Често свеждах глава над книги,

покрити с прах.

Погледът ми беше впит

в далечното минало или далечното бъдеще.

Общувах с отдавна превърнали се в прах

сенки на владетели, строители и жреци.

Навестяваха ме призраци

от фантастичните сънища на известни писатели.

Философи и поети оставяха своя отпечатък

върху податливата ми душа.

Но книгите не са хора...

Тогава се появи ти, приятелю от моите мечти.

Не те познах веднага.

Не разбрах, че най-накрая съм те срещнала,

но когато ти зададе един от моите въпроси,

усетих, че не съм сама.

Думите ти върнаха усмивката на моето лице.

Ти прокара за мен нови пътища в живота.

Благодаря ти за всичко, което направи за мен.