След Втората световна война Съединените щатисе утвърдиха като най-силна империалистическа държава. Използвайки обстоятелството, че хитлеристка Германия и Япония бяха разгромени, а Англия и Франция - твърде ослабени, за да бъдат конкуренти, американският империализъм се нагърби с ролята на "покровител" на капиталистическия свят. Усърдно рекламирайки тази своя "мисия", той си бе поставил амбициозната задача да подчини на диктата си всички несоциалистически страни, да превърне САЩ в световна империя.

За тази цел американската сратегия в края на 40-те и в началото на 50-те години предвиждаше на първо място излация на Съветския съюз и неговите съюзници - малдите социалистически страни. Обръчът създаден около тях от военни бази и съюзи, подчинени на САЩ, трябваше постепенно да се затяга като се стигне до прекратяване на тяхното участие в международните отношения. По-далеч отиващата задача бе да се разбие и унищожи самият социалистически строй. Тази стратегия намери израз в концепциите за "сдържане", а след това "освобожадаване" на социалистическите страни.

Твърде бързо стана ясно обаче, че авторите на тези концепции са приели желаното за действително и са сторили плановете си на пясъчна основа. Още през 1948г. светът узна, че САЩ не са монополен притежател на атомната бомба. Водородният взрив осъществен в СССР през 1953г., полетът на стратегическите бомбандировачи ИЛ - 28 и ТУ - 16 на тушинския парад на съветските ВВС през 1954г., вестта за изтрелване на междуконтинентална балистична ракета през 1957г. показаха очебийно, че всяка надежда за военнотехническа изолация на социализма е безпочвена. В САЩ разбраха, че военноикономическто покритие на политиката на СССР и социалистическите страни изключва всяка възможност за разговор с тези страни от "позицията на силата". Американските ръководители трябваше да се откажат от идеята за световна империя и първоначалния й вид. През 1956г. началник-щабът на въоръжените сили на САЩ генерал Максуел Тейлър нахвърли пред съвета на началник-щабовете на родовете войски контурите на нова концепция - "гъвкаво реагиране", имаща важни военно-политически аспекти. Новата стратегическа линия отчита фаталните поражения, които при един ядрен двубой могат да бъдат нанесени на САЩ и неговите европейски съюзници, и отразява сремеж към нагаждане на американската външна политика към новата обстановка.

През 60-те и началото на 70-те години както САЩ, така и световния империализъм като извършиха известна преориентация на усилията си в борбата със социализма от военните към невоенните сфери. Тези усилия бяха съсредоточени предимно на плацдарми като икономическо съревнование, идеологическата диверсия, дипломатическата експанзия. Наред с това развитието на военната мощ на САЩ продължи с неотслабващи темпове, готовността да се прибегне към нея често се демонстрира. Опората на грубата сила като решаващ резерв на империалистическата политика се корени в органическата природа на империалистическата държава, като инсрумент на вътрешнонационално насилие и ограбване. Но докато на тази сила се приписва значение на потенциален инструмент в директните отношения със социалистическата общност, като не се допуска някакво пряко сблъскване, то в по-широк план на борба за позиции в света тя влиза често в действие.

Съвременната борба за извоюване позиции за империализма се разкрива в най-важните си направления с усилията най-вече на САЩ да се консолидира капитализма в десетките развиващи се страни в Азия, Африка, Латинска Америка, да не се допусне в тях да спечели почва социализмът. Тези държави се разглеждат от САЩ и други империалистически страни като техен тил, глобална социална опора. Мястото на всяка една от тези страни или на даден район, в който се групират няколко от тях, в интересите на империалистическите държави се определя от множество фактори с дългосрочно значение. На първо място, като изключително важни за тези интереси се считат страни, непосредствено граничещи със СССР или неговите съюзници, от които може да се води политика на шантаж и диверсия срещу тези държави. Ценноста на споменатите страни за империалистическата стратегия нараства, ако класовият характер на режима, неговото отношение към социалистическите страни и комунистическата идеология хармонира с това на стратезите на Пентагона и сродните му институти в Западна Европа. На второ място, отчита се ролята на съответаната страна или район в международните отношения, авторитетът на тази страна върху нейните съседи, възможността тя да влияе върху тях в определена политическа насока. На трето място, от голямо значение за изгодите, които дадената страна или район предлагат на империалистическите страни като икономически ресур, т.е. пазар за готови продукти и източник на суровини, особено на нефт, редки метали и др. природни богатства от значителна стратегическа стойност.

В най-новия документ на империалистическата политика на Съединените щати, т.нар. "Докторина Никсън", изрично се подчертава, че американските правителства ще продължат, както и преди, да следят с особено внимание и да се намесват директно в международните отношения и вътршните работи на райони и страни, където се засягат непосредствени интереси на САЩ. Това може да озадачи, тъй като апологетите на американския империализъм никога не са крили убеждението си, че всичките 5 континента - Америка, Европа, Азия, Африка и Австралия - са обект "на жизнени интереси" на САЩ и следователно тяхната интервенция навсякъде е оправдана. На практика обаче при различно съотношение на силите отделни райони получават приоритет, От териториите извън САЩ например безспорно европейският континент е предмет на най-голямо внимание на маериканския империализъм, тъй като там минава основния водораздел ,ежду двете системи, най-ярко се очертава основното противоречие на епохата. В същото време обстоятелстовото, че преди 15 - 20 години САЩ и техните империалистически партньори разпалиха в двата края на Азия два конфликта, които и днес са най-опасните източници на напрежение в света, говори за подчертан интерес към проблемите и събитиятаа азиатския континент.

Азия, подобно на Европа, е географски и политически терен, на който се разгръща главното противоречие на нашата епоха - противоречието на двете световни държавни и класови системи. Исторически успехи на социалистичесите преобразования на азиатска земя, на първо място в среноазиатските републики на Съветския съюз, оказват революционизиращо въздействие върху стотици милиони труженици в бившите колонии и зависими страни. Великата октомврийска социалстическа революция стана начало на верижна реакция, важни етапи от която са кемалистката революция в Турция 1918-1922г., народната революционна война в Китай 1927-1949г., завършила с помощта на СССР като победна социалистическа революция, националноосвободителното движение в Близкия и Средния Изток, деколонизацията на Индия антиколониалната борба на трудещите се маси в Индокитак и Индонезия. Днес безкористната икономическа помощ на Съветския съюз и социалистическите страни нанася съкрушителен удар на традиционното икономическо подчинение на азиатските държави на империалистическите страни. Военно-политическото присъствие на социалистическата общност начело със СССР в Азия ограничава възможностите на империализма да смазва националноосвободителното движение, за да прибягва до военна сила. Позициите на социализма в Азия, които се оформиха и укрепнаха след 1917г., по същество изправиха империализма през непреодолими трудности, правят невъзможно господството му в тая част на света.

Въпреки това международният империализъм не е загубил надежда, че в сложната съвременна обстановка може да му се удаде по някакъв начин да притъпи влиянието на социализма както в другите райони на света, така и в Азия. Като особено силно оръжие той смята обграждането на територията на съветската страна и другите азиатски социалистически държави със своите азиатски плацдарми. Ето защо той отдава първостепенно значение на полосата от островни и континентални бази, вървяща паралелно по южната държавна граница на Съветския съюз. Тази полоса има формата на дъга. Започва от Аляска, минава през Алеуетските острови, Япония, Тайван, Филипините, Южен Виетнам, Тайланд, Пакистан, арабските петролни монархии, включва Израел и завършва с Турция и Гърция. Нов елемент в политиката на застрашаване подстъпите на СССР, водена от американския империализъм, внася обявената през 1961 - 1962г. враждебна антисъветска позиция на маоитското ръководство на КНР. Американските и други империалистически водачи виждат в това събитие особено ценен случай за различни комбинации, посредством които да се уязви социалистическата общност и революционното движение в Азия и другаде.

Освен това империализмът се стреми да въвлече и закрепости в своята сфера на влияние гъсто населените страни на Азия, да експлоятира огромните природни богатства на континента. От нефтените кладенци на Иран и Арабския полуостров индустрията на Западна Европа черпи 2/3 от консумираното гориво, към 1980г. тези източници ще задоволяват вече над 50% от потребностите на САЩ. Над 40% от естествения каучук, калай и други редки метали от значение за съвременните технологически процеси и военното производство се добиват на територията на Индокитай и Индонезия. Милиардите потребители съставляват перспективен пазар за продукцията на монополите. Междувременно армиите на азиатските капиталистически държави, наброяващи 4 - 5 млн. Души, представляват значителен интерес за агресивните цели на империалистическата политика.

Тези интереси обясняват голямата тревога, която САЩ и техните съюзници изпитва от засилването на революционното движение на трудещите се маси в повечето азиатски капиталистически и полуфеодални страни. Особено след Втората световна война, в резултат на разгрома на хитлеристка Германия и на империалистическа Япония, както и на отслабването на Англия и Франция, в освободителната борба на потиснатите азиатски народи настъпи качествен скок. Под влиянието на големите победи на социалистическите страни, с тяхната морална и материална подкрепа в почти всички азиатски страни се разгъна всенародна съпротива срещу колонизаторите и домогванията на американския империализъм. За това непрекъснато допринася постоянният неуспех на различните капиталистически програми за издигане благосъстоянието, лансирани от империализма. Като последица от взаимодействието на вътрешните и външните фактори Азия се превръща в на-голям и опасен за империализма район на националноосвободителни революционни процеси. Това представлява тежка заплаха за позициите и влиянието на империализма и на първо място на САЩ.

По такъв начин специфичната роля на Азия в глобалната стратегия на американския империализъм се определя от присъствието на най-съществените противоречия на нашата епоха, имаща ясно изразено международно значение. Към този факт се добавя и военностратигическото и икономическо значение на различните райони и страни на континента в световните отношения. Като се изключи Европа, където двете международни системи са в пряк допир, вниманието на американския империализъм към азиатските въпроси по своеобразен начин свидетелства за предимството на Азия пред Африка, Латинска Америка и другите части на света в регионалната му стратегия. Никой не може да отрече, че и Африка, и Латинска Америка днес са райони на класова и антиимпериалистическа борба. Но отдалечеността на основните сили на социалистическата общност, а също антикомунистическия характер на някои режими в тези райони дава основание на американските стратези да считат съотношението на силите там в своя полза, като се стараят с всички средства да го запазят и разширят.

Както показват текущите политически събития, полижението в Азия е доста по-сложно!