SSB и има изработени над 250 страни. Той използва компютър и има хубава QSL картичка.

Също отидохме да видив Subby LZ5SS, подполковник и радиоинжинер, лицензиран през 1994 година. Събчо има Yeasu FT-707 и множество антени, понеже той обича да опъва антени и да прави експерименти с тях. Неговия син Nick LZ5SJ е студент в Варна, дъщеря му Ани LZ5SU е студентка в Бургас. В Събчовия radio shack се срещнах с други двама радиолюбители, които посетих по-късно. Събчо има QSL картички в много цветове.

Отидохме да видим Vlad LZ1DQ, пенсиониран радиотелеграфист, лицензиран през 1964 година. Владимир има старо RFT радио от Источна Германия, Drake line, 400 ватово крайно стъпало, и самоделни трансивъри за 2 и 6 метра. Той има множество антени: Delta Loop за 40 и 80 метра, ground plane за 20 метра, модифициран G4ZU за 10 метра, 10-елемента Yagi за 2 метра и 21-елемента Яги за 70 сантиметра. Владимир е DX-er с над 300 работени страни, той участва в състезания и се интересува от дипломи. Владимир има QSL картичка.

Ганди LZ1GST, няма отношение към Махатма Ганди, беше следващия когото посетихме. Механо инжинер, лицензиран в 1996 година, Ганди използва малък IC-706MK2, собственоръчно направено токозахранващо устройство и многообхватен жичен дипол за 10-15-20-40 метра. За 2 метра той използва Diamond ground plane antena. Ганди е DX-er, работи на CW и SSB и редовно праща QSL картички.

Димо LZ1ON, подполковник, лицензиран през 1996, беше единия от радиолюбителите с които се срещнах при Събчо LZ5SS. Той има 40 W собственоръчно направен трансивър, компютър, Dеlta Loop за 40 и 80 метра и дипол за 15 и 20 метра. Коста LZ1DJ му е направил 5/8 Lambda ground plane за 2 метра. Димо е DX-er, работи на CW и SSB, но не видях нито една негова QSL картичка. Жената на Димо Светла LZ1TB e начална учителка и работи само на 2 метра. Техния син Даниел LZ5OE е студент по икономика, а 14 годишния му син Galian LZ1GON учи в гимназия. Трябва да спомена, че до преди няколко години българските офицери не можеха да приемат американци на гости, а още помалко да бъдат фотографирани от тях.*2

Руско, LZ1RT също го срещнах при Събчо. Руско е дистрибутор на Alinco и Diamond продукти, той е лицензиран през 1985 година и има клас "A" (extra). Работи с IC-706MK II G, излъчвайки с 100 W и дипол за 6-15-20-40 метра. Руско е работил с над 150 страни. Жена му Нина работи като негова секретарка, тя е лицензирана през 1992 година и има клас "C". Руско има QSL картички, Нина няма.

Докато аз фотографирах Руско, той търсеще чадъра си закачен край прозореца. Аз не знаех дали чадъра е зареден или не е, или дали няма отровен връх, така че за да съм на сигурно място се скрих зад жена му Нина. Спомних си че преди години, в 1978 година, българския десидент Георги Марков, който посмя да критикува комунистическия режим беше убит в Англия с отровен връх на чадър. Покъсно бе разкрито че тази работа е организирана и направлявана от Съветски агент като братска благослонност към България.*3

Последното посещение в Стара загора беше на един отбор от баща и син: Живко LZ1GDR, цивилен инжинер на военна служба и неговия син Del LZ1DEC, ученик в гимназията, и двамата лицензирани през 1997 година и имащи клас "C", така че могат да работят само на УКВ*4. Те имат малка апаратура за 2 метра и 4-елемента квадрат. Използват компютър. Английския на Del е много добър. Те нямат QSL картички. Аз преспах в техния дом и на следващата сутрин Руско LZ1RT ме закара до Казанлък.

Нещо за запълване на времето: дете се връща от училище и пита баща си: "Татко, защо мама*5 бяга на зиг-заг из двора?" "Млъкни и ми дай следващия пълнител!" отговаря бащата.

Посетител в музей пита пазача: "Не е ли много скучно по цял ден да стоиш тук и да не правиш нищо?" "Не е съвсем така, винаги има много туристи, които задават тъпи въпроси."

Последен виц, поне за тази глава: Човек държи изпит за радиолюбителски клас. Изпитващия чете отговора му и казва "Има два възможни правилни отговора на този въпрос. За съжаление вие сте избрали третия."

Следва Казанлък

^* Не знам добре английски, но ще направя всичко по силите си да преведа този материал. Получил съм писмено съгласие на George, материала да бъде преведен и публикуван в LZ Round Table. Английския оригинал е тук. Ако забележите езикова неточност или грешка в превода - моля съобщете ми на [email protected] Поради много причини, превода на цялата статия ще е завършен след около месец. обратно

^*1 Тук и на доста други места съкратените имена се дадени така, както е в оригинала. обратно

^*2 George много навътре взима темата, кога кой кого може да фотографира. Приказвал е с друг български офицер-радиолюбител и е оставал с впечатлението, че българските военни още не желаят да бъдат фотографирани от американци. Май така и не успях да го разубедя... обратно

^*3 Както казват американците: без коментар... обратно

^*4 Тук явно има някаква грешка, или те са с клас "D", или George е объркал нещо. обратно

^*5 В оригинала думата е "mom" - "мама", българския виц обаче е за тъщите. обратно