ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ
МЕЖДУНАРОДНОТО ИЗЛОЖЕНИЕ
IBC
2004
Амстердам. Краят
на 2004 година. Световното изложение IBC.
Дотам се стига лесно, паркира се лесно, няма тълпи, както може да очаква един
българин на такова място.
Зала
11 изглежда учудващо тиха. Минавайки покрай щандовете на изложителите, те почти
умолително ме приканят да поспра за малко при тях. Все пак, това са началните
дни на изложението, да не забравяме. Насочвам се към щандовете на изложителите
– производители на обективи.
Надпреварата на Янки Зефир за най-голям и най-дългофокусен
обектив тази година явно е отстъпила място на тази за най-компактен и лек
обектив. На студийния фронт, Canon представя
своя XJ22x7.3B, който се явява най-малкия HD-обектив с маса 6.1 кг (за разлика от конвенционалния XJ23x7B, който
тежи 19.5 кг!) Този обектив е бърз (с голяма светлосила) и “отзивчив” и на
всичкото отгоре е снабден с новата система “анти-дишащ” (anti-breathing”),
което означава, че фокусирането не влияе на зуума – т.е. няма го този ефект на
леко зумиране, когато фокусираме. Изглежда простичко, но тази разработка струва
адски много пари. И ги оправдава после. Освен това, вградените ротационни
енкодери позволяват употребата на този обектив във виртуално студио (VR Studio).
Fujinon също имат нов бокс-обектив – HA25x6.8BESM,
специално за европейския пазар.
Снабден е с прецизна авто-фокус система (Precision Focus Assist), обаче установих, че е
нужен втори мозъчен канал на печен интернет-геймър, когато се наложи да боравя
с минутния джойстик така, че да хвана фокуса първоначално. Последващото му
водене обаче е истинско удоволствие.
Technocrane са инсталирали едно момиче около едно въже и въпреки
че момичето е добро, музиката – точно обратното – и това не помага някой да
обърне внимание на техния щанд.
Angenieux бяха там с новата си версия на 22-кратен HD-обектив, както и с “уголемена” серия обективи за ПТС
и новини (
Практически всички имаха изложени обективи за High Definition
(HD). На един малък щандер, Cooke Optics
имаха един много интересен 180-милиметров
Т2.0 S4/I с вградени
електроники, даващи отчети за действителните (фотометрични) стойности на
апертурата (диафрагмения отвор на обектива), заедно с тези за геометричната
апертура, дълбочината на фокуса и фокусното разстояние.
Вниманието ми беше привлечено от щанда на Vinten с
техния Quattro S. Има
две версии на главата – Pro-6 и Pro-10, паралелно с култовите Vector 900 и Vector 450. В
очи се набиват и тежките студийни педестали.
Sachtler демонстрираше своя CamCrane EFP и това
май беше единствената новост при тях, която е в пълен контраст на Panther – “новакът” в производството на стативи и глави, но
не и на кранове, които произвеждат от много години насам. X-15 се отличава с плавни стойности на регулировката за
притягане и леки степени на фиксация.
Освен това ми се стори, че поддържа 90-градусова тилт-панорама през целия
диапазон. Стативът практически няма никакво усукване и пружинното окачване дава
свобода и лекота в придвижването по повърхността на земята. Момчетата от Panther, повечето от които – екс-Sachtler, бяха намерили отнякъде и предлагаха чудни
кроасанчета, които действат много освежително по време на тежката обиколка из
залите J
Miller представиха новата стативна
глава Arrow 30 за лек клас камери, с избираемо затягане (drag control)
и позиции на баланс-ефект. И,
разбира се, станалото стандартно вече, осветление на либелата (мехурчето за
нивелация). Нов е и стативът VJ Solo,
тръбите му са с карбонови нишки, без “паяк” (без “разпонка” – за рускоговорящите)
J
Наоколо имаше доста от крановете с фиксирана дължина и ги
разгледах по бързата процедура. Microdolly имаха
интересни образци, а също и Mk II – с техните тефлонови покрития върху кабелите за
контрол, което – откровено да си призная – не разбрах що за глезотия е.
Предполагам, че по този начин те или не се усукват, или приплъзват безнаказано,
без да се пречупват или навиват на масури? Не ги попитах, дано не ми се
разсърдят от Mk II.
Не пропуснах и секциите за батерии и осветление “по оста” –
върху камерата. PAG за
направили L95 Time Li-ion и по-евтината версия L-95 с двуканален чарджър (зарядно). Същата фирма представи и осветление за камерата, този
път на 24 и 30 волта – 250 вата! За целта, естествено, токът се черпи с голям черпак
– от батериен колан. Anton Bauer се
похвалиха с програмируем димер (товарен потенциометър) за техния Ultralight, разположен под осветителното тяло – това е важно, за
да не се налага да го търсиш нависоко и да опипваш нажежения корпус. Поне така казаха де. LED пък бяха откраднали сума идеи от IDX и
бяха направили един корпус с три осветителни тела вътре с еквивалент на 40
вата, но – забележете – на 5 600 Келвина! Направо екзотично. Предимството е, че
фенера свети студено и се държи като такъв – няма опасност да прегрее, да се
опариш на него или да стопи желатиновия филтър пред рефлектора. Светлинният
поток е толкова мощен, че не ми се иска да съм облян от него, ако трябва аз да
гледам в камерата и да правя стендъпи. Определено ще си имате проблем с това
осветление – т.е. с репортерите, които ще снимате в stand-up! На мен лично
не ми се трошат нерви за такива неща, не ви го препоръчвам и на вас.
Сега – малко за мастодонтите Sony и Panasonic и техните XDcam
и P2. Тази година системите също си работеха нормално,
само че с доста повече аксесоари за показване. Panasonic казват да очакваме новите 8-гигабайтови P2-карти през есента тази година (2005). Ами очакваме ги. Аз лично ще ги пробвам на новия си
дигитален фотоапарат, може да станат, ако влезнат? Sony обират
точките с техния HDV.
Познайте кой се изненада, като надникна колко страници има менюто вътре? Нито
една! Просто няма меню. Специално за изложението, имаше само една WYSIWYG – за демо.
За сметка на това пък – доста добра. HDV-лентите са с двоен слой на покритие, което, както ми
разказаха, ще ги направи доста по-скъпи от обикновените MiniDV касети. Лоша
новина, но се очакваше...
Grass Valley-компанията, която наскоро купи Thomson, която пък купи преди това Philips, представи новия си LDK-6000 Mk II, която камера е със супер слоу моушън (извинете – slow motion),
което едва ли означава, че се придвижва бавно по трамвайната линия, последвана
от двукилометров HD-триакс, с опция – кабел с
оптични нишки. Телекомуникационно е J
Ikegami е произвел HK-399 за Европа,
а също и нова версия на Editcam. Трета
поред. Но все така добра.
ARRI
представи своя D-20 проектен модел камера. Не ми е интересен.
Dalsa показа един
разкошен модел на Origin Camera за поколението на дигиталната
кинематография, с изходно изображение 4046 х 2048 в 4 различни формата, през
оптичен кабел, HD и HD-SDI връзки. Вас
не ви ли впечатлява? ... А трябва! J
Офертата на JVC този път беше една кондензаторна (CMOS) KY-F560E камера
със SDI-изход и една JYHD-10, с изходно число 1080i. Доста добро упражнение, крачка напред в тяхна полза.
Canon се “разписа” с нови функции в XL-2 –
“истинско” 16 : 9 и 25p-запис. Обаче само това. Явно имат и още, но го пазят
за догодина?
Общо взето, тези 12 % “повече посетители”, които се очаквали
тази година, липсваха на изложението. Възможно е да са се натъпкали в някое
кафене или на щанд-бара на Ikegami, където
обаче бутилките се оказаха предвидливо изпразнени от съдържанието им. А може би
точно те са ги изпразнили, знам ли? Не се сетих да погледна зад бара...
Така или иначе, да посетя IBC-изложението беше скъпо удоволствие за мен, но да го споделя с вас – надявам се, е било удоволствие
– за нас J