ВИДОВЕ ШИРОКОЪГЪЛНИ ОБЕКТИВИ

 

Когато обективът проектира триизмерен отрязък от реалността върху двуизмерната площ на кадъра, не всички геометрични пропорции могат да се пресъздадат така, както са в действителността. Подобен е проблемът с плоскостното картографиране на континентите от триизмерния глобус на Земята върху двуизмерната карта. Подборът на инженерния дизайн на обектива, фокусната му дължина и предметното разстояние определят характеристиките на “картографирането” (в случая – заснемането) на обекта. Това е така наречената “перспектива” – едно от най-главните изразни средства на камера-оператора. При производството на широкоъгълния (късофокусен) обектив, инженерите-оптици разполагат с два основни типа “оптичен дизайн” – ректилинеарен (“праволинеен”) и тип “рибешко око” (от английски ез. – “Fisheye”), които притежават съответните перспективни характеристики. Най-очевидните различия се забелязват в начина на изобразяване на правите линии в композицията на кадъра, както и изгледа на обектите в краищата му.

Тъй като човешкото око преценява разстоянията посредством съотношенията в големините на околните предмети, а също и по ъглите, под които линиите се насочват към съответните им “убежни точки” в пространството, повечето обективи се конструират така, че да наподобяват тези “естествени” геометрични пропорции и върху филма или оптикоелектронния преобразувател на светлината (CCD). Това се нарича “праволинейна (ректилинеарна) перспектива”. За да се добие тя, обективът “разтегля” изображението по един специфичен начин, като вертикалните, хоризонталните и диагоналните линии, които нашето око възприема като “праволинейни” в пространството, се репродуцират като “праволинейни” и върху филма / CCD.

Съществува обаче ограничение на максималната широчина на ъгловото пространство, което късофокусните ректилинеарни обективи могат да “покриват”, породено от ограничената площ на пространството пред камерата, както и заради различни оптични проблеми, които се проявяват заедно с разширяването на зрителния ъгъл на обектива. За момента, за критичен лимит на хоризонталния ъгъл се възприемат стойности от порядъка на 110 или 114 градуса (като напр., най-широкоъгълния в момента кинообектив “Ultra Prime 8R” – за ANSI Super 35 mm).

Поради сериозните трудности при конструирането и производството на ректилинеарни широкоъгълни обективи, повечето късофокусни обективи се произвеждат като “Fisheye” (“рибешко око”). Те могат да са с по-широк ъглов обхват, в сравнение с този на ректилинеарните обективи, но в замяна на това предават изображението по твърде различен начин от наблюдаваното с човешко око пространство, защото в действителност фокусното им разстояние се променя вътре в самото изображение. По този начин, колкото по-далеч от центъра на кадъра е правата линия, толкова по-изкривена ще се възпроизведе тя, а обектите в краищата на кадъра ще изглеждат изопачени в голяма степен.

Ректилинеарните широкоъгълни обективи пък, от друга страна, възпроизвеждат правите лини в обекта като прави линии в изображението, макар че при това е неизбежно да се прояви едно видимо линейно разтегляне на изображението, което е особено забележимо, когато обектите се приближават към или от краищата на кадъра (например, при панорамиране или вътрешнокадрово движение на обекта). Този ефект води до преувеличаване на перспективата, например – помещенията или сградите изглеждат значително по-обширни, отколкото са в действителност, подобрявайки по този начин илюзията за дълбочина, а освен това допринася за създаване на впечатление за по-висока скорост на движение на обектите, особено ако камерата се движи по оптичната ос на обектива. В същото време обаче, кръговете и овалните предмети (например, човешка глава и лице), поместени в близост до краищата на кадъра, ще изглеждат леко неестествени и линейно разтеглени в посока навън, към най-близкия ъгъл на кадъра.

Впрочем, нито единия, нито другия тип широкоъгълни обективи, не пресъздават действителността точно такава, каквато я виждаме с очите си, особено когато са в критични (крайни) стойности на широк обхват на зрителното поле, но те осигуряват два различни начина за перспективно манипулиране на изображението, променяйки илюзията за пространството и разстоянията.

По-долу са дадени илюстрации на изображения, заснети с ректилинеарен и “Fisheye”-обективи: