Уважаеми д-р Стойков,

Проведеното на 11 юни т. г. в Казанлък обсъждане с радиолюбителите на проекта за Обща лицензия за синхронизиране с Европейските стандарти се преценява от всички като демократичен акт.

В основни линии тя облагодетелствува болшинството радиолюбители – операторите клас В. Положителен факт е, че доц. Алтимирски изрази готовност предлаганата максимална мощност за къси вълни да бъде 400W вместо предложените 300W с оглед на това, че вече масово се ползват фабрични трансийвъри със стандартна изходяща мощност 100W и 300 W крайно стъпало е нерентабилно и неефективно.

Преминаването към регистрационен режим също е положителен акт в съответствие с европейската практика и стандарти. Намираме за правилно становището, че ползването на по–голяма мощност трябва да е на разрешителен режим.

Обаче буди недоумение първо постановката в мотивите към проекто – лицензията, че “….. се предвижда намаление на досега използваните мощности, за да се постигне хармонизация с мощностите, приети в Европа – тъй като досегашните максимални мощности реално се ползваха от доста ограничен брой радиолюбители.”

Тази постановка в първата си част е съвършено невярна, а във втората – абсурдна от правна и европейска гледна точка. Можем да си представим каква ще бъде световната реакция и в частност на Международния радиолюбителски съюз (АRU ) ако, не дай Боже, се появи по страниците на Интернет, и как, къде и на какви нива ще рефлектира у нас !

В Европейския телекомуникационен стандарт ETS 300 684 от януари 1997 г. на Института за Европейски телекомуникационен стандарт ETSI за радиолюбителската апаратура не се визират мощности въобще, а са посочени изискванията за електромагнитна съвместимост.

Общата тенденция в света и Европа е към повишаване на мощностите. Така, 1kW е разрешен в много европейски страни, като Швеция, Норвегия, Франция, Италия и др., 750 W в Германия и т. н. Белгия, която е една от най–гъсто населените страни, където електромагнитната съвместимост е от особено значение, до края на 1999 г. ще приеме нов правилник за радиолюбителската дейност , който разрешава до 3 децибела над 1000 W, т. е. 2000 W!

В консервативна Англия, където преди години разрешената мощност беше 150W INPUT, т. е. входяща правотокова мощност, сега е 400W, но от антената навън, а не на входа на фидерната линия. Очевидно там ще се повишава още мощността, защото в Англия вече се внасят усилватели по 1 и 1.5 kW, включително произвежданите от българската фирма ACOM OOD и има заявки за още разработки на по–евтини и по–широко достъпни с мощност 1kW.

Федералната комисия по далекосъобщенията ( FCC ) на САЩ е най– високоорганизираната и с най–стриктни изисквания държавна институция в света. Тя разрешава максимална мощност от 1500 W на къси вълни, като се имат предвид най–гъсто населените многомилионни градове като Ню–Йорк, Сан Франциско, Лос Анжелис и т. н., където електромагнитната съвместимост е от първостепенно значение.

Проблемът не е в по–голямата мощност, а в спазването на изискванията за електромагнитна съвместимост. Изискванията в проекто – лицензията са занижени и нашето предложение е т. 7.3.8 да бъде приведена в съответствие с Европейския стандарт ЕTS 300 684, т. 8.1.3.

При разрешаване на по–голяма мощност в случаи, когато ще се ползва фабричен усилвател, е необходимо да се изискват данни за използваните антени и фидерни линии. При собственоръчно изработени усилватели трябва да се изискват и достатъчно схемни и конструктивни доказателства за качествата на усилвателя или дори да се подлагат на измервания.

Съвременната радиолюбителска далекосъобщителна дейност напоследък претърпя съществено развитие. Световната тенденция за повишени мощности и антени с голямо усилване изискват присъствие в етера също с голяма мощност не само за състезания. Радиолюбителите са в непрекъснато ежедневно състезание по разни показатели – нови страни, зони, експедиции, връзки на всички обхвати. Те също така ежедневно обменят сериозна разнообразна информация на огромни разстояния при условия на силни смущения и достойното им представяне е въпрос и на голяма мощност според възможностите.

В тази връзка, формулировката на т. 5.1.3 за използване временно на по–голяма мощност ( има се предвид участие в състезания ), е неуместна и практически неприложима. Ако мотивите са електромагнитна несъвместимост с околната среда, то излиза, че тя е допустима по време на състезания ?! Ако се приеме, че станцията може да работи по време на състезание, то тя може да работи и през останалото време. Тогава кому и защо е необходимо такова, меко казано, единствено в света ограничение ? И как то ще се прилага на практика ? След преминаване на състезанието какво става с усилвателя ? Ще бъде запечатван, така че да работи до 300 или евентуално 400W ? И как ще става това ? Все въпроси, на които трябва да се отговори и пред световната радиолюбителска общественост.

Следователно, предлагаме да се запази досегашната максимална мощност от 1 kW за късовълновите обхвати.

Имаме забележка по т. 5.2, че радиолюбителите могат да работят от друга лична или клубна станция…. като предават повиквателния знак на станцията, от която работят, а под дробна черта – собствения си повиквателен знак. Това е анахронизъм от правилниците по време на предишния режим, за който няма аналог в света. Където и да било. Повиквателният знак се издава на радиолюбителя, а не на станцията. Предлагаме работата от друга любителска радиостанция да се обозначава чрез предаване на собствения повиквателен знак и под дробна черта буквата “ А “. Кому е необходимо да знае от коя станция той работи, след като е лицензиран ?

Искрено се надяваме, че добрата и навременна инициатива за издаване на Общата лицензия ще бъде изведена до край в съответствие с европейските стандарти и практика и ще стимулира достойното и равнопоставено присъствие на българските радиолюбители в света.

С уважение , …………………………….

Следните български радиолюбители се присъединяват към настоящето становище :

В е-майла, който получих няма имената на подписалите се.
Но на хартията на това становище стои и моя подпис.
LZ1FW