(Посветено на Виктор и Николета от първа немска гимназия)
Ето първи час завърши и звънецът издрънча.
Вижте нашта Николета как навънка изхвърча.
Метна без да се замисля и моливи и тетрадки
И отиде в коридора да си хапва вкусни сладки.
Но какво ли в бързината на чина си тя забрави?
Да, това са очилата, без надзор ги тя остави!
И сега в тоз’ куплет,
Не го помня кой наред,
се появи готов за бой
И най-важният герой!
Зорък поглед, бързи крачки,
за прикритие закачки,
той се хвърли към чина
и към наште очила!
Но къде е Николета?
Нищо ли не забелязва?
Хей там, хапва сладка трета
и с някого приказва.
Като вижда Вики-пича
с очилата й да тича,
тя с ужас се кокори
и не знае що да стори!
Ах, горката Николета!
Уж я гледам тъжна, клета!
А как се би това дете…
Чайна ряпа да яде!
Екшън страшен тука стана,
без лъжа и без измама
и за нашия герой,
май ще има днеска бой!
Той се славно защитава,
очилата не й дава!
А пък тя не се отказва,
джудо хватки му показва!
И накрая ще не ще,
след ужасния побой,
бързо да се предаде,
трябва нашият герой!
Не е туй голямо бреме.
Е какво, че не сполучи?
Тя ще види в скоро време,
пак какво ще й се случи!
