Тръгнах от Казанлък рано сутринта с влак. Бях сънен и изморен от предишния ден, че размених пастата си за зъби с крема си за бръснене. Това не ми се случваше за първи път понеже те много си приличат. Позволете ми да споделя с вас, че всеки може да се бръсне с паста за зъби, но миенето на зъбите с крем за бръснене много бързо ви връща в реалния свят^*1.

Цената на двучасовото пътуване беше 2.10 лева, по-малко от билет за метро в Ню Йорк. Вагоните бяха мръсни и се нуждаеха от основен ремонт. Влакът пътуваше, също като много стар бегач: вървеше бавно за малко, след това спираше и почиваше. Той спираше често за да изчаква други влакове, идващи от насрещната посока. Добре, че пътуването най-накрая все пак свърши.

На гарата в Сливен ме чакаха четирима радиолюбителя: Георги LZ1WM, Стоян LZ1VN, Иван LZ11GWM*2 и Димитър, който даде за свой инициал LZ1KDZ което е инициал на клубна станция. Иван LZ1GWM каза, че е дошъл като преводач. Четиримата дълго спореха помежду си за това къде да отидем и какво да правим. Единствения от четиримата, който наистина имаше радиостанция беше Георги, така че ние тръгнахме да я видим.

Георги, LZ1WM е пенсиониран електронен техник лицензиран през 1956 година. Той наистина има прекрасна радиостанция, която той споделя със своято жена Веса LZ1SG, пенсиониран застрахователен агент, лицензирана през 1964 година. Георги има клас "A", Веса - клас "C". Георги има QSL картички, а Веса няма. Те използват една препълнена с собственоръчно направена апаратура маса, но използват и стара фабрично произведена апаратура. Георги може да работи с мощност до 1 kW. За антена те използват многообхватен W3DZZ и дипол за 20 метра. Георги е много активен DX-er и състезател. Стената е запълнена от награди, вимпели и медали. Той е работил с над 300 страни по DXCC.

Казаха ми, че любителите от Нова Загора, на около 20 мили от Сливен, искат да ме видят. Това пътешествие започна като изцяло предназначено само за мене, до момента в който разбрах, че Стоян и Димитър си имат лична работа работа в Нова Загора и никакви радиолюбители не ме очакват там. Спряхме се в радио и TV сервиза на Георги LZ1NE, радиолюбител с клас "A", който има само радиостанция за 2 метра. Неговата дъщеря Дарина има клас "D".

Стоян и Димитър тръгнаха на някъде по техни си работи, като казаха че ще се върнат след 45 минути. Те се върнаха след два часа. Бих напълно пропилял своето време, ако не беше дошъл друг радиолюбител - Стоян LZ1STO, и аз го убедих да ми покаже своята апаратура. Тя се оказа само малка радиостанция за 2 метра и собственоръчно изработено захранващо устройство, сложени върху пералнята. Антената ме бе HB9CV. Стоян е полицай и работи само на 2 метра. Той няма QSL картички. Неговия млад син Васко е оператор на клубната станция LZ1KTS. Той е издържал изпита за радиолюбител и сега очаква своя личен инициал.

Върнахме се в сервиза на Георги и когато Стоян и Димитър най-накрая се появиха се върнахме в Сливен. След много спорове в автомобила, те казаха че ще ми покажат радиоклуба. Спряхме пред "Дневен център за Социална рехабилитация за инвалиди". Това отново ми се стори фалшиво. Горното име изписано на картон на английски език с правописни грешки, бе окачено на вход на сграда, в град където много малко хора говорят какъвто и да е чужд език. На една маса бяха разположени две апаратури за 2 метра, на стената бе закачена карта на света и те ми казаха, че това е клубната станция LZ1KMK. Аз дори им направих табелка с този инициал. След това бях представен на няколко инвалида, като всеки си даваше името и инициала: Митко LZ1WMM, Пепа LZ1WPD, Ани LZ1WAR и Desko LZ1CDD, които изобщо не изглеждаха да са инвалиди. По късно открих, че LZ1KMK, инициала заявен като инициал на техния радиоклуб, всъщност принадлежи на училище. Видях изцяло това "село на Потемкин"*3, но го описвам бегло, защото дори ако този особено обзаведен клуб не е реален, то идеята за създаване на радиоклуб в център за инвалиди е велика и повече такива радиоклубове би трябвало да бъдат създадени.

Целия ми ден прекаран в Сливен щеше да бъде загубен, ако не бях срещнал Иван LZ3BF. С него се срещнахме по обяд и той организира посещенията ми през остатъка на деня. Първо посетихме Румен LZ3RT, сержант, радиолюбител от 1992 година с клас "B". Неговата жена Нели LZ3UI, работи като секретарка и има клас "C". Те имат собственоръчно направени 50 W трансивър, захранващо устройство и антена дипол. Румен предпочита да работи на 40 и 80 метра на CW и SSB, Нели работи само на 2 метра. Те нямат QSL картички.

Следващия, когото посетихме беше Христо LZ1HM, пенсиониран механик в текстилна фабрика. Той е лицензиран през 1965 година и има клас "B". Христо има много добра радиостанция, много апаратура, всичко това ръчно изработено. Неговата антена е W3DZZ за 10-15-20-40-80 метра. Той работи на CW, RTTY, SSB и на 2 метра FM и притежава QSL картички. Неговата 22 годишна внучка Магдалена е лицензирана през 1998 година и има клас "C". Тя следва международен туризъм.

Иван LZ1GM, има малка радиостанция разположена в ъгъла на хола, той е лицензиран през 1967 година и е специалист по експериментални инструменти. Той работи с 50 W собственоръчно направен трансивър и 300 W крайно стъпало. Неговата 4-елементна Яги за 10-15-20 метра е насочена към Германия, понеже той си говори главно с приятели живеещи там. Той работи само на SSB, но се появава и на Packet. Иван има QSL картички, но аз не знам дали ги праща, защото му беше твърде трудно да ги намери.

Видях спретнатата станция на Иван LZ3BF, офицер от полицията лицензиран през 1992 година*4. Той работи с модерна Японска апаратура, разполага с компютър и дипол за 10-15-20-40-80 метра. Иван работи на CW, SSB и FM на 2 метра. Той е DX-er с над 180 страни, състезател и има QSL картички.

Станьо LZ1JD е електронен техник, лицензиран през 1986 година. Станьо има SB-101 и ръчно изработено 300 W крайно стъпало, което той ползва с жичен дипол за 20-40-80 метра. Той има и различни принадлежности - например електронен ключ с памет. Станьо работи на CW, SSB и FM на 2 метра. Той има QSL картички.

Аз питах всеки посетен от мене радиолюбител дали има QSL картички. Почти всеки ми отговаряше "разбира се!" ("of course!"). След това аз поисквах да ми дадат една. Някои ги намираха веднага с лекота, други трябваше дълго да ги търсят. Имаше и трета група, която изобщо нищо не успяваше да намери. Те даваха изцяло ново значение на думите "разбира се!". Същото, като безсмъртните думи които толкова често чуваме по обхватите - "QSL - no problem".

Последния радиолюбител когото посетих в Сливен, беше Светлин LZ1SJ. Той също работи с изискана собственоръчно направена станция: трансивър, крайно стъпало, електронен ключ, мрежово захранване и регулатор на напрежението. Антените му са дипол за 40 и 80 метра, Делта Лооп за 15 метра, HB9OP-подобен ground plane за 10 метра и две фазирани HB9CV за 6 метра. Светлин работи на CW, SSB и CW с помощта на клавиатура. Той е DX-er с над 215 страни, а на 6 метра има работени 61 страни. Светлин има QSL картички.

Говорехме си, че ми е нужно място където да преспя и че си търся подходящо и евтино местенце. Предложих на Иван, който е полицай да ме вкара в затвора за през нощта. Той ми отговори, че това не е позволено, отгоре на това те имат само женски затвор за 500 жени. "Мили Боже", казах аз "Това би било мечта извън всички мои очаквания! Да бъдеш затворен през нощта с 500 жени, които не са виждали мъж от месеци или от години. Може би няма да остана жив до сутринта, но какъв великолепен начин да умреш!" За съжаление, не успях да убедя Иван, и преспах в къщата на Румен LZ3RT. Сънувах че съм в затвора, но това изобщо не беше кошмар.

Обаче аз имам и истински преживявания в затвор. Преди много години, когато все още живеех в Румъния, бях любопитен да видя как изглежда затвора отвътре. Приятел, който беше полицейски офицер ме заведе на неговото работно място, представи ме на отвратителната и претъпкана килия и твърдейки че има нещо спешно да прави ме остави вътре и заключи вратата. Някои от обитателите тутакси започнаха да ми събличат дрехите и развързват обувките. Те ме ограбваха насред полицейското управление. Ако щете вярвайте, но в този момент аз загубих всякъкъв интерес към криминално - правосъдните системи.

Въпреки грубия старт*5, Сливен като цяло се прояви добре.

Често ме питат "Вие пътувате много, не искате ли да имате спокойно, приятно семейство с добра и любяща жена?" "Аз наистина имам, всеки път когато съм си в къщи."

Нека да ви разкажа за търговеца на любителска и втора употреба апаратура John Q. Smith W0XYZ който починал. Първостепенно радиосписание излязло с обявление: "John Q. Smith W0XYZ добре известен любител и давал обявления в списанието почина и смени своя QTH от земята на небето - Рая." Скоро след това редактора получава писмо: "John Q. Smith W0XYZ не е пристигал тук. Моля проверете по-долу. 73 от петър@рай.COM)

Следва^*6 Бургас

^* Не знам добре английски, но ще направя всичко по силите си да преведа този материал. Получил съм писмено съгласие на George, материала да бъде преведен и публикуван в LZ Round Table. Английския оригинал е тук. Ако забележите езикова неточност или грешка в превода - моля съобщете ми на [email protected] Поради много причини, превода на цялата статия ще е завършен след около месец. обратно

^*1 Абсолютно съм съгласен - и аз съм правил този номер! обратно

^*2 Така е в оригинала, с който разполагам. А доколко това е истинския оригинал, ще стане дума след завършването на превода на цялата статия. обратно

^*3 По времето на Екатерина II тя поискала да се запознае отблизо с бита на крепостните селяни. За организацията отговарял Потемкин. Той построил край пътя, откъдето щяла да мине императрицата макети на къщи, които имали само една стена (тази която се вижда от пътя). И когато Екатерина минала оттам видяла прекрасни къщи и "щастливи" крепостни разставени край тях. Само се чудя е ли George Екатерина II? It is a joke, George -;) Оказа се, че George поназнайва малко български и чат-пат посещава и страницата на LZ Round Table обратно

^*4 Моята първа QSO с Иван датира от 1976 година. обратно

^*5 Имах удоволствието да прегледам броя на QST от април 2000 година. Там статията е публикувана в съкратен вид, и нито една от грубите сцени не е намерила място в публикацията. Четенето на статията, в която липсват дразнещите пасажи е наистина удоволствие. обратно

^*6 Бях планирал още тази седмица да преведа и часта за Бургас, но досаден токов удар унищожи няколко часовия ми труд. обратно