Идеята за посещение при Българските радиолюбители ме споходи през пролетта на 1999 година, когато аз бях в Испания. Една вечер, докато си седях в един ресторант на открито в Валенция с няколко местни радиолюбителя, един от тях ме попита къде ще бъде моето следващо^*2 посещение. Аз бях уморен и сънен и без много-много до му мисля отговорих "България".

Всичките четирима EA5 скочиха на крака и хорово извикаха "България! Защо?". Това ме поразбуди и ме накара да се опитам да дам добро обяснение, за което изобщо не бях подготвен. "Когато преди много време аз бях там, аз срещнах много приятни радиолюбители. Понеже не много хора посещават България в наши дни, това би трябвало да бъде едно интересно пътуване."

Освен това, аз имах тайни причини които не ми даваха мира от десетилетия и които исках да доведа до край. Преди много години, когато аз посетих България за първи път, аз срещнах млада и красива радиолюбителка и ние заедно отидохме на плаж. Аз харесвах това момиче, но бях стеснителен и неопитен и не смеех да направя предложение, което би било от полза и за двамата. На края ние си тръгнахме от плажа и тръгнахме към моя хотел за да си сменя дрехите за вечерна среща с местните радиолюбители. Когато ние стигнахме до хотела, събрах всичкия кураж който можах и я попитах дали тя би желала да дойде с мене в моята стая. Тя се изчерви смутено и не каза нищо, само бавно поклати главата си от ляво на дясно няколко пъти. Аз сметнах, че това означава "Не". Бях доста свикнал да ми отказват, така че я помолих да ме изчака в фоайето.

Покъсно открих че българите, единствени от целия свят доколкото зная*3, клатят главата си нагоре-надолу за "Не" и наляво-надясно за "Да". Беше обаче твърде късно, непознавайки местните навици, съм пропуснал случая.

Готвейки се за пътуването, аз писах до Българската федерациа на радиолюбителите молейки за помощ от тяхна страна за осигуряване на срещи с местните радиолюбители. Така и не получих отговор. Покъсно когато ги посетих получих стандартния отговор - не били получили писмото ми.*4

Приятели ме посъветваха да се свържа с Nick LZ1JY който се ползва с репутацията на добър организатор. Аз му изпратих e-mail и наистина той ми оказа голяма помощ за уреждане срещите в много градове. Nick също ме запозна с Янко LZ1BMV от LZ1KDP.

Следва София

^*1 Не знам добре английски, но ще направя всичко по силите си да преведа този материал. Получил съм писмено съгласие на George, материала да бъде преведен и публикуван в LZ Round Table. Английския оригинал е тук. Ако забележите езикова неточност или грешка в превода - моля съобщете ми на [email protected] Поради много причини, превода на цялата статия ще е завършен след около месец. обратно

^*2 George Pataki е ходил на още много места, и е написал множество пътеписи за тамошните радиолюбители. обратно

^*3 Покъсно, след публикуването на статията, George е разбрал, че има и други народи с този навик. За това са му писали радиолюбители от цял свят, прочели статията. обратно

^*4 Тук и на още други места в статията George съди за нещата изхождайки от американските стандарти на комуникации и т.н. Лично той отговаря на моите е-майли не-покъсно от 40 минути след изпращането им, ако и в Америка е ден по това време. Публична тайна е че БФРЛ не разполага нито с компютър, нито с телефон с изходящо избиране... обратно