H D T V

High Definition Television

 

Да си купя ли HDV-камера сега, не е чак толкова скъпа?

Какво ще стане със стандартната техника?

Ще има ли проблеми с конверсията между форматите?

Кой HD-формат да избера?

Защо да снимам на HD и кога?

Какви са тенденциите при новите  камери?

 

 

HDTV (High Definition Television) става вече реалност като налагащ се телевизионен формат в САЩ, Япония, Австралия, Южна Корея, Китай и Великобритания. Очевиден е интереса и на камера-операторите към новия формат на изображението, особено за онези, които предвиждат задържане на едно високо технологично ниво и инвестиция в техника.

 

По-надолу ще поговорим за някои специфики при различните телевизионни стандарти HDTV, тъй като на пазара цари “скрит хаос” сред безбройните рекламни материали, брошури и лъскави корици на списания. Именно там често можете да срещнете съкращения от вида “720 p” или “1080 i“. Числото означава броя на редовете в изображението (съответно 720 или 1080 в случая), а буквите след числото – съответно p = progressive,  i = interlaced .

 

Определено борбата на стандартите е именно между 1080i и 720p. Като се вземе предвид броя на пикселите при 1080i (1920х1080, което е 2.07 милиона, за разлика от 720р – 1280х720 – където са 0.92 милиона), на пръв поглед изглежда, че и причините за избор на 1080i са двойно повече в сравнение с 720р. Но ако се вгледаме внимателно в кадри от типа “interlaced”, ще забележим едно презредово трептене, което редуцира (намалява) субективно вертикалната разделителна способност. В общи линии, 1080i и 720р са приблизително с едни и същи вертикални резолюции, в полза повече на 1080i; още повече, че предлага и по-добра статична разделителна способност (кадри и площи в кадъра, в които липсва движение се предават без никакви презредови трептения), докато 720р е с по-добро изобразяване на движението в кадъра и движещите се обекти. Причините за това са две: първо, всички схеми за компресия дават по-добри резултати при ниски нива на бит-трансфер с прогресивно сканиране, и второ – съвременните HDTV-екрани са по същество с прогресивно сканиране. От последното следва, че сегашните HDTV-екрани трябва да се съчетават с източници на сигнал, които също трябва да са с “progressive scan”. По този начин се оформя предпочитанието за 720р като по-добрия стандарт на HDTV пред 1080i, а от друга страна пък, 1080i се явява лидера при стандартите на HDTV.

 

Специфичен проблем се появява, когато се предава HD-изображение по стандарта 720р на екран със сегашните 768 линии. Именно защото броя на редовете са близки, добрата интерполация изисква сложни филтри. Стандартът 1080 бележи предимство по този показател.

 

Друг вече известен факт е, че е лесно да се конвертира от progressive в interlaced, но обратното е много по-сложно.

 

Но... хората не гледат пикселите, хората гледат филми, предавания, шоу, новини, спорт. Простият въпрос привидно се свежда до това: “На кой 40-50 инчов екран филмът ще изглежда по-добре – на този, който е с по-малко от милион пиксела, или на онзи с над 2 милиона пиксела?” Тъй като Холивуд продължава да бълва 24-кадрова продукция, два-мегапикселовите екрани на 24р или 25р ще дадат един “чудесен” образ.

 

Тези огромни екрани с резолюция 1920х1080 (25р или 50i) скоро ще се появят и в Европа, естествено – първоначално на висока цена, с последващ спад. Впрочем, много хора вярват, че техниката “на 720” би следвало да е по-евтина от тази “на 1080”, но това не е непременно така! Ако търсенето на 1080 е по-високо от 720, това ще определи по-ниската цена на предлагане.

 

Стандартите на тв излъчване HDTV ще бъдат “свободно избираеми”. Би могло да се очаква дори определена държава да поддържа 2 различни стандарта едновременно. Дали 720 или 1080 ще бъде избиран като снимачен формат за дадена продукция – това ще решава всеки продуцент, в зависимост от личния му избор, от това кой му “виси на главата”, от бюджета на продукцията, технологичната наличност и др. критерии. Ако се изисква HD да се излъчва на стандартна резолюция, каквато е сега (SD = Standard definition), тогава може лесно да се приложи down-conversion от 50i, или 25р към PAL. Ако крайния продукт е предназначен за 35-мм кинопроцекции, тогава се снима на 24р. Единственото, което може да доведе до проблеми, е кадровата развивка на изображението. 25 и 50 са съвместими – може да снимаме на едното и да излъчваме на другото кадрово ниво, и обратното. Разликата между 25 fps и 50 fps (fps = frames per second) е в избора за това “как да изглежда кадъра” (едното е “по-насечено”, “а-ла-кино”, а другото е “по-като на видео”), но няма технологична разлика за целите на излъчване на изображенията. 59.94 fps (или приблизително 60 fps) обаче ще създаде различни технически проблеми!

 

Някои от конверсиите са почти “прозрачни”. Например, ако преминавате от 50-кадров формат на 25-кадров, конверсията ще е действително прозрачна, незабележима – нищо не се променя в изображението, само се възпроизвежда по различен начин. Ако преминавате между 720/50р и 1080/50р, отново няма конверсионни проблеми, но кадърът изглежда значително по-ярък, кристален и “чист” при 1080/50р.

 

Точно сега, в момента, има само три причини за използването на HDTV-формата. Първата – ако сте задължен от ко-продуцента (само в телевизионната индустрия), втората – защото е по-евтино от 35-мм кино; третата – защото се спестява много време за постпродукция, когато се предвижда компютърна графика.

 

Относно HD-камерите, тенденцията е насочена към безлентовата и безжичната технологии и към подобряване на сегашните CCD-сензори – CMOS (Metal Oxide Silizium Condensator), които имат много потенциал за развитие и преимущества, включително вероятността за превключваемост от самия сензор от HD на SD и обратното, и от progressive на interlaced и обратното. Предимствата на CMOS са наистина впечатляващи: ниска цена, невисока сложност на интегралните схеми, цифров изход директно от чипа, ниска консумация на енергия и, не на последно място – липса на този тъй досаден за професионалистите-оператори вертикален артефакт “smear”!

 

Какво ще стане с SD-техниката? Ще продължава да се произвежда, докато има търсене. С появата на формата “HDV” (не HDTV, а HDV!) за професионални и видеолюбителски цели и с цените на HD-екраните – под 1000 $ (например, 27-инчовия CRT HD-екран на цена 449 $), видеолюбителят ще предпочете тях пред сегашните NTSC/PAL SD-модификации. Следващата стъпка се очертава като преминаване към безжичен HD-формат в областта на тв-забавните продукции и спорта.

 

HDV стандартът беше основан през 2003 г. като видеоформат за запис на MPEG-2 видео с висока разделителна способност, със силно редуцирана цена в сравнение с HDCAM и другите професионални High Definition-формати.
HDV предлага отлично качество на изображението, на изключително приемлива цена на камерите - около и над 3000 USD. По същество, HDV е широкоекранна версия (16 : 9) с голяма резолюция на DV-форматът, която използва 4:2:0-видеосемплиране и почти същата MPEG-2 (long GOP) компресия, внедрена за HDTV излъчването.
Форматът записва звук в MPEG-1 компресия (48 kHz, 16-bit Stereo) и записва цветоразликови кадри (Y/Cb/Cr frames) в резолюция 1280х720p (progressive) и 1920х1080i (interlaced); освен това е високоадаптивен за потребителите, защото използва същите касети, както DV, същия bit-rate (25 Mbps при SONY HDV) и същия FireWire-транспорт (IEEE1394); не на последно място - поддържа се от производители на нелинеен софтуер и хардуер, като Avid, Adobe, Apple, Sony и др.

Общо взето обаче, не е препоръчително за настоящия момент операторите и видеолюбителите да купуват собствена HD-камера от сегашната генерация! Инвестицията е твърде висока, съотнесена спрямо периода от време на служба на тази техника (преди нещо по-добро да се появи на пазара). Видеокомпаниите, предлагащи професионална телевизионна техника под наем, имат съществено различен бизнес-модел, за разлика от този на обикновения потребител-оператор и именно по тази причина за него е по-добър вариант да наема HD-камера, вместо да купи такава.