ПРИЯТЕЛСТВО

                                 на Елена

Пак забързано крача по мокрите улици.

Дъждът насмешливо пръска косите ми.

Ти ме чакаш на нашата спирка

и с лек упрек ми казваш, че рейсът е минал.

Мила приятелко, друг рейс ще дойде.

Само автобусът на живота минава веднъж.

А ние двете вече пътуваме в него,

седнали на съседни седалки.

Твоето рамо е моя опора в беда.

Твоя опора съм аз.

Твоята радост е моя, а моето щастие - твое.

В трудни моменти ми даваш съвет и надежда,

отсъждаш винаги честно и строго.

Мила и искрена, пак се усмихваш.

Подаваш ми ръката си и продължаваме заедно

дългото пътуване през страната Живот.