В началото бе Словото, казват.

А може би в края ще е мълчанието.

Затвориха вратите си храмовете,

замълчаха птиците в горите,

утихна вятърът в полята.

Идва денят на тишината.

Не го приветства песен,

не го слави стих.

Човекът нехае, крещи до забрава,

но тишината в душата му 

става все по-властна.

Храмовете запустяха,

защото никой не ходи в тях.

Птиците замлъкнаха,

защото горите изчезват.

Вятърът утихна,

защото тревите ги няма.

Бетон и стомана, стъкло и пластмаса

се ширят навред.

Шумят машините, хората викат,

но забравено бе първото Слово

и Тишината настъпва в света...