Уханна пролетна среща...

Срещнах те под цъфнали череши,

тревите шушнеха с омаен глас.

Бе буйна пролет и кръвта кипеше,

събуждаше копнения във нас.

Топла лятна усмивка...  

Магия жарка лятото донесе –

загадъчна усмивка, протегнати ръце...

Аз жертвата езическа принесох –

във твойте длани сложих моето сърце.

Горчива есенна целувка...  

Луната есенна дари с милувка

за сетен път преплетените длани.

Горчив пелин бе твоята целувка,

в очите вече нямаше покана...

Зимни думи за раздяла...  

И зимата дойде с вихрушките нечакани.

От думите ти лъхаше на вечен мраз...

Сълзите пълнеха очите – неизплакани.

Ще дойде ли отново пролетта за нас?