Обичах да бродя край горещите звезди,

да скитам край черните дупки,

да се нося с невидимите неутрони,

да летя на крилете на космическия вятър,

да се люлея на мощните лъчи на свръхновите,

да се губя из млечните мъглявини,

да газя из метеоритните потоци,

да завързвам косите си

със златната панделка на светлината

и да пия вода от сребърните чаши на планетите.

Но веднъж открих,

че всъщност всеки човек е една малка Вселена.

Тогава напуснах своето звездно убежище

и се завърнах сред хората.