ПОНЯКОГА

Понякога, оплетени в паяжината на ежедневието,

ние забравяме нашите цели.

Понякога, очукани от ударите на живота,

се носим безропотно по течението на времето.

Понякога, заслепени от гняв и гордост,

изричаме незаслужено тежки думи.

Понякога, изпълнени с огромно безразличие,

отминаваме спокойно чуждата болка.

Понякога, загубили незнайно как най-ценното,

се връщаме с бавни стъпки по изминатия вече път.

Понякога, увлечени от трескавия ритъм на живота,

забравяме за съществуването на душата.

Понякога...

Не се ли случва твърде често?