Биография на Ернесто Гевара
1. На български език
Ернесто Че Гевара
(1928 - 1967)
1928 - На 14 юни в град Росарио, Аржентина, се ражда Ернесто Гевара, първороден син на Ернесто Гевара Линч и Селия де ла Серна. След Ернесто семейство Гевара добива още четири деца - две дъшери и двама синове. Още двегодишен Ернесто заболява от астма, болест, от която страда цял живот. Семейството се премества да живее в околностите на град Кордова, в местност, известна със здравословния си климат.
1946 - Постъпва студент в медицинския факултет на университета в Буенос Айрес
1951 - Заедно с приятели на Алберто Гранадос извършва дълго пътешествие (февруари 1951 - август 1952) в голям брой латиноамрикански страни. Посещава и САЩ.
1953 - Завършва университетското си образование и се дипломира като лекар - специалист дерматолог. Обикаля отново в продължение на една година редица латиноамерикански страни. Двете пътувания са от голямо значение за Гевара и за оформянето на неговия мироглед. Той се запознава с проблемите на континента и стига до убеждението, че за тяхното разрешение е необходимо да се приложат радикални мерки.
1954 - Отива в Германия, за да предложи помощта си на демократичния режим на президента Арбенс. Запознава се с много прогресивни латиноамерикански емигрансти, които по това време се намират в Гватемала. Чете систематично марксистка литература. По време на въоръжената агресия на полковник Кастилио Армас против режима на Арбенс Гевара се опитва да организира съпротива. След поражението избягва в Мексико. За да изкарва прехраната си, той работи като фотограф, книжар и др. Установява връзки с редица латиноамерикански революционери в изгнание.
1955 - Оженва се за Илда Гадея, перуанска революционерка, от която има дъщеря Илдита. Работи известно време като лекар. Запознава се с Фидел Кастро и незабавно се включва в гупата кубински революционери, които, решени да поведат въоръжена борба против режима на Батиста, се подготвят за десант в Куба.
1956 - Арестуван за участието му в подготовката на десанта. Срещу него се предявява обвинение, че е опасен комунистически агитатор. От юни до август лежи в затвора в град Мексико. На 2 декември тръгва с групата пт 82 въстаници, които се отправят с яхтата "Гранма" за Куба. На 5 декември, макар и ранен в унищожителното първо сражение при Алегрия де Пио, е един от осемнадесетте революционери, които успяват да се изтръгнат от неприятелския обръч, за да образуват ядрото на Въстаническата армия, възглавявана от Фидел Кастро.
1957 - На 17 януари участва в първото успешно сражение на Въстаническата армия в местността Ла Плата. На 28 май се проявява в битката при Ел Уверо, кудето въстаниците нанасят първата си голяма победа. Към средата на юни получава чин майор, най-високият чин във Въстаническата армия, и е назначен за команди на първата самостоятелна колона, която действа отделно от главните сили.
1958 - на 3 май участва за пръв път в заседание на националното ръководство на "Движението на 26 юли" на което се утвърждава авторитета на Фидел Кастро и тактиката и стратегията на пратизанското движение. На 21 август получава заповед да се придвижи начело на колона от Сиера Маестра към провинция Лас Виляс, с цел да прекъсне връзките между източната и западната част на острова. На 16 октомври, след извънредно тежък поход, колоната на Гевара стига планината Ескамбрий. От 28 декември до 1 януари ръководи операцията на обединените въстанически сили по превземането на град Санта Клара.
1959 - На 1 януари войските под командването на Гевара освобождават Санта Клара. На 2 януари колоната на Че влиза в Хавана и завзема крепостта Кабаня, един от най-важните военни центрове в станата. На 9 февруари Ернесто Че Гевара получава с президентски декрет кубински гражданство. На 2 юни се оженва за Алейда Марч, като от този брак има четири деца - две момчета и две момичета. От 12 юни до 5 септември посещава по поръчение на кубинското правителство Египет, Судан, Пакистан, Индия, Бирма, Индонезия, Цейлон, Япония, Мароко, Югославия и Испания. На 7 октомври е назначен началник на отдела за индустриализация към Националния Институт за аграрна реформа. На 26 ноември е назначен за директор на Народната банка в Куба.
1960 - през май в Хавана излиза от печат книгата на Гевара "Партизанската война". От 22 октомври до 9 декември ръководи правителствената икономическа делегация, която посещава Съветския съюз, Чехословакия, ГДР, Китай и КНДР.
1961 - Ернесто Че Гевара е назначен за министър на промишлеността и скоро след това и за председател на Централната планова комисия. През април, по време на десанта на контрареволюционерите на Плая Хирон, Ръководи войсковите единици в провинция Пинар дел Рио. През август учатсва като представител на Куба в заседанието на Икономическия съвет на американските държави в Пунта дел Есте, Уругвай. Посещава Аржентина и Бразилия.
1962 - При обединяването на трите най-важни революционни движения - "Движението 26 юли", Народната социалистическа партия и Революционната студентска директория в "Обединени революционни организации" Че Гевара е избран за член на Националното ръководство и на Секретариата. В края на август заминава начело на кубинска партийно-правителствена делегация, за да води преговори за стопамски преговори в Москва.
1963 - При преобразуването на "Обединените революционни организации" в Единна партия на Кубинската социалистическа революция, Че е посочен за член на Централния комитет, на Политбюро и на Секретариата. Посещава начело на делегация Алжир.
1964 - На 16 януари подписва съветско-кубинския протокол за техническа помощ. От 20 март до 13 април възглавява кубинската делегация на Конференцията на ООН по търговия и развитие в Женева, Швейцария. През април посещава Франция, Алжир и Чехословакия. От 5 до 19 ноември посещава СССР начело на кубинската делегациа на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. В края на декември посещава Алжир.
1965 - От януари до март посещава редица африкански страни. На 15 март Ернесто Че Гевара се явява за последне път публично в Куба. На 1 април пише прощални писма до своите родители, жена и деца, и до Фидел Кастро, като се отказва от всички звания и чинове, които го свързват официално с Куба. От април до декември се намира в Конго (дн. Заир), като подготвя партизани за Националния съвет на Конгоанската революция и ръководи операции против войските на Мойсес Чомбре.
1966 - В началото на ноември се установява в Боливия. На 7 ноември се прехвърля в партизанския лагер край река Някауасу и започва подготовка за изпълнението на много широк замисъл - изграждането на партизански център, от който ще се ръководят действия не само в Боливия, а и в Аржентина, Перу и други латиноамерикански страни.
1967 - През януари продължава интензивната работа по установяването на партизанския лагер край Някауасу - изграждат се скривалища, събират се храни и оръжия, установяват се връзки и пр. През февруари и началото на март Че Гевара предвожда по-голямата част от бойците в един извънредно тежък учебен поход, през време на който по нещастни случаи загиват двама от партизаните. На 23 март Боливийската народоосвободителна войска под ръководството на Ернесто Че Гевара води първото си сражение с правителствени части. Това сражение, предизвикано от доносничество, се води по инициатива на правителствените войски. Макар и да завършва с победа, то обърква плановете на Че Гевара, който все още не е изградил напълно сложния апарат, необходим за водене на борбата. До юли 1967г. отрядът на Че води редица успешни сражения, в които разгромява неприятелските части. След юли обаче липсата на връзка с населението, невключването на нови партизани, провалът на помошната и разузнавателна мрежа в Ла Пас, редица провали и доносничества, разделянето на отряда на две поделения, които докрай не могат да се съберат, почват да оказват крайно отрицателно въздействие. На 26 септември бойците на Че Гевара попадат в засада близо до селището Игера. На 8 октомври Че Гевара е ранен при сражението в клисурата Юро, попада в плен, а на 9 октомври е убит по заповед на върховното ръководство на правителствената войска. На 15 октомври Фидел Кастро потвърждава официално гибелта на Че в Боливия.
"Лъжат се тези, които смятат, че смъртта на Че Гевара означава поражение за идеите му"
Фидел Кастро
Che Guevara, 1928-1967
Argentine Marxist revolutionary and guerrilla leader
At two years old he developed asthma
from which he suffered all his life, and his family moved to the drier climate
of Alta Gracia (Cordoba) where his health did not improve. Primary education
at home, mostly by his mother, Celia de la Serna. He early became a voracious
reader of Marx, Engels and Freud which all were available in his father's library,
it is probable that he had read some of their works before he went to secondary
school (1941), the Colegio Nacional Dean Funes, Cordoba, where he excelled only
in literature and sports. At home he was impressed by the Spanish Civil War
refugees and by the long series of squalid political crises in Argentina which
culminated in the 'Left Fascist' dictatorship of Juan Peron, to whom the Guevara
de la Sernas were opposed. These events and influences inculcated in the young
Guevara a contempt for the pantomime of parliamentary democracy, and a hatred
of military politicians and the army, the capitalist oligarchy, and above all
the US dollar/ imperialism. Yet although his parents, notably his mother, were
anti-Peronist activists, he took no part in revolutionary student movements
and showed little interest in politics at Buenos Aires University (1947) where
he studied medicine, first with a view to understanding his own disease, later
becoming more interested in leprosy. In 1949 he made the first of his long journeys,
exploring northern Argentina on a bicycle, and for the first time coming into
contact with the very poor and the remnants of the Indian tribes. In 1951, after
taking his penultimate exams, he made a much longer journey, accompanied by
a friend, and earning his living by casual labor as he went : he visited southern
Argentina, Chile, where he met Salvador Allende, Peru, where he worked for some
weeks in the San Pablo leprosarium, Colombia at the time of La Violencia, and
where he was arrested but soon released, Venezuela, and Miami. He returned home
for his finals sure of only one thing, that he did not want to become a middle-class
general practitioner. He qualified, specializing in dermatology, and went to
La Paz, Bolivia, during the National Revolution which he condemned as opportunist.
From there he went to Guatemala, earning his living by writing travel-cum-archaeological
articles about Inca and Maya ruins. He reached Guatemala during the socialist
Arbenz presidency; although he was by now a Marxist, well read in Lenin, he
refused to join the Communist Party, though this meant losing the chance of
government medical appointment, and he was penniless and n rags. He lived with
Hilda Gadea, a Marxist of Indian stock who forwarded his political education,
looked after him, and introduced him to Nico Lopez, one of Fidel Castro's lieutenants.
In Guatemala he saw the CIA at work as the principal agents of counterrevolution
and was confirmed in his view that Revolution could be made only be armed insurrection.
When Arbenz fell, Guevara went to Mexico City (September 1954) where he worked
in the General Hospital. Hilda Gadea and Nico Lopez joined him, and he met and
was charmed by Raul and Fidel Castro, then political emigres, and realized that
in Fidel he had found the leader he was seeking.
He joined other Castro followers at the farm where the Cuban revolutionaries were being given a tough commando course of professional training in guerrilla warfare by the Spanish Republican Army captain, Alberto Bayo, author of Ciento cincueto preguntas a un guerrilleo, Havana 1959. Bayo drew not only on his own experience but on the guerrilla teachings of Mao Tse-tung, and 'Che', as he was now called (it means chum or buddy and is Italian origin), became his star pupil and was made a leader of the class. The war games at the farm attracted police attention, all the Cubans and Che were arrested, but released a month later (June 1956). When they invaded Cuba, Che went with them, first as doctor, soon as a Commandante of the revolutionary army of barbutos. He was the most aggressive, clever and successful of the guerrilla officers, and the most earnest in giving his men a Lenist education: he was also a ruthless disciplinarian who unhesitatingly shot defectors, as later he got a reputation for cold-blooded cruelty in the mass execution of recalcitrant supporters of the defeated president Batista. At the triumph of the Revolution Guevara became second only to Fidel Castro in the new government of Cuba, and the man chiefly responsible for pushing Castro towards communism, but a communism which was independent of the orthodox, Moscow-style communism of some of their colleagues. Che organized and directed the Instituto Nacional de la Reforma Agraria to administer the new agrarian laws expropriating the large land holders; ran its Department of Industries; was appointed President of the National Bank of Cuba; forced non-communist out of the government and key posts and acting obstinately against the advise of two eminent French Marxist economists who were called in by Fidel Castro and who wanted Che to advance much more slowly and of the Soviet advisers, he pushed the Cuban economy so fast into total Communism, and into crop and production diversification, that he temporarily ruined it.
In 1959 he married Aledia March and
together they visited Egypt, India, Japan, Indonesia, Pakistan and Yugoslavia.
Back in Cuba, as Minister for Industry he signed (February 1960) a trade pact
with the USSR which freed the Cuban sugar industry from dependence on the teeth
of the US market; in it is foreshadowing his failure in the Congo and Bolivia,
in an axiom which proved to be hopelessly misleading; ' It is not always necessary
to wait until the conditions for revolution exist: the instructional focus can
create them.' And, with Mao Tse-tung, he believed that the countryside must
bring the revolution to the town in predominately peasant countries. Also at
this time, he glorified his own kind of communist philosophy. ( published later
in the Socialism and Man in Cuba, March 12 March 1965). It can be summed up
in him ' Man really attains the state of complete humanity when he produces,
without being forced by physical need to sell himself as a commodity.' He was
moving away from "Moscow", towards Mao, and beyond into what is essentially
the old idealistic, Anarchism. His formal breach with the Soviet Communist came
when, addressing the Organization for Afro-Asian Solidarity at Algiers (February
1965) he charged the USSR with being a 'tacit accomplice of imperialism' by
not trading exclusively with the Communist bloc and by not giving underdeveloped
socialist countries aid without any thought of return. He also attacked the
Soviet government for its policy of coexistence; and for Revisionism. He initiated
the Tricontiental Conference to realize a program of revolutionary, insurrectionary,
guerrilla cooperation in Africa, Asia and South America. On the other hand,
after a halfhearted attempt to come to some kind of terms with the USA, he was
also attacking the North Americas, at the UN as Cuba's representative there,
for their greedy and merciless imperialist activity in Latin America.
Che's intransigence towards both capitalist abd communist estabklishment forced Castro to drop him (1965), not offically, but in practice. For some months even his whereabouts were a secret and his death was widely rumoured: he was in various African countries, notably the Congo surveying the possiblities of turning the Kinshasa rebellion into a Communist revolution, by Cuban-style guerrilla tactics. He returned to Cuba to train volunteers for that project, andf took a force of 120 Cubans to the Congo. His men fought well, but the Kinshasa rebels did not, they were useless against the Belgian mercenaries and by autumn 1965 Che had to advise Castro to withdraw Cuban aid.
Che's final revolutionary adventure was in Bolivia: he grossly misjudged the reveloutionary potential of that country with disastrous consegquences. The attempt ended in his being captured by a Bolivian army unit and shot a day later.
Because of his wild, romantic appearance,
his dashing style, his intransigence in refusing to kowtow to any kind of establishment
however communist, his contempt for mere reformism, and his dedication to violent,
flamboyant action, Che became a legend and an idol for the reveloutionary- and
even the merely discontented- youth of the later 1960s and early 70's a focus
for the kind of desperate revolutionary action which seemed to millions of young
people the only hope of destroying the world of bourgeos industrial capitalism
and communism.
Note: Che's remains were found near Vallegrande, Bolivia at the end of June 1997. His remains were identified and were returned to Cuba .