АКО БЯХ ПТИЦА...
-
Мамо, а
птиците как
се разбират
помежду си?
- С
песни, моето
момче.
- А
нашата
птичка на
кого пее?
-
На нас, Дени.
-
Но ние не сме
птици, мамо!
* * *
Нощ над града. Звездите обливат с романтичната си светлина тъмните улици. Влюбените вървят мълчаливо прегърнати. Палав звезден лъч се промъква през клоните на напъпилото дърво. Отворен прозорец и мрак зад него. Лъчът осветява две нежни очи. Едно момиче мечтае.
Ако бях птица, може би там горе, в нощното небе щях да срещна крилатото щастие. Щях да му изчуруликам най-хубавата си песен и то щеше да остане завинаги с мене.
Ако бях птица, сутрин с песни щях да посрещам розовопръстата зора и щях да се омайвам от златния изгрев, забравила безсънната нощ. Цял ден щях да се стрелкам в бездънното синьо небе и да огласям простора с щастливото си чуруликане, откраднала късче топлина от яркото слънце. Късче топлина, което да ме сгрява през уханната теменужена вечер и кадифения мрак на нощта.
Ако бях птица, когато виолетовият здрач се спуска над тополите, щях да пърхам с криле над главите на влюбените и да докосвам леко косите им. Щях да се опивам от нежните им усмивки, подарени на красивата закъсняла птичка.
Ако
бях птица,
тогава,
когато
нощта
разпуска
абаносовите
си къдри, аз
щях да летя
право
нагоре, към
тези
трепкащи и
привличащи
ме
светлинки.
Нагоре и
нагоре!
Докато се
изчерпат
силите ми и
аз започна
да падам,
привлечена
от
неумолимото
земно
притегляне.
Но сигурно в
някоя тиха
звездна нощ
щях да
долетя до
тях и да се
потопя в
изгарящия
им пламък. И,
облъхната
от огненото
им дихание,
щях да се
превърна в
малка
звезда. На
небосвода
щеше да се
появи още
една мамеща
светлинка.
Ако бях птица – в клетка бих издъхнала. Бих пяла за свободата докато се строполя с вирнати крачета в единия ъгъл. Цветовете на дъгата щяха да изтекат един по един от перата ми – първо виолетовият, после синият, зеленият, жълтият, червеният... Смесени, седемте чудни цвята щяха да образуват мръснобяла локвичка под мене. Душата ми щеше да бъде отново свободно полетяла към гаснещото небе и нямаше да може да задържи дъгата върху оперението ми.
Ако бях птица, щях да литна и смело да кацна на рамото на момчето, което обичам. Щях да му изпея най-прекрасната си песен – песента, с която посрещам слънцето. Щях да подаря синия си цвят на небето над нас, жълтия – на слънцето, което ни свети, зеления – на тревата под краката ни, червения – на огъня, трепкащ в черните му очи. И накрая, раздала цветовете си, аз щях да остана сива птичка, доверчиво гушеща се в силните му длани.
Ако бях птица...
Не съм птица. Но душата ми е птица.
