Люлката

Тази система ни изглежда отдавна позната отвън,

но не е видяна откъм нейната взаимовръзка.

Няколко хора, малко на брой, седят горе,

а други, много на брой, седят долу, и горните викат надолу:

"Елате насам, за да може всички да се издигнат нагоре",

но ако се вгледаш по-добре, ще видиш,

че нещо се крие там между тези горе и онези долу,

нещо, което прилича на път, но не е никакъв път,

а е нещо хлъзгаво и стръмно, и ти става повече от ясно,

че това е дъска за люлеене,

че цялата тази система е една люлка с два края,

които при клатенето зависят един от друг,

и тези горе си седят най-горе, именно защото онези си седят долу,

но те ни биха седели бъобще горе,

ако онези потеглят нагоре, за да си сменят местата,

така че те трябва да се стремят онези да си стоят долу

и никога да не се издигат нагоре.

Освен това долу трябва да бъдат повече хора, отколкото горе,

иначе люлката може да се строши.

Това именно се нарича люлка.

Бертолт Брехт 1930 г.