Павилионът на мира

Преди години, когато бях в Париж (през 1937 или още по-рано - през 1929), ходих на Изложението. След павили-оните на разните страни п колонии, влязох в павилиона на мира. В него нямаше нищо. Тази празнота ме порази: значи, мирът пее нищо, казах си аз, но скоро съобразих, че всъщност всичко беше дело на мира и че без него не би имало нищо от това, което бях видял в другите павилиони и сгра-ди, не би имало и тия сгради. И тогава павилионът на мира ми се стори като някои стар родител, който е раздал вси-чко свое на децата си, запазвайки за себе си само техните портрети.

Не знам имате ли портрети в павилиона на мира, но помня добре, че на стените бяха окачени табла с лозунги, разни мисли п диаграми. Те всички възхваляваха мира, показваха необходимостта на мира, доказваха значението на мира. На едно от тия табла, спомням си, се даваше една сравнителна таблица и с нея се изтъкваше колко много средства струва една война - средства, които биха мо-гли да бъдат използувани за благоденствието на хората. С парите, изхарчени за отливането на един тон, можеха ла се поддържат толкова и толкова болнични легла; един куршум се равняваше на няколко хапчета хинин или ас-пирин; с капитала, вложен за направата на един боен па-раход, можеше да се построи една болница или една фа-брика.

Всички тия изчисления и сметки бяха много убеди-телни, но, кои знае защо, те ме дразнеха. В тях имаше ня-какъв пропуск. Най-важното липсваше в тях. Оня, който ги беше съставил, мислеше все пак някак "капиталисти-чески": как да вложи средствата по-добре, с по-голяма полза. О, разбира се, той мислеше за общата, не за своята полза, но все пак мислеше за средствата. Когато говоре-ше за куршума, той мислеше за хапчетата аспирин или хинин, с които ще ги замени, а аз мислех за убития от тоя куршум, за родителите му или за жена му и децата му и за тяхната мъка. Когато говореше за парахода, той мис-леше за санаториум или фабрика, а аз мислех за потопя-ването на тоя параход и за хората, които умираха далеч от близките си, на хиляди мили може би от родината си, с най-страшната смърт, в нощта, в мрака, всред горчива-та и ледена вода.

Макар да бе направена тая равносметка в полза на човека, тя изпущаше предвид човека. Но това беше може би неизбежно. Между куршума и хапчето има все пак ня-каква съизмеримост; куршумът може да се замени с тол-кова и толкова хапчеча. Човекът е незаменим. Никои не може да замени убития за жена му и децата му. Никои не може да замени убития, ако той е Димчо Дебелянов, за народа му и за културата. С убития изчезнат завинаги не-говите бъдещи мисли, бъдещи дела, цял един свят, едно безкрайно богатство.

Сьставителят на таблицата в павилиона на мира не беше държал сметка за това богатство, за тоя най-голям ка-питал: човека.

Ето този капитал трябва да се изтъква днес преди всичко. Него трябва да имаме предвид при равносметката. В павилиона на мира трябва да стои образът на човека.

Атанас Далчев 1948