Зависимост на производствените отношения от характера на производителните сили и развитие на противоречията по между им.

Съдържание:

1. Определящата роля на начина на производство в изменението на формте на обществения живот

2. Зависимост на производствените отношения от характера на производителните сили

3. Въздействие на производствените отношения върху производствените сили

4. Развитие на противоречията между производителните сили и производствените отношения в края на ХХ и началото на ХXI век

5. Заключение

1. Определящата роля на начина на производство в изменението на формте на обществения живот.

Изучаването на развитието на производителните сили и на производствените отношения дава ключа за обясняване строежа на обществото и за разбиране причините за заменянето на една обществено-политическа организация с друга. Всяка обществено-икономическа формация представлява определено стъпало в прогресивното развитие на човечеството. Историята на човечеството е история на развитието и сменянето на обществено-икономическите формации: първобитно-общинната формация била сменена от робовладелската, която пък била сменена от феодализма; феодалният строй трябвало да отстъпи място на капиталистическия, а капиталистическият строй днес вече е заменен в редица страни от социалистическия строй, който представлява първата фаза на комунстическата формация. В основата на последователното сменяне на обществено-икономическите формации лежи сменянето на начините на производство, на нивото на развитие на производителните сили (това, че днес голяма част от производството се осъществява посредством компютри и спътникови комуникационни технологии, а не по стария начин, който ни се струва примитивен поради моралното му остаряване). Когато старият начин бъде заместен от нов - това влече след себе си изменение на целия обществен строй от долу до горе. Същесвуването на всяка обществена формация исторически е оправдано дотогава, докато тя спомага за прогресивното развитие на обществото. А когато съществуващият обществен строй (отмиращият начин на производство и организация на обществото) се превръща в спънка за развитието на производителните сили, гибелта на човечеството става неизбежна. В зависимост от начина на производство се намира и вътрешният строеж на всяка обществено-икономическа формация. Историята показва, че строят на обществения живот, класовият състав на обществото, политическите, правните, естетическите и другите параметри на обществото са продиктувани в крайна сметка от начина на производство. Сравняването на различните обществено-икономически формации показва, че деленето на обществото на класи, експлоатацията на човек от човека, политическото потисничество и безправие на масите са свързани с историчеки определени начини на производство, основани на частната собственост върху средствата за производство (ресурси, оръдия на труда, мащини и др.). При първобитно-общинния строй, където е господствала общинната собственост върху средствата за производство, нямало класи и експлоатация на човек от човека. С появяването на частното производство и на частната собственост върху средствата за производство обществото се разделя на класи и между хората се създават отношения на експлоатация, господство и подчинение. Тези отношения са характерни за робовладелския строй, феодализма и капитализма. Робството е първата, присъща на античния свят, форма на експлоатация; след него идват: крепостното право в средните векове, наемният труд в днешно време. Такива са трите велики форми на потисничество, характерни за трите "велики" епохи на цивилизацията. Едва с унищожаването на начините на производство, основани на частната собственост върху средствата за производство, и организирането на общочовешки, изграден на базата на всички народи и ресурси на тази планета начин на производство. Така се унищожава експлоатацията на човек от човека, утвърждават се нови политически и правни възгледи и учреждения, които изразяват интересите на трудещите се. Това унищожаване е неизбежно, защото плодовете на частната собсвеност върху средствата за производство са единствено транснационалните компании родени от нехармоничното и нечестно преразпределение на капитала между отделните класи на обществото. Световната капиталистическа стопанска система е създадена не чрез доброволно споразумение на нациите, на взаимноизгодни начала, а чрез икономическо заробване и насилствено присвояване на много народи, чрез завоевания, анексии, колониални заграбвания и утвърждаване на този способ на заробване на народите на Азия, Африка, Латинска америка и не на последно място Европа (Балканите) от шепа капиталистически държави - С.А.Щ., Великобритания, Германия, Франция и др., като всяка новозавзета страна се подчинява да действа в полза на капиталистически държави, но не и в полза за самата нея. Малките държави, които бяха превзети от този капиталистически алианс, бяха превърнати в така нужните за самия строй пазари на стоки и услуги, но те не успяха да функционират така, както се очакваше - рационално и прогресивно и дори задълбочиха световната икономическа криза, която и без това беше налице. През следващият етап от развитието на обществото е неизбежно нациите да се сближат върху основата на общите икономически, политически и духовни интереси. Това просто е продиктувано от нивото на развитие на производителните сили и комуникацията защото се изисква по-висша форма на обществено-икономическата формация, а именно внедряване на тези нови технологии (компютри, изкуствен интелект, роботика, спътници, слънчеви батерии и др.) във всички сфери на общественото възпроизводство и всички институции. Ето защо изучаването законите на развитието на производството, на законите на развитието на производствените сили и производсвените отношения е ключ за научното познаване на историческия процес на развитието на човешкото общество.

2. Зависимост на производствените отношения от характера на производителните сили.

Изяснихме, че степента на развитие на производството на материални блага, начинът на производство определя строежа на обществото. Изменението на начина на производство води до изменение на структурата на обществото, до основни социални преобразувания. Във връзка с това огромно значение придобива въпросът: А от какво се определя изменението на начина на производство? Обществената наука трябва да даде отговор не само на въпроса, кое определя облика, характера на обществото във всеки даден исторически момент, но и на въпроса, от какво се определя в последна сметка динамиката на обществото, неговото развитие. Начинът на производство, както вече казахме, е единство на производителните сили и производствените отношения. А коя от тези две страни на производството е водеща, определяща, какво е тяхното влияние една върху друга? Водеща, определяща страна в развитието на начините за производство са производствените сили. Те са най-подвижният, най-"неспокойният", непрестанно развиващият се елемент на материалния живот на обществото. Това е обусловано от самата същност на процеса на материално производство, от това, че той се извърщва непрекъснато, тъй като хората не могат да съществуват без материални блага. Производителните сили са най-активният, най-революционният елемент на производството. Именно от тяхното развитие се обуславя изменинието на производствените отношения. Развитието на производствените сили е съдържанието на производствения процес, а производствените отношения са обществената му форма. Диалектико-материалистическият принцип за закономерното развитие на съдържанието и формата ни помагат да разберем диалектиката, противоположността на процеса на развитието на производителните сили и производствените отношения - първите определят вторите. В процеса на развитието на общественото производство отначало се изменят производствените сили и преди всичко оръдията за производство, а след тях се изменят производствените отношения между хората. Средствата на труда са не само мерило за развитието на човешката работна сила, но и показател за обществените отношения, при които се извършва трудът. Останките от старите средства на труда имат също такова важно значение за изучаването на изчезналите обществено-икономически формации, каквото има строежът на изкопаемите кости за изучаването на телесната конструкция на изчезналите животински видове. Историята показва, че превратите в техниката на производството рано или късно довеждат до основни изменения в обществения живот. Така например преминаването от каменните оръдия към металните е довело в края на краищата до разрушаването на първобитно-общинния строй и възникването на класовото общество. В първобитното общество силите са били неразвити и всичко произведено се е консумирало без остатък. Още не е имало излишък от продукти, който да е можел да бъде присвоен от отделни хора като частна собственост. Изработването на оръдия на труда от метал значително увеличил производителността на труда и суответно и допринесъл за появяването на излишък - принаден продукт, а заедно с него и възможността за присвояване на продукти на чужд труд. Тогава именно възниква частната собственост, а с нея и имущественото неравенство. Появяването на частното производство е означавало възникване на частната собственост върху средствата за производство. Върху основата на частната собственост е възникнала и експлоатацията на човека от човека. И до ден днешен това се доказва с хилядите примери, които действителността ни показва - собствеността върху основните "ресурси" нужни за съществуването на човека (вода, гориво, земя, машини, заводи, спътници, компютърни мрежи, транспорт, медии и много други). Така собственика на някои от тези "ресурси" упражнява индивидуален контрол върху тях и ощетява нуждите на останалите участници в обшеството като държи съдбата им в свои ръце и си играе на "Риск печели, риск губи". Затова са и цикличните кризи - заради индивидуалните грешки, които собствениците на средствата за производство правят в следствие на неадекватното си поведение в съответните условия, заради некомпетентността на тези, които поемат завоюваните производителни сили или най-вече заради умишленото забавяне на прилагане на прогреса на науката. Типичен пример за такова забавяне е прилагането на способа "продавай на порции, за да можеш да продадеш на един и същ клиент няколко пъти" в компютърното и микропроцесорното производство. От отдавна се знае, че мощността на процесорите не зависи толкова от разходите за производство, колкото от стратегията на магната Бил Гейтс за сегментиране на пазара и разделяне на обществото на платежоспособни и не толкова платежоспособни. Кой колкото може да си позволи. А след известно време компютрите били остарели морално и ние трябва да забравим за инвестицията направена преди половин година и да направим нова за уж новата технология. Сигурен съм дори, че до ден днешен има още такива "нови технологии" засекретени в някоя институция и чакащи реда си и удобните бизнес условия за прилагане. Това е срам за цялото човечество да се оставяме някой да притежава важна за всички технология и да я използва по свое усмотрение. Какво влияние има изменението на оръдията на труда върху производствените отношения се вижда и от следния пример. Преминаването от занаята и ръчния труд към машинното производство доведе до победата на капиталистическата стопанска система над феодализма. Още в недрата на феодализма почнали да се появяват сравнително големи работилници, организирани от търговци закупчици, лихвари, забогатели майстори. Като не издържали конкуренцията с едрите работилници, занаятчиите и дребните домашни производители се разорили и станали наемни работници. С развитието на общественото разделение на труда и на стоковото производство селячеството се разслоявало на селска буржоазия и селски пролетариат. Приложението на машини даде на капиталиста грамадни прдимства пред дребното производство. Затова все повече се засилва разорението на дребното стопанство, отделянето на производителите от средствата за производство, създаването на армия от наемни работници и не на последно място и милиони безработни появили се поради икономията, която машините осигуряват на капиталиста (той може да изгони 2/3 от персонала и да автоматизира производството). В нашата страна, като частен случай, собствеността върху средствата за производство се базира на следните отделни обекти: земеделска земя и горски масиви; добивна промишленост; човешки ресурси; стотици предприятия, в т. ч. и тези, които задоволяват ежедневните нужди на обществото (хлебозаводи и други предприятия на хранително-вкусовата промишленост; енергоснабдителни подразделения; водоснабдителни съоръжения; транспортни мрежи и средства и не на последно място - културата, защото и тя се "произвежда" или по точно възпроизвежда, но въпреки това днес тя е изключително важен обект на собствеността върху средствата за производство). По този начин обществото може да бъде контролирано и чрез психологически методи (чрез медиите: телевизия, радио, кино, музика, вестници и списания и др. - културата се изопачава и развращава). Така поколението, което идва след нас и всички по-възрастни ще ни погребе, ако ние не направим нещо по въпроса с интелектуалното и психологическо развитие на младежта. Това е само един от хилядите примери, които мога да ви дам, за да покажа упадъка, които частнособственическия модел на средствата за производство стоварва върху плещите на обществото. Не може да се изгради един нов модел на организация на обществото без да има нормално мислещи и адекватни на промените хора. Днес голяма ценност представляват хората, които правилно са анализирали историческите и политическите събития през последните десетилетия на ХХ век. Те именно знаят кое и защо е станало и кой е причината за това положение в което е изпаднала нашата планета - Земята. И така, с развитието на производителните сили се изменят и производствените отношения. Производството може да се развива безпрепятствено само при условие, че производствените отношения на хората се намират в съответствие с характера на производителните сили. Но между тях не винаги има съответствие. Производителните сили и производствените отношения се развиват неравномерно и се изменят неедновременно. Производителните сили нарастват и се изменят непрестанно, а производствените отношения, формите на собственост не се изменят всекидневно; проиводствените отношения като форма имат тенденция да изостават и изостават от своето съдържание, от развитието на производителните сили. Поради това съответствието на производствените отношения на характера на производителните сили се нарушава, създава се противоречие: производствените отношения стават спънка, влизат в противоречие, в класовото общество - в конфликт, с развитието на производителните сили. Но възникналото по този начин несъответствие между производителните сили и производствените отношения рано или късно трябва да бъде премахнато, това се налага от жизнената необходимост на развитието на обществото. За да се запазят постигнатите производителни сили - тезиоснови на цивилизацията, нужно е да се изменят отживелите времето си производствени отношения и да се създадат нови, т. е. да се приведат производствените отношения в съответствие с характера, равнището и потребностите на развитието на производителните сили. Законът за съответствието на производствените отношения на характера на производителните сили е обективен икономичеки закон на развитието на общественото производство, което означава, че той протича във всеки един миг от деня ни. Просто той протича много плавно докато не се стигни до основния скок достигащ пълното съответствие на двете страни на производството - производителните сили и производствените отношения. Обществените форми на производство (производствените отношения на хората) са исторически преходни, те взаимно се сменят в хода на икономическото развитие. Когато достигне известна степен на зрялост, дадената историческа форма се сваля и отстъпва място на друга, по-висша. Следователно начинът на производство се развива и изменя чрез преодоляване на възникващите противоречия. Развитието на производствените сили създаде обществените отношения, опиращи се на частната собственост, но днес ние виждаме как същото това развитие на производствените сили отнема собствеността от мнозинството и я съсредоточава в ръцете на едно нищожно малцинство. То унищожава собствеността, която е основа на нейния - капиталистическия обществен ред. Така излиза, че всяка предходна форма на производствени отношения предразполага, подготвя условита необходими за съществуването на следващата след нея форма на отношения. Значи в края на "ерата" на капитализма ние трябва да следим за неговата противоречивост, за смяната на посоката на неговата цел, за предпоставките водещи до неизбежна гибел чрез самоунищожение на капиталистическите производствени отношения. Това еднозначно означава, че ако са налице тези признаци които споменах по-горе, обществото трябва много бързо да се реорганизира, за да не погине заедно с морално остарелите отношения, които са част от него и зависят от неговите дейсвия и борби.

3. Въздействие на производствените отношения върху производителните сили.

Производствените отношения се изменят в зависимост от развитието на производителните сили. А от какво зависи развитието на самите производителни сили? Върху развитието на производителните сили оказват влияние много фактори: географската среда и гъстотата на населението, растежът на потребностите на хората, все по-големите успехи на научното познание и т. н. Но нито един от тези фактори не е основна, главна причина за развитието на производството. Главно условие за развитието на производството са вече създадените от обществото производителни сили и главните източници на развитието на производството трябва да се търсят преди всичко в самото производство, а не вън от него. Тези източници са диалектическото взаимодействие между елементите на производството, по- специално между елементите на производителните сили, техните вътрешни противоречия и главно взаимодействието между производителните сили и производствените отношения. Както вече казахме, в производствения процес хората въздействат върху заобикалящата ги природа и я изменят, а същевременно изменят и самите себе си. В трудовия процес се извършва непрестанно взаимодейтвие между елементите на производителните сили - оръдията за производство и хората. Развивайки своите трудови навици, натрупвайки производствен опит, хората заедно с това осъвършенстват и оръдията за производство. А новите, по-съвършенните оръдия за производство стават причина за изменение на квалификацията на хората, за по-нататъшно развитие на самите работници (днес това стори компютърът). Така че в производствения процес, тъй като той представлява процес на взаимодействие между човека и природата, са заложени подбудителните причини за развитието на производителните сили. Към тези причини спада и стремежът на хората да облекчат труда си, да увеличат средствата за съществуване чрез усъвършенстване на оръдията на труда (да въведат компютрите в производството). Но тези стимули действат различно в зависимост от това, в каква обществена форма се осъществява материалното производство. В различните обществено-икономически формации, в различните стадии на историческия процес производителните сили се развиват с твърде различни темпове. Решаващо влияние върху темповете на растежа и характера на развитието на производителните сили оказват производствените отношения. От характера на производствените отношения зависят специфичните икономически закони, по които се извършва развитието на производителните сили във вска обществено-икономическа формация, движещите сили, които тласкат това развитие напред. Производствените отношения като обществена форма на производството могат да откриват повече или по-малко широк простор за развитието на производството или, напротив, да ограничават, да сковават това развитие. Ако производствените отношения съответствуват на характера на производителните сили, те дават простор за тяхното развитие. Ако дадените производствени отношения са отживели времето си и са влезли в противоречие с производителните сили, те сковават тяхното развитие. Например производствените отношения при първобитно-общинния строй са изиграли огромна прогресивна роля в ранните стадии от развитието на обществото. Без общинната собственост, без общинното съвместно производство хората не биха могли да се запазят като вид и да развичт своите производителни сили. Но с развитието на производителните сили, със задълбочаването на разделението на труда тази форма на производствени отношения, свързана с обособеното съществуване на малки общини, отживяла времето си, престанала да съответства на развитието на производителните сили, забавяла и спъвала това развитие. Възникналата тогава частна собственост като основа на новите производствени отношения, които откривали по-широки възможности за разделени и обобществяване на труда, повече съответсвувала на нуждите на развитие на производсвото. Но диалектиката на развитието на частната собственост е такава, че заедно с нея са възникнали икономическото неравенство между хората и робството. Робовладелският строй въпреки цялата му жестокост се оказал по-високо стъпало на общественото развитие. При този строй било приложено в широки мащаби кооперирането на труда. Така се изпълнявали задачи неизпълними чрез разпокъсаните сили на хората - вдигането на тежести, изграждане на бентове и напоителни канали, строежа на големи сгради, мостове, дори и пирамидите, които определено не са построени от "извънземните", както твърдят тези, които ги е страх от истината за силата на обединената човешка сила. Евтиният робски труд обаче не можел да спомага за внедряване на техниката в производството защото робите работили с примитивни оръдия на труда, нямали интерес към труда и чупели по-съвременните и скъпоструващи на робовладелеца инструменти за производство. Така дошъл ред на феодализма, където възможностите за внедряване се поразширили. В своето стопанство крепостните селяни се отнасяли по-грижливо към оръдията за производство, отколкото робите, но ангарията също така не съдействувала за засилване интереса към усъвършенствуване на техниката. Промишленото занаятчийско производство, което все повече се обособявало от земеделието и било сравнително по-малко свързано с феодалните окови, постигнало редица успехи. Особено важно било откриването на преработвателния начин за получаване на желязо, пещите и чугунолеярството. Но, общо взето, техниката при феодализма се развивала бавно. Днес като използва волнонаемен вместо крепостен, капитализмът извърши преврат в производствената техника и посредством машините увеличи производителността на труда. През периода на своята младост капитализмаът създаде неизмеримо по-могъщи стимули за развитие на производителните сили в сравнение с всички предшествуващи формации. Ненаситната жажда за печалба, за натрупване и конкуренцията тласкат непрестанно капиталистите към разширяване на производството и усъвършенствъване на техниката. При капитализма се извършва голямо обобществяване на производствения процес. Развитието на капиталистическото производство е свързано със задълбочаване на разделението на труда и със засилване на специализацията на работниците (това, че на тях са им нужни само хора, които имат всички характеристики на съвременен работник, но не всички ги притежават). Възникването на прекалено едри монополистични обединения е предшественик на превръщането им в обществени обединения. От тези обединения зависи живота на почти цялото население на планетата и това те рано или късно трябва да придобият обществен характер. Но частната собственост на капиталистите върху средствата за производство поставя все по-големи и по-големи прегради за развитието на обществените производствени сили, пречи на планомерното организиране на производството в мащаба на цялата страна, а и в световното стопанство. Разделението на труда при капитализма получава едностранчив, уродлив характер: работникът се специализира в една ограничена производствена операция и става придатък към машината в конвейрното производство. Капиталистите внедряват нови машини само тогава, когато това им обещава по-големи печалби. Те спъват прилагането на откритията и изобретенията, ако новата техника застрашава печалбата им. При социализма се създават условия за по-бързо развитие на техниката, тъй като трудещите се маси, станали господари на производството, са кръвно заинтересовани от най-широко прилагане на машините, които не само увеличават производителността на труда, но и облекчават труда на хората. Социалистическият начин на производство освобождава развитието на техниката от препятствията и противоречията, пораждани от капиталистическата система. В съвременните условия най-високо стъпало на техническото развитие е автоматизацията на производството. Благодарение на автоматизацията един или няколко работника могат да управляват значителен брой машини и механизми. Автоматизацията открива перспектива за небивало досега увеличение на производителността на труда. В условията на обществената собственост автоматизирането на производството отговаря на насъщите интереси на народа, става мощно средство за развитие на производителните сили и за създаване на изобилие от предмети за потребление за трудещите се. В процеса на широкото изграждане на комунизма се осъществява комплексна автоматизация на производството, като все повече се преминава към автоматизирани цехове и предприятия. Социализмът крие в себе си неизчерпаеми възможности за научно-технически прогрес. Не е случайно, че САЩ - главната, ръководната капиталистическа страна - първи употребиха атомното оръжие, като хвърлиха атомни бомби върху мирното население на японските градове Хирошима и Нагазаки, а бившия СССР, който се беше ориентирал правилно към социалистическия тип на обществените отношения, стана родина на първата в света атомна електроцентрала. В това се проявява една историческа закономерност.

4. Развитие на противоречията между производителните сили и производствените отношения в края на ХХ и началото на ХXI век.

Основа на производствените отношения при капитализма (в този период, а и до ден днешен, той е все още съществуваща, но отживяла отдавна обществено-икономическа формация) е капиталистическата частна собственост върху средствата за производство, използувана за експлоатация на наемните работници. За разлика от натуралното стопанство на феодалното общество капитализмът е стоково производство, и то в най-високия стадий на неговото развитие, когато днес и работната сила е станала стока. Между работниците и средствата за производство стои собственикът на капиталистическото предприятие. Производителят (например една трудова борса), преди да пусне своята работна сила в ход, е принуден да я продаде на собственика на средствата за производство - на капиталиста. Развитието на стоковото производство разруши присъщата на натуралното стопанство обособеност и затвореност на стопанствата и на икономическите райони, обедини местните пазари в единен национален, а след това и световен пазар. При капитализма производството все повече придобива обществен характер, но средствста за производство си остават частна собственост. Поради това възникна потиворечие между обществения характер на производството и частнособственическата форма на присвояване. При дребното производство притежателят на средства за производство присвояваше продукта на собствения си труд, при капитализма собственикът на средствата за производство присвоява продукта на своя труд. Предишната, частната форма на присвояване, която имаше за предпоставка частното производство на отделните производители, бе запазена при растящото обобществяване на производството, при неговото монополизиране и централизиране (в смисъла на управлението и контрола). В това несъответствие е главното противоречие на капитализма. То прерастна в конфликт между производителните сили и цялата съвкупност от капиталистическите отношения на производството, размяната и разпределението. В ламтежа за увеличаване на печалбата капиталистите разширяват производството на стоки и услуги, въвеждат нови машини, увеличават интензивността на труда. При това неизбежно се изостря противоречието между безграничния стремеж на капиталистите да разширяват производството и ограниченото потребление на народните маси поради засилващото се експлоатиране и неосигуреността им с достатъчно средства за нормално съществуване. Като последица от това периодично се образува излишък от стоки, докато масата от населението изпитва остър недостиг на такива. Капитализмът поражда икономически кризи на свръхпроизводство, масова безработица, което води до огромно прахосване на производителните сили. Затворените поради кризи производствени мощности и уволнените работници излизат от строя на действуващите производителни сили. Икономическите кризи са само временно разрешение на противоречията, които се натрупват и след това се проявяват с нова сила. Кризите водят и до по-нататъшно развитие на техниката и на производството, но и до обобществяване на труда в още по-голяма степен. В епохата на империализма основното противоречие на капитализма - между обществения характер на производството и капиталистическия начин на присвояване - се изостри още повече. Основна икономическа особеност на империализма е господството на монополистичните съюзи (ОПЕК, МВФ, СБ и др.) на най-едрите собственици на производителни сили. Тези съюзи съсредоточават в ръцете си производството и пласмента на стоките и услугите в цял промишлен клон или дори в редица сродни клонове и заемат монополно положение. Монополистичните обединения израстнаха от концентрацията на производството, породена от свободната капиталистическа конкуренция, в резултат на разоряването на масата на дребните и средните собственици на предприятия. В САЩ притежателите на дребни и средни предприятия заедно с работоспособните членове на своите семейства са били през 1870 г. 40,4% от цялото работоспособно население, а през 1954 г. 13,3%. За днешните данни няма нужда да се коментира! Там 250 гигантски корпорации на капиталисти съсредоточават в свои ръце около 2/3 от цялата производствена мощност на сраната. Стоманодобивната компания притежава 3/4 от всички запаси от желязо, 16 фирми контролират повече от 83% от всички запаси от мед. Поради монополното си, всевластно, положение в производството и на пазара капиталистическите обединения диктуват цените на суровините и на готовите стоки, определят равнището на работните заплати, разпореждат се с техническите открития и изобретения. Грамадни печалби монополистите получават и от зависимите от тях страни (страните от източна Европа, Африка, близкия изток), от капиталовложенията в чужбина. Особено лесно и бързо капиталистите трупат печалби от надпревара във въоръжаването. Десетки милиарди долари непрекъснато текат в джобовете на оръдейните, авиационните, химическите, атомните, корабостроителните и тем подобни "крале" на капиталистическата промишленост. Това естествено е причината за десетките локални войни, които се водят, но забележете - не на територията на САЩ, а в Европа, Африка и Азия. Ето "хуманния" начин за съществуването на тази гнусна и нечовешка класа от разбойници и бандити. Монополите имат възможност да влагат огромни капитали в строежа на гигантски предприятия, в техническото превъоръжаване на промишлеността. Но същевременно те спъват техническия прогрес - те закупуват новите патенти за изобретения и много от тях погребват в огнеупорните си каси. Те ще въведат новата технология само тогава, когато се надяват да получат свръхпечалба. Големият научно-технически преврат, който се характеризира с автоматизиране на производството, с развитие на електрониката, химията, генетиката и др., а в перспектива - с все по-широкото и по-широкото използване на атомната енергия, ще създава възможност за огромно развитие на производителните сили. Но това още повече задълбочава противоречията на капиталистическото общество и му поставя нови, неразрешими за него проблеми. В условията на съвременния капитализъм се наблюдава тенденция стихийната игра на икономическите сили да се замени с регулиране на стопанството от страна на държавата. Това се изразява в опитите за "планиране" на икономиката и дори в "национализиране" на отделни промишлени отрасли (или нещо като бившия, фалшив, бюрократичен социализъм преди 1989 г., но без да се поема отговорност за социалните последици от това "национализиране"). Частностопанският капитализъм все повече се заменя с държавномонополистичен капитализъм. Въз основа на това буржоазните идеолози твърдят, че съвременният капитализъм е планов, организиран, който бил преодолял хаоса в производството. Но той не е създал и не може да създаде планомерно организирано стопанство, тъй като това е несъвместимо с частната собственост върху средствата за производство. Мероприятията по държавно регулиране на стопанството показват, че социализмът чука на вратата на всички капиталистически страни. Монополистичните обединения на капиталистите във вид на мощни корпорации, картели, тръстове и банки, опитите за държавно регулиране на стопанството, национализирането на някои отрасли и предприятия - всичко това е принудително признаване на обществения характер на производството. При това монополите, възниквайки от конкуренцията, не я премахват, а съществуват заедно с нея, като по този начин пораждат особено остри противоречия, търкания и конфликти, които изтощават капитализма и го тласкат към мястото, където са предишните обществено-икономически формации - в историята.

5. Заключение

След тези редове, които доказаха взаимната връзка на производителните сили и производствените отношения и възможните варианти за развитие на обществото, искам да дам ясната и точна формулировка на решението на проблема. Според мен единственият изход от това долно за човечеството положение е неизбежната революция на подтиснатите маси - пролетариат и безработни, които да овладеят в собствените си ръце средствата за производство и да ги използват за благото на цялото общество. Конкретната форма на социалистическата революция се определя от историческите и национални условия във всяка отделна страна, от съотношението на класовите и политически сили както вътре в страната, така и на международната арена, от силите и формите на съпротива на господстващите експлоататорски класи, от характера на господстващия политически режим. Независимо от формата на революцията съдържанието и се състои винаги в разрушаване на насилническия военно-полицейски държавен апарат и установяване на диктатура на пролетариата, която ще замени диктатурата на буржоазията. Обща закономерност на социалистическите революции е необходимостта от революционно насилие на пролетариата върху буржоазията и нейните политически партии, защото те никога няма да се откажат доброволно от своята власт. Затова нека да не стоим безучастни към собственото си бъдеще и да си извоюваме победата със собствени сили - кой с каквото може, за да успеем да реализираме способностите си и да получаваме все по-пълно и по-пълно задоволяване на потребностите и нуждите си. Това е за мен целта на съвременното, развитото и мъдро мислещото общество.

Библиографска справка:

1. Основи на марксистката философия, Москва, второ издание

2. Научен комунизъм, Наука и изкуство, трето издание

3. Лични бележки и наблюдения по проблема