За радиовръзките на Титаник с останалия свят са се грижели 25 годишния Jack Phillips, главен оператор и 22 годишния Harold S. Bride, втори оператор. И двамата са наети от британския клон на Marconi Company и срещу съответно $28 и $20 месечно трябвало да осигуряват комуникациите за 2500-те пътници на Титаник.

Титаник е снабден с един от най-модерните предаватели за времето си, който с мощноста си от 5 kW е осигурявал безпроблемна връзка на разстояния от 500 мили през деня. По време на пробите преди отплаването Phillips и Bride правят връзка с бреговата станция на Тенерифе (2000 мили) и дори с Port Said (3000 мили).
Ако трябваше по сегашните критерии да се оценява качеството на телеграфния сигнал на Титаник, то реалната оценка би била RST 594 или 595. Тона на всички тогавашни предаватели е бил меко казано "ръмжащ".

Повиквателния знак на Титаник по време на трагедията е MGY. Това не е първия му повиквателен знак - през януари 1912 той получава инициал MUC, но малко след това той е сменен на MGY. Интересно е да се знае, че като доминираща компания за морска радиоапаратура "Маркони" сама си определя повиквателните знаци на своите предаватели. Повечето от тях започват с буквата M - от Маркони, независимо от местоположението на предавателя и страната собственик на кораба.

В 23 часа и 40 минути на 14 април 1912 Титаник се сблъсква с айсберг. Първия сигнал за бедствие е предаден в 00:15 на 15 април и е изглеждал така:
CQD (предадено 6 пъти) DE MGY (6 пъти) position 41.44N 50.24W
Кода CQD е предложен като код за бедствие от фирмата Маркони през 1904 година. Международен код за бедствие по това време няма. Когато за първи път през 1905 година се търси помощ по радиото от американски кораб се предава просто HELP при това и на двата телеграфни стандарта - International Morse Code и American Morse.

Въпреки липсата на радиовахта по корабите първия сигнал за бедствие на Титаник е приет веднага от корабите La Provence и Frankfurt и още три брегови станции. Липсата на стандартни процедури при спасителни операции се проявява веднага: в 25 минути след полунощ Carpathia (повиквателен знак MPA), който се намира най-близо до Титаник - на 58 мили, се свързва с него и се интересува не от друго, а от това дали пратените от брегова станции радиограми са приети от Титаник. Налага се радиста на Титаник да обяснява отново, че CQD е код за бедствие, че са се сблъскали с айсберг и спешно се нуждаят от помощ. Отговора на Carpathia отново е смайващ: "Трябва ли да предам това на моя капитан? Искате ли помощ?". Титаник отговаря "Да, идвайте веднага!" В края на краищата Carpathia променя своя курс и тръгва към Титаник. Десетки безценни минути обаче са безвъзвратно загубени...

В 00:45 часа Титаник за първи път употребява сравнително новия код за бедствие SOS. В този труден момент чувството за хумор не напуска двамата радисти на кораба. Bride закачливо подмята на Phillips, че това може да е последния им шанс да използват новия код.

В спасителната операция се включват още кораби и брегови станции. Много от тях обаче изобщо не знаят какво да правят. Когато в 01:48 кораба Frankfurt (с повиквателен знак DFT) за пореден път пита Титаник "Какво става с вас?" радиста на Титаник не издържа и избухва: "Ти си глупак, млъкни и се разкарай!"

В 2 часа и 17 минути Титаник е чут за последен път. Сигналът му обаче е вече слаб и неразбираем. Явно захранването на кораба вече не работи нормално...

В 4:15 Carpathia пристига на мястото на катастрофата.

В 6:45 Carpathia предава радиограма, че са спасени хората от 20 лодки.

В 8:10 спасителната операция е приключила. Спасените са 705. Загиналите - 1500. Сред загиналите е и единият от радистите Jack Phillips. Carpathia получава инструкции да поеме към Ливерпул.

Трагедията с Титаник става причина за стандартизиране на радиопроцедурите при спасителни операции. Главните следствия от трагедията са:

• Одобряване на Continental Morse Code известен също и като International Morse Code за стардарт при всички радиовръзки между корабите.
• Одобряване на международния "Q" код.
• Организиране на служба за наблюдение на ледовете в Северния Атлантическия Океан.
• Организиране задължителна и непрекъсната вахта на всички пътнически кораби.
• Изискване за допълнителни средства за комуникация и аварийно захранване на радиоапаратурата използвана при бедствие.
• Закон за комуникация независимо от използваната система. Повода е, че много от радиокомпаниите по това време не са допускали обмен по никакъв повод с радиостанции използващи апаратура на конкурентна фирма.
• Одобрение и възприемане на SOS като международен сигнал за бедствие.
• Заплатата на корабните радисти нараства значително.

Радиолюбителите винаги са били готови да помогнат в трудни моменти. Не всички обаче знаят как. За пореден път се обръщам към "знаещите" - споделете своите знания ! Информацията пращайте на [email protected].