За мене състезанието започна във вечерните часове на 4-ти август, когато една голяма компания от добри оператори (и операторки, както ще разберем по-късно) си бърборихме на телеграфия около 3527 kHz. Едни радиостанции се включваха във връзката, други се оттегляха, но постоянно имаше 4-5, които последователно вземаха думата. Телеграфията не беше средство за обмен на суха информация, тук се водеше нормален човешки разговор, с присъщите му майтапи и закачки. Телеграфната манипулацията издаваше настроението на операторите. Инфлацията от обкръжаващата ни действителност от време на време се чустваше и тук, когато някой исипваше 10% повече точки от необходимото, но всички се разбирахме идеално. Връзката беше интересна и динамична и по нищо не отсъпваше на кръглите маси на SSB 3764 kHz. Купона течеше с пълна сила, когато Тони LZ2AU си нема друга работа и подхвана темата за работа на SSB в състезанията. От дума на дума стана въпрос мога ли да направя толкова SSB радиовръзки, колкото връзки на CW съм направил миналата година в същото състезание. За хората които не ме познават, сега е момента да кажа че не съм кой знае какъв състезател. Миналата година завърших с около 200 връзки. Затова след шумни обсъждания, стигвахме до следния облог - ако направя повече от 300 QSO, от които 200 на SSB, то за всяко QSO на SSB над 200-те получавам по една бира "Болярка". Ако не успея, за всяка връзка под 300 давам по една бира "Каменица". Сформираха се и агитки, които подкрепяха ту мене, ту Тони. Борбата започна веднага. След като разбра, че нямам добри антени за горните обхвати и смятам да ги правя непосредствено преди състезанието, Тони реши да ме задържи максимално на честотата та на сутринта да се успя и да не смогна. Опитвайки се да си измъкна, дръпнах дявола за опашката казвайки че тока ми спира и трябва да прекратявам работата на станцията. Така или иначе, към един часа след полунощ българско време(радиовръзката започна към 21.30) използвах една подълга приказка между LZ1ZM и LZ2AU и се оттеглих да си почина преди състезанието.

На сутринта в събота огледах антенното си стопанство. Имам разкошнен наклонен дипол на 3.5 MHz и една "пеперуда" (няколко дипола, захранени с общ кабел) за 7, 14 и 21 MHz. Тъй като КСВ-то на "пеперудата" не беше кой знае какво реших да я трансформирам в Delta Loop на 14 MHz, и да вдигна трета антена за 21 MHz. Речено сторено. Да, ама не! Първия проблем се оказа местонахождението на любимата ми книга за антени от Ротхамел. Така и не можах да я намеря. Затова от тук нанатък всички сметки ги правех по формулите останали в главата ми. Първо махнах диполите за 14 и 21 от общата конструкция. След това реших задачката "колко метра жица трябва да се добави към един дипол на 7 MHz, преди да се сгъне като Delta Loop на 14 MHz". Избрах си подходящи точки за окачване, опънах така получения Delta Loop и извадих уредите да видя какво съм направил. Резанансната честота се оказа 14450 kHz. Много! Добавих едно парче жица и след кратка проверка обявих антената за готова. Диаграмата теоретично трябваше да бъде исток-запад. По-късно се оказа че има известни предпочитания (5 dB) към источната посока. Предварително бях се подготвил и за антена на 21 MHz, обаче освен че не можах да й избера подходящо място за окачване, се отвори къщна работа за вършене и така и не вдигнах тази антена. И така с антени за 3.5 и 14 MHz, малко преди началото в 1000Z съм готов. И тук тока спря! "Голяма работа" рекох си аз, "и без това не съм обядвал, тъкмо ще си хапна спокойно". Енергоснабдяването ми предостави достатъчно време - тока дойде чак в 1300Z...

Започнах състезанието на SSB 14 MHz. Произношението ми не е кой знае колко добро, и ме хваща яд защо съм се открил точно през 83-та година. Това "three" доста ме затрудни. Хората обаче знаят, че дървета и свободи в контролния номер няма и не ми връзват кусури. Работейки на обхвата чувам и няколко български станции: LZ5AZ, LZ2PL, LZ2FM. Чувам CQ-то на LZ3YY правя връзка с него. Интересното е че има много адаши - станции, чиито инициали завършват на FW - RW2FW, LY1FW, IK8IFW, YL3FW и т.н. И на други хора им е весело по този повод, на няколко пъти ми казват, че токущо са работили с друг FW. След известно време изчерпвам неработените станции и минавам на телеграфия.

Тук нещата са по-лесни. Случи ми се и следната интересна случка: Търсейки поредния си кореспондент в телеграфния обхват на 14 MHz чух да вика CQ S51TA. Повиках го. Каква беше изненадата ми когато в отговор едновременно започнаха да ми предават рапорти две различни станции. Силата и скоростта на манипулация им бяха различни, така че не беше особен проблем да запиша едновременно и двата рапорта за мене: 599 94 от S51TA и 599 75 от TK/S53R/P. Поради разликата в скоростите се наложи да изчакам малко по-бавния кореспондент и предадох моя рапорт едновременно и за двете станции. По този начин само с едно повикване и един рапорт реализирах цели две радиовръзки. В случая двамата работеха една и съща честота (аз бях включил 500 Hz теснолентов филтър), но не се чуваха по между си заради особеностите на разпространение на вълните на 14 MHz. Бях толкова горд от случката, че я пуснах в един руски рефлектор, да ми завидят и други хора. Обаче се оказа, че подобни подвизи са вършени и преди мене от други. Получих писмо от Andrey RN3FT, в което той пише: "Подобен рекорд аз установих в WW DX C 95, но на SSB. Апаратурата беше Р-143 5W със стъпка на разтройката=1 kHz(hi!). Навярно това е и причината на моя рекорд. Антената беше 5 метра жица, простряна на балкона. Между другото, с тази апаратура получих и диплома "#1 QRP 20 meter ssb EU Russia" - 158 QSO (1 USA, 3 JA)." Като стана въпрос за награди - на WW DX Contest-а аз съм бил пък трети в целия свят. Не е майтап, имам диплома! Просто работех в QRP категорията, направих малко връзки, обаче нямаше четвърти участник. Обаче това го пиша за първи път, за разлика от един американец, разтръбил на целия свят гордостта си, че с десетина QSO бил първи в Америка на LZ DX C.

След няколко часа започва да се стъмва. Време е за следващия обват - 7 MHz. Следва операция обратна на направеното сутринта - сваля се Delta Loop-а, разрязва се на две части и след малко скъсяване се вдига като дипол на 7 MHz. Време за настройки няма, но и не са нужни. КСВ-то заспива на единица. Започвам пак от SSB обхвата - облога все пак е за SSB връзки. По едно мреме чувам гласчето на Митко LZ5AZ да довършва поредната си връзка. Честота не е негова, затова викам и правя връзка с кореспондента му. След края чувам гласчето на Митко отново "Fox Whiskey ?". "Митко здравей, давай на горе", отвръщам аз. Нагоре обаче го няма. Чак след състезанието по електронната поща разбирам, че той ми бил казал да се преместя надолу... И тук спазвам същия алгоритъм, след свършване на SSB станциите минавам на телеграф. На този вид работа срещам доста инициали познати от интернет. По забавянето на операторите или по друга реакция усещам, че и на тях инициала ми им е познат. Да ама работят с компютри и им трудничко да кажат едно човешко здрасти извън вкараното в алгоритъма на програмата LZ1FW 599 80 например. Добро впечатление прави Дмитри RW3FO, който се e подготвил по въпроса и започва рапорта с "привет!". Аз работя без компютър и не ми е проблем да го поздравя също. Тук се срещам и с личен познат Albinas Staraitis LY2MM, участник в "COMBINED ENDEAVOR 2000" в София. Тогава седяхме един до друг на една маса на радиолюбителската сбирка. И на него му се ще да каже нещо повече, но няма време... Българското участие според дневника тук е LZ1QZ и отново LZ3YY.

На 3.5 MHz нищо особено. Добавям още един българин в дневника - LZ2MP. Няколко големи групи от руснаци и една френска си бърборят и не работят в контеста. Като казах руснаци и се сетих за езика на който си говорихме по време на контеста. Преди 15-тина години беше почти немислимо да правиш радиовръзка с руснак на английски език. Сега май е също толкова рядко да направиш радиовръзка с него на руски. И друга "руска следа" - часове след контеста получих писмо от Юрий шеф на RJ9J, станцията класирала се на първо място в LZ DX Contest 1999. Човека питаше за наградата си, "А то снова LZ DX, а стимула нет". Препратих писмото до LZ1RF и LZ1BJ още в неделя. Отговор досега няма. Обадих се в БФРЛ. Отговора беше интересен - за дипломите нямало кой да ги надпише, Здравка ги надписала до някъде и излязла в отпуск, а плаките изобщо не са готови... От петък и аз излизам в отпуска, а контеста е точно след 100 дни.

През останалото време до края на контеста нямам голям избор CW и SSB на 3.5 и 7 MHz. Така и не успявам да направя 300-те връзки. Времето изтича на 282-рата. Интересна работа, времето изтече, а маса хора продължиха да работят, може би две - три минути след астрономическия край.

"Тържественото закриване" на състезанието стана в понеделник. Събрахме се почти същата петъчна компания. С тържествена телеграфна манипулация LZ2AU обяви че ми дава думата. Е, и аз тържествено обявих резултата: ще трябва да черпя 18 или повече бири, зависи от алгоритъма на смятане. Засега уговорката е те да бъдат тържествено изпити на срещата в Казанлък през 2001 г.