на Любомир
Петров Георгиев
от гр.
София, България
GSM 0887246397, 0887904782 e-mail: [email protected]

Отглеждам елитни клубни кучета, порода акита - ину, позната още като японска акита.

Бащата Кай
|
|
|
|
|
|

Майката Фрида с кученцата
Стандарт:
Акита е едро куче, малко по - дълго от гърдите до опашката, отколкото високо от раменете до земята. Мъжките обикновено са около 66-71 см, а женските с около 2,5 - 5 см по - ниски.
Външен вид:
Голямо, силно, енергично куче с едро тяло и тежък кокъл. Широка глава, образуваща тъпоъгълен триъгълник, дълбока муцуна, малки очи и вирнати уши. Характерна е пищната завита опашка, балансираща голямата глава.
HACHI - KO -легендата за вярност към човека, когото обичаш!
Едно изключително
гордо куче с независим характер. Под маската на привидно равнодушие,
често се крие любящо и предано сърце.
Породата е призната от FCI, AKC,
ИКС, КС GB, СКС.
Сведения за родителите:
Майката, оценка отличен, САС - САГВАРХЕГИИ Фрида Shimi - Kuma , родена на 15.11.1997 г. тн 1358 в г. Сиофок - Унгария. Производител - Ищван Свободня - Унгария. Родила на 16.07.2000 г. първо поколение 5 броя кученца
- 2 мъжки и три женски.
Баща - елитен,роден на 23.08.1997, пк № 000995, Джеронимо нерод Атос-Токай. Шампион на България. Оценка Отличен, САС,SASIB, BOB. Производител Сандор Халко - Унгария.
от същата порода (Токай).
Ние всички имаме любими истории за кучета, които разказват за тяхната лоялност
и вярност към стопаните им. Може би най-старата и известна история за акита
е тази за вярното куче Hachi-Ko. Тази история е известна по цял свят и
дори се е появила в някои японски учебници.
Стопанинът
на Хачико се казвал д - р Ейсабуро Йено, професор в Токийския университет.
Всяка сутрин кучето съпровождало стопанина си до спирката на влака и го
посрещало в 15 ч. следобед на платформата на спирка Shibuya.
на 21 май 1925 г. докторът се качил на влака, както обикновено, но не се
върнал. Той получил инфаркт и починал в университета. Верният Хачико обаче
продължил да се връща на спирката всяко сутрин и всяка вечер чакал своя
господар. Целият град Токио се стекъл да види Хачико, хората му носили
храна и се грижили за него. Вечерта на 7 март 1935 г намерили Хачико
мъртъв на същото място, където толкова много чакал завръщането на своя
господар.
Сега на това
място има бронзова склуптура на Хачико и до днес това е любимото място
на влюбени двойки, любители на кучета и туристи. Хачико станал легенда
със своята вярност към човека, когото обичал.