Състояние, структура и тенденции в развитието на безработицата в България. ( 1990 - 1991 г. )

Преди да започна изложението на споменатата по-горе тема искам да изкажа своето лично мнение и преценка за безработицата в страната. Не случайно избрах този период от развитието на безработицата, защото именно първите признаци и кълнове са важни, за да се разбере - какви са причините за появата и, как тя се развихри до такива неочаквани равнища и какви мерки са необходими за намаляването и. След 10-ти ноември 1989 г. започна масово раздържавяване на собствеността съпроводена с тотално унищожаване на националното ни производство на стоки и услуги (промишленост, селско стопанство, туризъм и др.). Без стабилно национално производство не могат да съществуват понятия като - нормална заетост, приходи, икономически растеж и до известна степен финансова самостоятелност на държавата ни. Това беше една от първите погрешни постъпки, която беше направена с цел "Преминаване към пазарна икономика". Мисля, че не трябваше това да става за сметка на производството на държавата, което е основен източник на доходи за хазната и обикновения българин (повече от 75% от населението ни бе включено в производството на стоки и услуги ). Както виждаме това, което става днес, не е кой знае колко по-различно от преди 8 - 9 години - безработицата е налице и то в още по-големи мащаби, ние студентите и като цяло всички младежи сме засегнати пряко от безработицата, която забавя нашето развитие в професионално и материално отношение. Целта на курсовата ми работа не е само да покажа какво е състоянието на безработицата в страната ни, но и да анализирам това състояние и да накарам всеки да си зададе въпроса: Как аз мога да помогна на себе си и на другите? България осъществява прехода от централизирана и планова към пазарна икономика. Отсъствието на исторически опит и предварително изградена теория и организация за осъществяването на такъв уникален преход от едно към друго, принципно различно стопанство, поражда много проблеми, прави този преход неравен, труден, с по-висока икономическа и социална цена. Паралелно с разграждането на съществуващите и с формирането на новите политически структури се осъществяват мащабни за страната преструктуриране на икономиката (по форми на собственост, производствена специализация и пазарна ориентация), въвеждане на нови принципи и подходи на управление, създаване на адекватно за пазарната икономика законодателство, формиране на стоков, паричен и трудов пазар. Един от най-сложните и трудни проблеми на този преход е преминаването от един модел на заетост към друг, от пълна към ефективна заетост и безработица. Безработицата е ново, доскоро непознато явление за населението на нашата срана. От незначително и смътно, то незабележимо, но сравнително бързо се превърна в тревожно, обезпокояващо по своите размери и динамика явление както за населението, така и за правителството и синдикатите. Отделната личност (независимо работещ или безработен) се потопи в атмосферата на напрежение и безпокойство, на несигурност, водеща до промени в нейното поведение, трудова мотивация и ценностна ориентация. Броят на безработните расте непрекъснато, макар и с различна интензивност по месеци и тримесечия. Болезнено за страната ни е бързото преминаване от недостиг на работна сила и скрита безработица към масово освобождаване на заетите от предприятията и формиране на значителен контингент от безработни, и то съпроводено с бързо и значително обединяване на населението, резултат от спада в производството и потреблението и многократното увеличаване на цените, лихвения процент и инфлацията. Нарастването на броя на безработните е вследствие главно на освобождаването на заетите в редица предприятия и организации, както и на завършващите различни висши и средни учебни заведения, неуспели да намерят свободни работни места в съответствие с тяхната професионална подготовка. Доскоро преобладаващият брой на безработните се определяше от освобождаването поради закриване или по-значително съкращаване на производството по икономически и екологични причини. По-конкретни фактори, обуславящи развитието и структурата на безработицата са:

--- ресурсната неосигуреност на производството, съществуващият недостиг на енергия, суровини, материали, финансови и валутни средства за редица предприятия

--- частичната или пълната ликвидация на икономически неефективни производства и дейности

--- конверсията на военната промишленост

--- рационализирането на управленските структури и значителното намаляване на персонала на обществено-политическите организации

--- трудовите характеристики на работната сила, равнището и на образование и професионална подготовка, мотивацията и за труд, конкурентноспособността и способността за адаптация към условията на пазарната икономика и пазара на работната сила в частност

--- развитието на икономическата реформа и свързаните с нея процеси на макроикономическо равновесие преструктуриране на производството, приватизация и др.

--- изменението в заплащането на труда и развитието на инфлационните процеси и др.

В хода на икономическата реформа възникнаха и допълнителни предпоставки за освобождаването на работна сила от предприятията. Доскоро в тях поради ниското равнище на работната заплата и тлеещата надежда за изход от тежкото икономическо състояние се поддържаха по-голям брой работници, отколкото бяха реално необходими. В редица от предприятията освобождаването, намаляването броя на заетите, се отлагаше, а в някои от тях и до сега се използва тази практика. Най-често за целта се използваха формите на принудителните платени и неплатени отпуски, получаването на минималните за страната работни заплати. Необходимо е да се подчертае, че тази практика отложи реално във времето увеличаването на безработицата. Стачките и високата активност на синдикатите доведоха до чувствително нарастване на работните заплати - отначало само за отделни категории работници, а впоследствие след преминаване към колективно договаряне на работните заплати от първи юли 1991 г. За всички. Този процес все още не е завършил - работните заплати ще продължат да се увеличават, наред с компенсациите във връзка с растящата инфлация. Същевременно предприятията във все по-голяма степен ще поемат и заплащат значителна част от разходите по възпроизводството на работната сила, които доскоро се поемаха от държавата. Всичко това увеличава "цената" на работната сила, повишава производствените разходи и на свой ред води до освобождаване на значителна част от заетите, като се изхожда от икономически съображения, съображения за ефективност и конкурентноспособност на произвежданата продукция. Официалното регистриране и отчитане на безработицата като ново явление в икономическия и обществено-политическия живот у нас започва от средата на 1990 г. Изходната предпоставка за появата и бързото развитие на този феномен в нашата и другите източно-европейски страни е изкуствено поддържаната доскоро пълна заетост на трудоспособното население като вътрешноприсъща характеристика на социализма и един от белезите на централно планираната икономика. В края на 70-те години България изчерпи възможностите си за екстензивно развитие от гледна точка на максималното използване на трудовия потенциал. Съществуващата система не можа да създаде предпоставките за интензивно и ефективно развитие на икономиката. През 80-те години страната ни се "задъхваше" от недостиг на ресурси, в това число и трудови, за силно ресурсопоглъщаемата структура на икономиката. Налице бе силно изразено неравновесие между търсенето на работна сила и трудовите ресурси на страната. За това допринесе както обективното стесняване на възпроизводството на трудови ресурси в количествен аспект (в резултат на развитието на демографските процеси), така и продължаващото свръхиндустриализиране, приоритетното развитие на редица ресурсопоглъщаеми отрасли. Така например през 1988 г. Бяха регистрирани около 120 хил. незаети работни места при търсещи работа само 40 хил. души. През 1990 г. бе поставено началото на формирането и първоначалните явления на безработицата. С известна условност в нейното развитие в нашата страна биха могли да се откроят следните етапи: Първи, обхващащ периода от първоначалното и регистриране като факт през 1990 г. и съвпадащ с началото на преходния период към пазарна икономика и по-точно с отхвърлянето на социалистическия модел на обществено-икономическо развитие и започналите в тази връзка изменения в обществото. Към средата на годината са регистрирани около 30 хил. безработни, за които в страната се предлагат около 60 хил. свободни места, т. е. все още е налице условен "недостиг" на работна сила и главно структурно несъответствие между търсенето и предлагането на същата. С появата и развитието на безработицата у нас, със създаването на институциите на пазара на труда се пристъпва към разработване и приемане на първите нормативни документи, уреждащи проблемите на заетостта, безработицата, социалното осигуряване и квалификацията на работната сила. С първите признаци за дестабилизиране на трудовата заетост на населението Министерският съвет приема Постановление 57 от края на 1989 г., с което се осигуряват възможности за решаване на проблемите свързани с безработицата. На първо място - създават се възможности за изплащане на парични обезщетения и социални помощи на работници и служители, освободени поради съкращения в щата, пълна или частична ликвидация, даване на обекти под аренда и др. На второ място - осигурява се възможност за безплатна преквалификация на освободените работници и служители като една от формите за бъдещо устройване с работа. На трето място - изгражда се държавна система за организиране на пренасочването, преквалификацията и устройването на работа и изплащането на предвидените парични обезщетения и социални помощи. На четвърто място - създава се специализираният фонд "Професионална квалификация и пренасочване", в който с вноски на фирмите и организациите, извършващи стопанска дейност, се централизират средства за изплащане на обезщетения при безработица. При недостиг на средства от посочените източници фондът се попълва със средства от държавния бюджет. Вторият етап е от средата на 1990 г. до началото на първия стадий на икономическата реформа (февруари 1991 г.). Той се характеризира с това, че броят на свободните работни места започва да намалява твърде бързо, като в началото на октомври се изравнява с броя на регистрираните безработни. "Излишъкът" на работна сила става все по-значителен - / Таблица 1 /. Основният източник, формиращ съвкупността на регистрираните безработни, е този на работилите и загубили работата си лица. Преобладава делът на освободените от материалното производство (около 75% от общия брой на безработните), а от тях към 45% са освободените от промишлеността. Висок е делът сред регистрираните безработни на жените и младежите. Третият етап, обхващащ 1991 г., е свързан с първия и началото на втория стадий на икономическата реформа - структурното преустройство на икономиката. Безработицата през този период е реално отражение и резултат на прехода към пазарен тип стопанство, т. е. налице е значително намаляване броя на заетите. В този отрязък тя е главно циклична, породена предимно от задълбочаващата се икономическа криза. В края на периода започва да се увеличава бавно и структурната безработица. Началото на икономическата реформа, поставено с либерализирането на цените, е свързано с много рязък скок в броя на безработните / Таблица 2 /. Един от най-сериозните проблеми на формираната в страната безработица е младежката безработица. Почти 200 хил. - половината от безработните за този период са до 30 години. Тъй като стават все по-голяма част от контингента на безработните, специалистите с висше образование в най-големите градове и младите хора вече са склонни да приемат всякаква работа, дори при неблагоприятни условия или неотговарящи на специалността им. Броят на безработните младежи непрекъснато се увеличава. По-голямата част от тях не могат да се устроят на работа и се регистрират като безработни. Сред регистрираните младежи е висок делът на притежаващите средно и висше образование. Паралелно с бързо растящата безработица в страната намаляват и свободните работни места и длъжности. Съотношението между броя на безработните и броя на свободните работни места се промени от 2,3 в края на 1990 г. на 14,2 в края на юни и 34,3 в края на ноември 1991 г., т. е. почти 35 безработни са кандидати за едно свободно работно място. При това разпределението на безработните и свободните работни места по региони и професии и твърде различно. В края на 1991 г. най-тежко състояние от тази гледна точка са Пловдивска област - 62,3 ; Разградска - 56 ; Софийска - 50,8 ; Михайловградска - 49,5 ; Ловешка - 43,6 и Бургаска - 47,1. На пръв поглед в най-добрата ситуация по този показател е София-град - 10,4. Действително за града броят на свободните места е голям, но те в по-голямата си част не изискват високо образование и професионална подготовка, а тук са съсредоточени 1/3 от безработните за страната специалисти с висше образование. В края на 1991 г. равнището на безработица в страната надхвърли 10% ( 10,3% ) и България се нареди сред страните с висока безработица - Полша, Испания, Ирландия. Това стана в резултат на продължаващата и задълбочаваща се икономическа криза, политическа нестабилност, по-нататъшно обединяване на населението, липса на подобаващо за страната ни икономическо законодателство и др. Това обуславя спешната необходимост от правителствени мерки по въпроса за заетостта и безработицата В противен случай изложените цифри ще заемат все по-големи стойности и краят на този процес може да е фатален както за работодателите, така и за всеки който осъществява трудова дейност срещу заплащане.

Таблица 1:
Брой и структура на регистрираните безработни през 1990 г.
( данните са в хил. бр. )

Таблица 2:
Брой и структура на регистрираните безработни през 1991 г.
( данните са в хил. бр. )