Припуква огънят в старото огнище,

вятърът се смее в комините опушени.

Спокойствие и тишина царуват в тихия ми кът.

Но неспокойна е душата ми,

вихрушки препускат

по прашните пътища на моите мисли,

жадувам за вятър и буря, за дъжд и дъга,

за пролетен ураган от силни чувства.

Слънце и облаци играят на гоненица

в лекомисленото небе

на бързоменящите се настроения.

Разтварям вратата с трясък

и се втурвам в бурната нощ.

Виелицата грабва думите,

отронващи се от устните ми,

и реди с тях своя песен.

Смехът ми се слива с дъха на вятъра

и буйният огън в моето сърце

ме топли по-добре от огъня в огнището.

Танцувам със снежинките,

летя с крилата на смеха,

прегръщам бурята

и празнувам простичкия факт,

че съществувам в този свят.