ВИДОВЕ ШИРОКОЪГЪЛНИ
ОБЕКТИВИ
Когато обективът проектира триизмерен отрязък от
реалността върху двуизмерната площ на кадъра, не всички геометрични пропорции
могат да се пресъздадат така, както са в действителността. Подобен е проблемът
с плоскостното картографиране на континентите от триизмерния глобус на Земята
върху двуизмерната карта. Подборът на инженерния дизайн на обектива, фокусната
му дължина и предметното разстояние определят характеристиките на
“картографирането” (в случая – заснемането) на обекта. Това е така наречената
“перспектива” – едно от най-главните изразни средства на камера-оператора. При
производството на широкоъгълния (късофокусен) обектив, инженерите-оптици
разполагат с два основни типа “оптичен дизайн” – ректилинеарен (“праволинеен”) и тип “рибешко око” (от английски ез. – “Fisheye”), които притежават съответните перспективни характеристики. Най-очевидните
различия се забелязват в начина на изобразяване на правите линии в композицията
на кадъра, както и изгледа на обектите в краищата му.
Тъй
като човешкото око преценява разстоянията посредством съотношенията в
големините на околните предмети, а също и по ъглите, под които линиите се
насочват към съответните им “убежни точки” в пространството, повечето обективи се
конструират така, че да наподобяват тези “естествени” геометрични пропорции и
върху филма или оптикоелектронния преобразувател на светлината (CCD). Това се
нарича “праволинейна
(ректилинеарна) перспектива”. За да се добие тя, обективът “разтегля”
изображението по един специфичен начин, като вертикалните, хоризонталните и
диагоналните линии, които нашето око възприема като “праволинейни” в
пространството, се репродуцират като “праволинейни” и върху филма / CCD.
Съществува
обаче ограничение на максималната широчина на ъгловото пространство, което
късофокусните ректилинеарни обективи могат да “покриват”, породено от
ограничената площ на пространството пред камерата, както и заради различни
оптични проблеми, които се проявяват заедно с разширяването на зрителния ъгъл
на обектива. За момента, за критичен лимит на хоризонталния ъгъл се възприемат
стойности от порядъка на 110 или 114 градуса (като напр., най-широкоъгълния в
момента кинообектив “Ultra Prime 8R” – за ANSI Super 35 mm).
Поради
сериозните трудности при конструирането и производството на ректилинеарни
широкоъгълни обективи, повечето късофокусни обективи се произвеждат като “Fisheye” (“рибешко око”). Те могат да са с по-широк ъглов обхват, в сравнение с този на
ректилинеарните обективи, но в замяна на това предават изображението по твърде
различен начин от наблюдаваното с човешко око пространство, защото в
действителност фокусното им разстояние се променя вътре в самото изображение. По
този начин, колкото по-далеч от центъра на кадъра е правата линия, толкова
по-изкривена ще се възпроизведе тя, а обектите в краищата на кадъра ще
изглеждат изопачени в голяма степен.
Ректилинеарните
широкоъгълни обективи пък, от друга страна, възпроизвеждат правите лини в
обекта като прави линии в изображението, макар че при това е неизбежно да се
прояви едно видимо линейно разтегляне на изображението, което е особено
забележимо, когато обектите се приближават към или от краищата на кадъра
(например, при панорамиране или вътрешнокадрово движение на обекта). Този ефект
води до преувеличаване на перспективата, например – помещенията или сградите
изглеждат значително по-обширни, отколкото са в действителност, подобрявайки по
този начин илюзията за дълбочина, а освен това допринася за създаване на
впечатление за по-висока скорост на движение на обектите, особено ако камерата
се движи по оптичната ос на обектива. В същото време обаче, кръговете и
овалните предмети (например, човешка глава и лице), поместени в близост до
краищата на кадъра, ще изглеждат леко неестествени и линейно разтеглени в
посока навън, към най-близкия ъгъл на кадъра.
Впрочем,
нито единия, нито другия тип широкоъгълни обективи, не пресъздават
действителността точно такава, каквато я виждаме с очите си, особено когато са
в критични (крайни) стойности на широк обхват на зрителното поле, но те
осигуряват два различни начина за перспективно манипулиране на изображението,
променяйки илюзията за пространството и разстоянията.
По-долу
са дадени илюстрации на изображения, заснети с ректилинеарен и “Fisheye”-обективи:

