Душата ми се блъска в невидими стени

и търси пролука.

Като замаяна пеперуда

летя в стесняващ се кръг

около лампата на съмнението.

Поети и философи разбъркват мислите ми

И ме учат да вярвам в невероятното.

От светлина към мрак,

от нощ към ден минава моя път.

Лутам се в лабиринта

на мъдростта и лекомислието,

търся Човека с фенер като Диоген,

но не намирам никого.

Душата ми зърва пролука през стените,

но измамно огледало я закрива отново.

Продължавам да търся своя път

през долината на живота.