Борба

В тъги, в неволи младост минува,

кръвта се ядно в жили вълнува,

погледът мрачен, умът не види

добро ли, зло ли насреща иде . . .

На душа лежат спомени тежки,

злобна ги памет често повтаря,

в гърди ни любов, ни капка вяра,

нито надежда от съм мъртвешки

да можеш свестен човек събуди!

Свестните у нас считат за луди,

глупецът вредом всеки почита:

"Богат е", казва, пък го не пита:

колко е души изгорил живи,

сироти колко той е ограбил

и пред олтарят бога измамил

с молитви, с клетви, с думи лъжливи.

И на обществен тоя мъчител

и поп, и черква с вяра слугуват ;

нему се кланя дивак учител,

и с вестникарин зайдно мъдруват,

че стах от бога било начало

на всяка мъдрост . . . Туй е казало

стадо от вълци във овчи кожи,

камък основен за да положи

на лъжи святи, а ум човешки

да скове навек в окови тежки!

Соломон, тоя тиран развратен,

отдавна в раят нейде запратен,

със свойте притчи между светците,

казал е глупост между глупците,

и нея светът до днес повтаря -

"Бой се от бога, почитай царя!"

Свещена глупост! Векове цели

разум и совест с нея се борят ;

борци са в мъки, в неволи мрели,

но кажи що са могли да сторят!

Светът привикнал хомот да влачи,

тиранство и зло и днес тачи ;

тежка желязна ръка целува,

лъжливи уста целува с вяра:

мълчи, моли се, кога те бият,

кожата да ти одере звярът

и кръвта да ти змии изпият, -

на бога само ти се надявай:

"Боже помилуй - грешен съм ази",

думай, моли се и твърдо вярвай -

бог не наказва, когото мрази . . .

Тъй върви светът! Лъжа и робство

на тая пуста земя царува !

И като залог из род в потомство

ден и нощ - вечно тук преминува.

И в това царсрво кърваво, грешно,

царство на подлост, разврат и сълзи,

царство на сълзи - зло безконечно -

кипи борбата и с стъпки бързи

върви към своят свещен конец . . .

Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

Христо Ботев 1871 г