|
ГЛАВА 5
НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА
"Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум." (Притчи 9:10). Има още едно нещо, от което се нуждаят истинските христянски църкви. Това е страхът Господен. Аз съм уверена, че ангелите и демоните сa във велико измуление, гледайки на нашият недостатък на страхопочитание и уважение към Бога. Писанието казва "Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят. (Яков 2:19). Една от най великата лъжа на Сатана, която той използва още от Едемската градина, - това е да накара човека да повярва, че няма нужда от Бог. Сатана е доста добър в това. Когато Сатана каза на Ева: "Никак няма да умреш" (Бит 3:4), - Той имаше предвид че не трябва да се боим от Бога, че той така или иначе няма да изпълни Своите обещания. Колко дълбоко сме попаднали в този капан!
Неразбираемо е защо, си представяме Бога като голям Татко, седящ на небесата, Който в нищо няма да откаже на децата си. Научили са ни на множество методи как да изискваме различни неща от Бога. Безчислено число проповедници ежедневно ни казват, че ако се молим или говорим по определен начин, Бог няма да има избор, как да ни даде това, което искаме. Какво се случи със великото почитание на Бога, Който носи страх на земята.
Съвсем неотдавна, когато се молих за един човек. Бог ми откри нещо.
Той каза: "Не бъди глупава, Не мисли че аз имам същите слаби емоции както хората. Аз нямам слабости. Аз също нямам емоции, от които вие хората сте във такъв възторг. Обърни внимание на моите думи в книгата на пророк Исая "Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ, Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, И Моите помисли от вашите помисли. (Ис.55:8-9).
По нататък Господ продължи: "Вие винаги толкова се грижите за вашите чувства, че поставяте настрани свидетелството. Вие се страхувате да не обидите някого. За Мене не е важно колко сълзи са проляти и колко болка е пречинено. Ни един човек няма да попадне на небесата, освен чрез Моят Син Исус Христос! Вие хората, искате да живеете един със друг в мир, когато Моят син е казал."Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож. Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й; и неприятели на човека ще бъдат домашните му. (Матея 10:34-36)
Отец продължаваше да ми обяснява, че тъй като ние сме сътворени по образ и Негово подобие ние сме способни да имаме целият широк спектър от емоции, които ние преживяваме. Въпреки че Той никога не е поставял за нас целта да чувстваме нещо друго освен любовта към Него, а също към хората и радост от Неговото присъствие. Всички останали емоции са се появили след падението на човека, и следователно са заразени с грях. Даже нашето състрадание, много често е поразено от грях. Стремим се да не причиним вреда на хората, но в действителност, това е единственият начин, те да дойдат при Господа и да осъзнаят своята нужда от Спасител. Ние се отказваме да дисциплинираме нашите деца, защото не искаме да ги разтройваме, по този начин си донасяме още повече трудности. Ние мислим че можем да живеем удволетворявайки личните си греховни желания и в края на краищата да получин награда на небесата. Ние мислим така, защото предполагаме, че като че ли Бог има същите емоции катo нашите. Ние не се страхуваме от Бога. Ние даже нямаме никакви идеи за силата на Неговото величие. Писанието ни предупреждава: "като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците. Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си". Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог. (Евр. 10:25-31).
Как можем да се молим с моливата на грешника а след това продължаваме да грешим? Как можем да заявяваме че отиваме на небесата, но все още живеем във грях? Колко още от така наречените "християни" ще лъжат, крадат, мамят, ще са потопени в окултизма и ще имат безкрайния списък на други грехове, мислейки че въпреки това ще идат на небето? Как тези действия, могат да бъдат оправдани през пасажа на Библията показан горе? "Господ ще съди народа свой, Страшно е да попаднеш в ръцете на живият Бог! О, това беше написано от християни. Нима нашият небесен Отец, толкова е слаб, че не ще ни приеме на небесата независимо какво вършим "Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва." (Яков 2:17)
Всеки път когато ние осъзнато грешим, след като сме приели Исус за наш Спасител, ние изразяваме презрение към жертвата на Исус на Гослгота! Нима не мислим че Отец не забелязва тези неща? Никога
"Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?" (Рим. 6:1)." Прочее, ако някой знае да прави добро и не го прави, грях е нему." (Иак. 4:17).
Скъпи читателю на тази книга! Ти знаеш, че ежедневно си длъжен да четеш и изучаваш Словото Божие. Ако ти не правиш това ти грешиш. Ти знаеш че имаш поръчение от Бога да идеш в светът и да говориш на хората за прекрасният път на спасение чрез Исус Христос. Ако ти не правиш това, ти грешиш. Ти знаеш, че Бог ти е казал да обичаш ближният както себе си и приемайки сила и власт, дадена ни от Исус Христос да изгонваме демони. Ако ти не направиш това, когато Господ ти казва това, ти грешиш. Ако ти грешиш, ти презираш жертвата на Исус Христос. Нима мислиш, че Отец не забелязва постоянният неразкаян грях, само защото си "християнин". Господ ще съди народа свой. Страшно е да попаднеш в ръцете на нивия Бог" (Евреи 10:30-31) "Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и пожъне." (Гал. 6:7) Забележете, че тук не са направени никакви исключения за християните. "Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват. Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога; но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори." (Евр. 6:4-8).
Пасторе, имаш ли тайни сексуални връзки? Ако имаш, ти стоиш пред голяма опасност да бъдеш проклет от Бога. Християнино, отхвърляш ли изобличението на Светия Дух, че в твоя живот има грях? Ако правиш това, ти се намираш пред голяма опасност да бъдеш проклет. Ако ти си излязъл от окултна организация, играеш ли си смисълта да извършиш "още един последен грях" за да се измъкнеш от ситуацията, когато Бог не отговаря на молбите ти? Ако правиш това, ти разпъваш Исус Христос и го подлагаш на общ позор.
"Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет; Защото Бог е, Който според благоволението Си действува във вас и да желаете това и да го изработвате." (Филип. 2:12-13).
Нашият прекрасен Бог се наслаждава на общението със Своите люде, но нашият недостатък в уважението си към Него Го блокира.
Светия Дух желае да се стремим да измени нашият живот по такъв начин, че да ни помогне да изпълним волята Божия. Но ние Го огорчаваме, блокираме достъпа му към нас, прилепвайки се за нашите греховни желания, които ни доставят удоволствие. Ние така леко оправдаваме себе си. Ние говорим, че това е нормално, от време на време да отпадаме от Бога и че винаги се изисква време за да излезем от греховният живот. Ние се свиваме със своята гордост и отказваме да позволим на Бога да ни смири. Всеки път мамим себе си, а също и хората около нас. У Бога в Словото му няма място за грях или "отпадане". Ние сме длъжни откровенно да се молим и просим Господа да ни открива Своето величие и да вложи в нас свят страх, който Той заслужава.
|