Пролетарии и комунисти
В какво отношение се намират комунистите към пролетариите изобщо?
Комунистите не са особена партия, противостояща на другите работнически партии.
Те нямат никакви интереси, отделни от интересите на целия пролетариат.
Те не издигат никакви особени принципи, към които биха искали да нагодят пролетарското движение.
Комунистите се отличават от другите пролетарски партии само по това, че, от една страна, в борбата на пролетариите от различните нации те изтъкват и отстояват общите, независещи от националността интереси на целокупния пролетариат, от друга страна, по това, че на различните степени на развитие, през които минава борбата между пролетариата и буржоазията, те винаги застъпват интерсите на целокупното движение.
Следователно на практика комунистите са най-решителната, винаги тласкаща все напред част на работническите партии във всички страни; теоретически те имат пред останалата маса на пролетариата предимство, че разбират условията, хода и общите резултати на пролетарското движение.
Най-близката цел на комунистите е същата, както на всички други пролетарски партии: обособяване на пролетариата в класа, събаряне господството на буржоазията, заваладяване на политическата власт от пролетариата.
Теоретическите положения на комунистите съвсем не почиват на идеи, на принципи, измислени или открити от тоя или оня световен реформатор.
Те са само общ израз на действителни отношения на водещата се калсова борба, на извършващото се пред нашите очи историческо движение. Премахването на старите отношения на собствеността не е нещо присъщо изключително на комунизма.
Всички отношения на собствеността са били подложени на постоянна историческа смяна, на постоянно историческо изменение.
Например френската революция отмени феодалната собственост, като я замени с буржоазната собственост.
Отличителна черта на комунизма е не премахването на собствеността въобще, а премахването на буржоазната собственост.
Но съвременната буржоазна частна собственост е последният и най-пълен израз на такова производство и присвояване на продукти, което почива върху класови противоположности, върху експлоатацията на едни хора от други.
В тоя смисъл комунистите могат да резюмират своята теория в един израз: премахване на частната собственост.
Нас, комунистите, ни упрекват, че сме искали да премахнем лично придобитата, изработена със свой труд собственост, собствеността, която била основата на всяка лична свобода, дейност и самостоятелност.
Изработена, придобита, припечелена със свой труд собственост! За дребнобуржоазната, дребноселската собственост ли говорите, която предхождаше буржоазната собственост? Ние няма нужда да я премахваме - развитието на индустрията я премахна и всекидневно я премахва.
Или говорите за съвременната буржоазна частна собственост?
Но нима наемният труд, трудът на пролетария, му създава собственост? Съвсем не. Той създава капитал, т.е. собствеността, която експлоатира наемния труд, собствеността, която може да се увеличава само при условие, че поражда нов наемен труд, за да експлоатира отново. Собствеността в своя съвременен вид се вижда в протвоположността между капитал и наемен труд.Да разгледаме двете страни на тази противоположност.
Да бъдеш капиталист - това значи да заемеш не само чисто лично, но и обществено положение в производството. Капиталът е колективен продукт и може да бъде приведен в движение само от общата дейностна много членове на обществото, а в последна сметка - само от общата дейност на всички членове от обществото.
Значи капиталът не е лична, а обществена сила.
Следователно, когато капиталът бъде превърнат в колективна, принадлежаща на всички членове на обществото собственост, то това не ще бъде превръщане на лична собственост в обществена. Ще се измени само обществения характер на собствеността. Тя ще загуби своя класов характер.
Да минем към наемния труд.
Средната цена на наемния труд е минимумът на работната заплата, т.е. сумата от ония средства за живот, които са необходими за поддътжане на живота на работника като работник. Следователно онова, което намения работник присвоява в резултат на своята дейност, едва стига, за да възпроизведе неговия живот. Ние в никой случай не искаме да премахнем това лично присвояване на продуктите на труда, служещи непосредствено за възпроизвеждане на живота - присвояване, което не оставя никакъв чист доход, който би могъл да даде власт над чужд труд. Ние искаме да премахнем само мизерния характер на това присвояване, при което работникът живее само, за да увеличава капитала, живее само доколкото интересите на господстващата класа изисква това.
В буржоазното общество живият труд е само средство за увеличване на натрупания труд. В комунистическото общество натрупаният труд е само средство за разширяване, обогатяване, облекчаване на жизнения прицес на работниците.
Значи в буржоазното общество миналото господства над настоящето, а в комунистическото общество - настоящето над миналото. В буржоазното общество има самостоятелност и индивидуалност, докато трудещият се е лишен от самостоятелност и е обезличен.
И премахването на тези отнощения буржоазното общество нарича унищожение на личността и на свободата! Тя е права. Действително се касае за премахване на буржоазната свобода, на буржоазната личност, на буржоазната самостояелност.
В рамките на днешните буржоазни производствени отношения под свобода разбират свободна търговия, свобода на покупката и продажбата.
Но отпадне ли търгашеството - отпада и свободното търгашество. Приказките за свобода на търгашеството, както и всички други надути речи на нашите буржоа за свобода имат въобще смисъл само по отношение на несвободното търгашество, на подтиснатия градски жител от средновековието, но не и по отношение на комунистическото премахване на търгашеството, на буржоазните производствени отношения и на самата буржоазия.
Вие се ужасявате от това, че ние искаме да премахнем частната собственост.Но във вашето сегашно общесвто частната собственост е премахната за девет десети от неговите членове; тя съществува именно защото не съществтува за девет десети. Вие ни упреквате следователно, че искаме да премахнем една собственост, която предполага като необходимо условие липстата на собственост у огромното мнозинство на обществото.
С една дума, вие ни упреквате, че искаме да премахнем вашата собственост. Да, ние действително искаме това.
От момента, когато трудът вече не ще може да бъде превръщан в капитал, в пари, в поземлена рента, накъсо - в обществена сила, която може да бъде монополизирана, т.е. от момента, когато личната собственост вече не ще може да се превръща в буржоазна собственост - от тоя момент, заявявате вие, личността е унищожена.
Значи вие признавате, че под личност разбирате само буржоата, буржоазния собственик. Такава личност действително трябва да бъде унищожена.
Комунизмът не отнема никому възможността да присвоява обществени продукти, той отнема само възможността черз това присвояване да се подчинява чужд труд.
Възразяват, че с премахването на частната собственост щяла да престане всяка дейност и да настъпи всеобща леност.
Ако е така, буржоазното общество отдавна да е загинало от леност: защото в него онзи, който придобива, не се труди. Всички опасения се свеждат до тавтологията, че вече няма да има наемен труд, щом няма вече капитал.
Всички възражения, насочени против комунистическия начин на присвояване и производството на материални продукти, се разпростират също и върху присвояването и производството на духовни продукти. Както унищоважането на класовата собственост е за буржоата унищожаване на самото производство, така и унищожаването на класовото образование е за него равносилно на унищожаването на образованието въобще.
Образованието, чиято загуба той оплаква, за грамадното мнозинство е превръщане на човека в машина.
Но не спорете с нас, като преценявате премахването на буржоазната собственост от гледището на вашите представи за свобода, образование, право и т.н. Самите ваши идеи са продукт на буржоазните отношения на производство и собственост, също както вашето право е само в издигнатата в закони воля на вашата класа - воял, чието съдържание се определя от материалните условия на живот на вашата класа.
Вашата пристрастна представа, заставяща ви да превръщате своите отношения на производство и собственост от исторически, преходни в процеса на производството отношения във вечни закони на природата и разума, вие споделяте с всички господствали някога и вече загинали класи. Това, което добре знаете за античната или феодална собственост, вие вече не смеете да го разберете, когато се касае за буржоазната собственост.
Унищожаване на сенейството! Дори и най-радикалните се възмущават от това гнусно намерение на комунистите.
Върху какво почива съвременното буржоанзо семейство? Върху капитала, върху чатаната печалба. Напълно развито, то съществува само за буржоазията; но то намира своето допълнение в принудителното безбрачие на пролетариите и в публичната простотуция.
Буржоазното семейство, естествено, ще отпадне с отпаданетона това негово допълнение, а двете заедно ще изчезнат с изчезването на капитала.
Или вие ни упреквате, че искаме да премахнем експлаотацията на децата от техните родители? Ние признаваме това престъпление.
Но вие казвате, че като заменяме домашното възпитание с обществено, ние премахваме най-скъпите за човека отношения.
А нима и вашето възпитание не се определят от обществото? Нима то не се определя от обществените отношения, в които вие възпитавате, от прякате или косвена намеса на обществото чрез училището и т.н.? Комунистите не измислят въздействието на обществото върху възпитанието; те само изменят характера на възпитанието, изтръгват го от влиянието на господстващата класа.
Буржоазните фрази за семейство и възпитание, за нежни отношения между родители и деца вдъхват толкова повече отвращение, колкото повече се разкъсват всички семейни връзки сред пролетариата вследствие развитието на едрата индустрия, колкото повече деца се превръщат в просто търговски артикули и работни инструмени.
Но вие комунистите искате да въвдете общност на жените - крещи ни в хор цялата буржоазия.
Буржоата гледа на своята жена само като оръдие за производство. Той чува, че оръдията за производство трябва да се използват общо, и, естествено мисли, че и участта на жените ще бъде такава.
Той и не подозира, че се касае именно за премахване положението на жената като просто оръдие за поизводство.
Впрочем няма нищо по-смешно от високоморалния ужас на нашите буржоа по повод мнимата официална общност на жените на комунистите. Комунистите няма защо да въвеждат общност на жените - тя почти винаги е съществувала.
Нашите буржоа, като не се задоволяват с това, че имат на разположение жените и дъщерите на своите работници - за официалната проституцоя и да не говорим, - намират особено голяма удоволствие в това, взаимно да съблазнават съпругите си.
Буржоазният брак е в действителност общност на съпругите, Комунистите биха могли да бъдат упрекнати най-много в това, че на мястото на лицемерно прикритата общност на жените искали да въведат официална, открита обност на жените. Впрочем от само себе си се разбира, че с премахването на сегашните прозводствени отношения ще изчезне и произтичащата от тях общност на жените, т.е. официалната и неофициална проституция.
По-нанатък, упрекват комунистите, че искали да премахнат отечеството, националността.
Работниците нямат отечество. Не може да им се отнеме онова, което нямат. Тъй като пролетариатът трябва преди всичко да завоюва политическото господство, да се издигне до положението на националан класа, да се конструира като нация, той сам вече е национален, макар и не съвсем в буржоазен смисъл.
Националната особеност и противоположностите между народите изчезват все повече с развитието на буржоазията, със свободата на търговията, със световния пазар, с еднообразието на индустриалното птоизводство и съотвестващите му условия на живот.
Господството на пролетариата още повече ще ускори тяхното изчезване. Обедиянване на услията, поне на цивилизованите страни, е едно от първите условия за неговото освобождение.
В същата степен, в която ще бъде преахната експлоатацията на един индивид от друг, ще бъде премахната и експлоатацията на една нация от друга.
Заедно с противоположността между класите в нацията ще отпаднат и враждебните отношения между нациите.
Обвиненията против комузма, издигнати от религиозни, философски и изобщо от идеологични гледни точки, не заслужават подробно разглеждане.
Нужно ли е особено дълбокомислие, за да се разбере. че заедно с жизнените условия на хората, с техните обществени отношения, с тяхното обществено битие и техните представи, възгледи и понятия - с една дума тяхното съзнание.
Не доказа ли историята на идеите, че духовното производство се преобразува заедно с материалното? Господстващите идеи на дадено време винаги са били идеите на господстващата класа.
Говорят за идеи, които революционизират цялото общество; с това само изразяват факта, че в старото общество са се образували елементите на ново общество, че заедно с разлагането на старите условия на живот се разлагат и старите идеи.
Когато древния свят вече отиваше към залез, старите религии бяха победени от християнската религия. Когато в 18 век идеите на Просвещението побеждаваха християнските идеи, феодалното общество водеше борба на живот и смърт с революционната тогава буржоазия. Идеите за свобода на съвестта и религията изразяваха в областта на съвестта само господството на свободната конкуренция.
"Но - ще ни кажат - вярно е, че религиозните, моралните, философските, политическите, правните и т.н. идеи са се видоизменили в хода на историческото развитие. А комунизмът премахва вечните истини, премахва религията, морала, вместо да ги преобрази; следователно той противоречи на целия досегашен ход на историческото развитие."
До какво се свежда това обвинение? Историята на всички досегашни общества се е движила в класови противоположности, които в разните епохи са взимали различни форми. Но каквато и форма да са вземали те, експлоатацията на една част от обществото от друга е общ факт за всички минали векове. Затова не е чудно, че общественото съзнание на всички векове, въпреки цялото разнообразие и различие, се движи в определени общи норми, във форми на съзнанието, които напълно ще изчезнат само с окончателното изчезване ма класовата противоположност.
Комунистическата револция е най-радикалният взрив с унаследените от миналото отношения на собствеността; не е чудно, че в хода на своето разивите тя най-радикално скъсва с идеите, унаследени от миналото.
Но да оставим възраженията на буржоазията против комунизма.
По-горе видяхме, че първата крачка в работническата революция е превръщането на пролетариата в господстваща класа, извоюването на демокрацията.
Пролетариатът ще използва своето политическо господство, за да изтръгне постепенно от буржоазията целия капитал, да централизира всички средства за производство в ръцете на държавата, т.е. на организирания като господстваща класа пролетариат, и колкото може по-бързо да увеличи масата на прозводителните сили.
Разбира се, това може да стане на шърво време само с деспотична намеса в правотот на собственост и в буржоазните производствени отношения, т.е. чрез мерки, които икономически изглеждат недостатъчни и несъсто ятелни, но които в хода на движението нарастват сами себе си и са неизбежни като средство за преврат в целия начин на призводство.
Тези мерки, разбира се, ще бъдат различни в различните страни. Все пак най-напредналите страни ще могат да бъдат почти навсякъде приложени следните мерки:
1. Експроприация на поземлената собственост и използване на поземлената рента за покриване на държавните разходи.
2. Висок прогресивен данък.
3. Премахването правото на наследство.
4. Конфискация на имуществото на всички емигранти и бунтовници.
5. Централизация и кредите в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителе монопол.
6. Централизация на целия транспорт в ръцете на държавата.
7. Увеличаване броя на държавните фабрики, средствата за производство, пригодяване за обработване и подобряване ма земите по общ план.
8. Еднаква задължителност на труда за всеки, създаване на индустриални армии, особено за земеделието.
9. Съединение на земеделието с индустрията, мерки за постепенно отстраняване на различието между града и селото.
10. Обществено и безплатно възпитание на всички деца. Премахване на фабричния труд на децата в сегашната му форма. Свързвна на възпитанието с материалното производство и т.н.
Когато в хода на развитието изчезнат класовите различия и цялото производство бъде концентрирано в ръцете на асоциирани индивиди, тогава публичната власт ще изгуби своя полититчески характер. Политическата власт в собствения смисъл на думата с организираното насилие на една класа за подтискане на друга. Когато пролетариатът в борбата си против буржоазията необходимо се обедини в класа, когато чрез революция превърне себе си в господстваща класа и като господстваща класа насилствено премахне старите производствениотношения, той заедно с тези производствени отношения унищожава условията за съществуване на класовата противоположност, унищожава класите въобще, а с това и своето собствено господство като класа.
На мястото на старотото буржоазно общество неговите класи и касови противоположности идва една асоциация, в която свободното развитие на всекиго е условие за свободното развитие на всички.