Моята молитва

Благословен бог наш . . .

О, мой боже прави боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене боже -

мен в сърцето и душата . . .

Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове;

не ти, който си направил

от кал мъжа и жената,

а човекът си оставил

роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал

царе, папи и патриарси,

а в неволя си зарязал

мойте братя сиромаси;

не ти, който си научил

робът да се моли

и го храниш дор до гробът

само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,

на безчестните тирани,

не ти, идол на глупците,

на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о , боже,

любов жива за свобода -

да се бори кой как може

с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня! . . .

Христо Ботев 1873 г.