Девети септември

През 1944 година пие направихме едно голямо откритие: открихме земята и народа си. Никое откритие не се ражда в охолство. Трябваше да дойдат войната, бомбардиров-ките, да загубим домовете, библиотеките н удобствата си, за да можем, освободени сякаш от някаква магия, да се върнем към тези, конто ни бяха дали живота и които бях-ме забранили.

Казват - народът със своя бит е продукт на земята, която населява. Но и тя може на свой ред да бъде негово произведение. Земята, дето потърсихме убежище, с ней-ните лозя, черешови н орехови дървета, които се редяха едни след други по хълмовете чак до хоризонта, беше из-лязла из ръцете на човека, както килим из ръцете на тъкачка. Когато, възлизайки но пътя от Горна Оряховица за Лясковец, аз показвах този пейзаж на един мой со-фийски приятел, той каза: "Като гледам какво е напра-вено тук със земята, почвам отново да вярвам в нашия човек."

Тази картина очевидно не беше възникнала отведнъж. Поколения след поколения бяха работили над нея и бяха влагали самоотвержено своите дни, радости н надежди. Тук, на тази земя, аз за пръв път разбрах какво търпение и труд бяха необходими, докато станат хлябът и виното, с които се храним н причестяваме. През летните вечери виждах по пътищата хората да се връщат с някаква раз-глобена походка или да се поклащат в колите си като ку-кли насам-натам, умрели за сън и неспособни от умора да кажат една дума.

И не беше случайност, дето тук трябваше да срещна Девети септември. Аз можех да разбера това народно дело само на това място, на което бях открил народа и бях повярвал в него.

На човека не е дадено да се държи непрестанно на една висота. След всяко напрежение естествено е да настъпи известно отпадане на силите. Животът има своите катадневни нужди, а човек - своите страсти и слабости. Но затова пък ние трябва от време на време да се възвръщаме към тия върховни моменти на своя живот, за да вкусваме отново радостта на подвига и подновяваме усилието.

Девети септември не е завършен, той продължава още и неговото значение ще зависи от събитията, които ще го последват, от съдържанието, което ще сме способни да вложим занапред в него.

Атанас Далчев 1945