НЕОЧАКВАН ОБРАТ В РАЗВИТИЕТО НА ТЕХНОЛОГИЯТА НА ЗАСНЕМАНЕ

ДОСЕГА ПЪРВО ФОКУСИРАХМЕ И ПОСЛЕ СНИМАХМЕ, СЕГА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТТА СЕ ОБРЪЩА

 

На 16 ноември 2005 г. списание “New Scientist” излезна със сензационна статия, озаглавена “Първо заснемане, после фокусиране”(бр. 2525, стр. 32).

Замъглените изображения вероятно ще станат част от историята, след като беше разработена нова цифрова камера, която рефокусира фотографиите след тяхното заснемане. Камерата би била полезна например за запечатването на екшън-моменти от спортни събития или при CCTV-видеокамерите за охрана и наблюдение, където изображенията почти винаги са неясни поради оскъдното осветление.

До момента, разфокусираните изображения се получаваха поради това, че светлинните лъчи не достигат сензорите във фокус. В обикновената цифрова камера, сензорът зад обектива предава на обработващите схеми нивата на светлина, които приема всеки пиксел. Ако светлинните лъчи не са на фокус, достигайки сензорът, изображението ще стане разфокусирано.

Пат Ханрахан и неговият екип от Университета в Станфорд са открили как да настроят светлинните лъчи след тяхното достигане до сензора. Те са вградили цял един пласт с 90 000 микролещи (всяка от които 125 микрона) между главния обектив на камерата и сензора. Записва се ъгълът, под който попадат светлинните лъчи върху всяка микролеща, както и количеството светлина, получено от всеки лъч. В обработката на информацията се използва софтуер, който наглася стойностите за всяка микролеща, реконструирайки изображението така, както би изглеждало, ако е било правилно фокусирано. Това освен всичко означава, че всяка една част от изображението може да се префокусира (а не само сюжетноважния обект в кадъра!). Трасирането на светлинните лъчи по този начин премахва теоретичната и практическа, че дори и исторически установена досега взаимовръзка между големината на апертурата (отворът на диафрагмата) и дълбочината на фокуса. (Ако светлината не достига, една по-голяма апертура позволява достатъчно светлина да формира ясно изображение, но според законите на оптиката, това скъсява “отрязъка” от пространството пред камерата, което е на фокус).

Разбираемо е, че системата, която е разработил Ханрахан, би била особено полезна в охранителните системи за видеонаблюдение, които снимат през нощта, но освен това трябва да осигуряват фокусирани обекти, намиращи се на различни разстояния от камерите.