Единственото спасение на нашия народ е в революцията!

Букурещ, 4 януари

Дивият, варварският и безчовечен турски ярем, който в продължението на почти пет десетилетия е висял и даже днес с още по-голяма тежина виси на вратът на нашия потъпкан, но жив и неразвален още народ, е довел тоя народ до такава ниска степен на гражданственост между другите европейски народи, щото мнозина от нашите, може би и искрени, патриоти са дошли до робското и несъвременното вече удеждение, че и на нашият народ преди сичко е потребно да се даде наука и образование, знание и разивтие, пък тогава вече да се мисли за неговото политическо освобождение, пък тогава вече да мъ се дава място в историята на човечеството.

Ако тоя въпрос и да е разглеждан в продължението на 6 или 7 години от нашата емиграционна журналистика и отсавна вече да е решен както от съвременните двигатели на човешката свобода, така и от стремленията на самите народи, за ползата на здравия разум и за ползата на оная част от угнетеното човечество, в която е невъзможно да проникне никаква здрава и истинска наука, но защото това мнение е приняло вече такива широки размери, щото е готово да попречи път на революционните у нас идеи и да им обяви жестока и решителна война, то ние се решихме да преварим ударът и да изнесеме колкото е възможно по-навидело неговите слаби и несъвременни страни.

В първия брой на вестника си ние бутнахме тоя въпроси казахме, че "както за една личност отделно, така и за цял народ въобще - за да може той да развие и да достогне до известна степен в своето нравствено и материлано благосъстояние, - преди всичко е потребно такова едно условие, което се нарича свобода ; а защото това условие не съществува у нас, то и никакъв прогрес, като речи е невъзможен". Но ето чегато за да покаже сичката неоснователност на това наше убеждение, под самия нос на нашата емиграция се появи обявлението на литературно-научният вестник "Знание" 1 , в което "Дружеството за разпространение на полезни знания" ни учи просто и ясно, че дордето един народ се не развие, не образова и не придобие извесетен капитал знание, дотогава той не заслужава даже вниманието като народ или с други думи за него е непотребна и невъзможна никаква свобода. Ние ще да се съгласим за минута с делната, ясната и убедителната проповед на науката и ще да попитаме самото "Дружество" как ще то да разпространи между нашият народ науката и образованието, когато за това дело у нас съществуват съвсем неблагоприятни условия? Възможно ли е, щото при тоя варварски деспотизъм, при тие страшни преследвания, гонения и притеснения да може нашият народ да възприеме нещо от здравата и полезната наука и чрез нея да добие какво - годе облекчение в своето положение? Възможно ли е, щото сичкото това да стане преди да се унищожат тие условия и преди да добие народът пълна политическа свобода?

Ние виждаме, че още от началото на неговото възраждане и до дмешният ден той е преминал доста значително временно пространство в своето образование, но ако разгледаме по-отблизо неговото икономическо състояние и неговът робски страдалчески живот, то ще да помислиме, че или никакво образование не е съществувало и не съществува дмес у нас, или ако и да съществува, то това образование е непотребно, защото не принася никаква съществена полза на народът. Наистина у нас има и училища, и читалища, и вестници, и книжарници, и литература, но сичкото това е довело тоя народ до такава степен на човеческото щастие, щото той умее вечедоста правилно да запише кога е станало в Турция глад, кога мор, кога пожар, кога са минали царските войски, кога са дошли черкезите, кога е наложен данъкът и на пелекачетата, кога┘ Но кажете ни, молим ви се, сичкото това прогрес ли е за един народ, който има такова също право за съществувание и за развитие, каквото право имат сичките други народи по светът? Нека говори кой що ще, ние ще да кажеме, че ако би да се продължи и за напред тоя прогрес, то съществуванието на нащия народ е немислимо.Турция е простряла вече своята мъртва ръка връз сичките негови жизнени сили и нищо друго не ще може да я възпре освен огън и меч.

Но да предположим, че европейският Китай ще да бъде в състояние да влезе в пътят на прогресът и че и на напият народ ще да се даде такава барем сянка от свобода, за която мечтаят нашите чревоугодни и сити дуалисти, то и в такъв случаи ние пак ще да попитаме: осигурявали се с това съществуванието, развитието и бъдещето на българския народ? Както щете, но ние никога не би пожелали на своят народ прогресът на чехите, бъдещето на поляците и щастието на хърватите 2. С тие народи ние не можеме да сравняваме българският народ, който е заборавил своето прошедше, който ненавижда своето настояще и който полага сички свои надежди на едно твърде недалечно бъдеще. Тоя народ се е сънудил преди половина столетие и сичката негова деятелност се е заключала досега в стремлението да се избави от онова безчовечно двойно иго, което го беше довело до положение да заборави своето собствено име. Той ритна камилавката, под която беше скриен от влиянието на една нова човеческа идея и която беше намразил до такава степен, щото тя и сега се не ползува от него с някакво особено уважение, видя в какво нещо му не достига, за да излезе съвсем от своето робски положение и дойде до пълно убеждение, че за да може да съществува, нему е потребно да си отърси яката и от варварското турско зло.

Разбира се, че за да направим това, то и науката, и поезията, и литературата и журналистиката, с една дума, сичката духовна деятелностна неговите водители би трябвало да земат характер на политическа пропаганда, т.е. да се съобразят с животът, със стремленията и потребностите на народът и да не бъде вече науката за наука, изкуството за изкуство, а журналистиката за преживяние старото, изгнилото и отдавна вече изхвърленото европейски гюбре. Но тука може някой да ни каже: науката, литературата, поезията и т.н. са проиведение и отражение на самията живот на народът, следователно- ако те имат такова нправление, то това показва,че потребностите и стремленията на самия народ са такива. - Да, това би имало смисъл за назе, но само в такъв случай, ако да би и нашият народсе ползувал барем с такава сянка от свобода, с каквато се ползуват в настояще време чехите, хърватите, сърбите, поляците, ирландците и т.н. - Тогава да чакаме и ние да добием тая свобода? - Чакайте, господа, чакайте и водете народът из пътят на вашият глупав мирен въпрос, и той скоро ще да заприлича на оная знаменита карикатура, с която светите отци на втората французка революция се присмяха на своето собствено дело. Те изобразиха онова животно, което се нарича магаре (да ни прости народът за това изражение), и прекараха от самарят му до пред самата му глава едно дърво, за което вързаха един наръчник сено така, щото муцуната на животното да не може да го достигне. Магарето се стремеше да хапне от сеното и гладно, жъдно и излъгано пристъпяше напед и вървеше в пътят на прогресът. Такъв смисъл има за нас онзи мирен процес, който се проповядва днес в нашият народ, но само с тая разлика, че французкото магарее вървяло само, а нашето вървивъзседнато от босфорският идиот, водено от екзархията и карано от нашите свободолюбиви и прогресивни робове. Но стига толкова.

От сичкото това, що казахме дотука, ние не можеме да направиме друго никакво заключение освен това, че единственото спасение на нашия народ се състои в революцията. Който има уши нека чуе. Нашата революционна партия скоро ще да покаже де е, какво е и какво иска.

(в. Знаме, г. 1, брой 4 от 5 януари 1875)

1 - Сп. "Знание" излиза под редакцията на Л.Каравелов от името на "Дружеството на разпространение на полезни знания". Задачите на Дружеството били изключително просветителски.

2 - Чехия, Полша и Хърватско също се намирало под чуждо политическо господство.